Една книга е на път да достигне рекордни продажби, доказвайки, че критичните отзиви са най-добрата реклама. „Братя Грим – детски и домашни приказки” – превод на най-старото двутомно издание от 1812-1815 г. на братята Якоб и Вилхелм, предизвика възмущение и спор между хора с научни титли, които използваха повода да демонстрират ученост и да се обвинят един друг в недоученост. Медии пуснаха факсимилета на два страховити откъса от книгата, които би трябвало да отвратят читателя. В единия се разказва за две момчета, които видели как баща им коли прасе. След това започнали да си играят на „да заколим прасе” и едното проболо другото в шията. После, по логиката на злото вика зло и жестокостта ражда жестокост, майката убила другото дете, малкото й бебе се удавило, тя се обесила, а бащата умрял. Другата тиражирана в медиите страница от „домашните приказки”, е за инатливо дете, което тормозело майка си и Бог го оставил да се разболее и умре. Майка му сякаш изпитала облекчение, защото натикала с удар обратно в гроба протягащата се през калта ръка на момчето.
Звучи наистина като сюжет от филм, забранен до 18 +. Свикнали сме приказките да са захаросани, пренаписани така, че доброто винаги да побеждава злото, като самото зло е естетски стилизирано. А тази книга предлага автентичен материал. Якоб и Вилхелм Грим събирали през целия си живот устни народни предания, които се разказвали в различните краища на немските земи. Времето било сурово. Гладът бил обичайно ежедневие. (Хензел и Гретел са изоставени от баща си в гората, защото не можел да ги храни и очевидно не умеел да краде.) Преданията на братя Грим отразяват събития, които имат претенцията за действително случили се – в точно определено време и на точно определено място. В том 1 на „Немски сказания, записани от братя Грим” (превод проф. Цочо Бояджиев, изд. „Алтера”, 2009 г.) има история, случила се през 1580 г. в Бреслау. Родилка на 8 дни отишла да събира сеното на своя господар. Докато превивала гръб на нивата, оставила бебето си под едно дърво, както са правели и нашите пра(баби). След няколко часа го взела, за да го накърми. То засукало, а тя закрещяла, че това не е нейното бебе, понеже суче стръвно и реве страховито. Когато се прибрала вкъщи, детето продължило „да се държи толкова непристойно, че добрата жена едва не умряла”. Оплакала се на господаря си, а той рекъл: „Жено, ако ти се струва, че това не е твоето дете, отведи го на поляната, където си оставила предишното си дете и силно го наложи с тояга”. Жената така и направила. И като заудряла с тоягата, дяволът й донесъл доброто дете, а взел своето ревливо изчадие.
Това е историята. Нека не бързаме да отвръщаме поглед и да съдим неподготвени. Да опитаме да се потопим във времето. Тогава е нямало антидепресанти срещу следродилните депресии. Полската работа е била по-важна от прехласването по потомството. Родилката е трябвало да има сили, за да копае, жъне, събира сено и върти домакинството, и ако бебето й изпивало всичката енергия, по-добре било да го застигне смъртта. В далеч не толкова жестоки времена една наша акушерка в елитна столична болница преди година преби току-що родено момиченце, защото й пречело да спи по време на работната смяна.
„Жестокостта е част от живота, който живеем. Съвременният човек е по-склонен да прикрива шокиращите истини за себе си зад лицемерни евфемизми. Средновековието е просто някак по-откровено, когато трябва да се надникне в бездната на човешката природа”, казва проф. Цочо Бояджиев. Двутомникът, на който той е преводач, е анонсиран с кратка бележка, че това не са детски и семейни приказки. „Средновековните легенди са странни и шокиращи дори за съвременния обръгнал на всичко читател. В тях историческото, приказното и ужасът са неразривно свързани.”
Вилхелм Буш, сънародник и почти съвременник на братя Грим, също създава шокиращи произведения. Книгата (публикувана през 1865), която разказва историята на премазаните в мелницата гамени Макс и Мориц, е като сюжет на ужасите:
„Тия смлени парчетия
от ония момчетия
с човките като с лопатки
сметоха ги гладни патки.
Чу се всичко туй, обаче
не и някой да заплаче.
Леля Грета, инак тиха,
рече: „Туй си надробиха!”.
Бок, шивачът: „Тежко зло,
но от зло им е дошло!”.
Лемпел пък след майстор Бок:
„Туй за всички е урок!”
А пекарят се подсмива:
„Лакомец глава затрива!”.
Чичо им: „Тежко томува,
който тъпо се шегува!”
Житейската философия на мелничаря на Вилхелм Буш – екзекуторът на децата, тормозили цялото село, е желязна. Човекът не е привърженик на правата на децата, превъзпитанието чрез добър пример, разговорите с психолози и другите подобни методи на модерната педагогика. За него нещата са прости и ясни: след всяко нарушение на обществения ред, трябва да има наказание. Без смекчаващи вината обстоятелства като възраст, пол, килограми и ментален статус.
И моята майка ми е разказвала подобно сказание от родния си край. В Белица, Разложко, някъде между 1940 и 1950 г., живеело някакво много проклето момченце, Макс и Мориц в едно. Една нощ баба му и майка му го завели до реката и го убили. Душили го, накрая го удавили. Хладнокръвно, премислено, не в момент на емоционална лудост. С ясното съзнание, че никой малък човек няма правото да тормози другите. Че за братята и сестрите му е по-важно да оцелеят родителите им, за да ги отгледат и да продължат рода. И друга история разказваше мама. Била съм изключително ревливо бебе. Като съм станала на 6 месеца, ме завела в родния си дом в Белица. От смяната на климата ли, от духовете в старата къща или просто заради инатливия ми нрав, цели две нощи съм огласяла квартала. На третия ден съседката, възрастна македонка, видяла през живота си всичко – загинал във войната мъж, смъртта на 3 деца, угаснали от болести и глад, и 4 други, отгледани в лишения и самота, придърпала мама в един ъгъл и й казала: „Леле, Цане, виж се как си отслабнала. Това дете ще те умори. Настъпи го за гушата и си роди друго.” Говорела с цялата си сериозност, не ползвала метафори. Здравето на една 23-годишна жена за нея било по-голяма ценност, отколкото неясното бъдеще на някаква 60-сантиметрова ревла. Почти като в сказанието от Бреслау на братя Грим, нали?
Но да се върнем на „Братя Грим – детски и домашни приказки” (изд. Deja Book, 2016). Всъщност критиците на книгата се дразнят не толкова от страховитите истории, а от преводача Слави Ганев. Оригиналният текст на братя Грим е доста труден, с усложнен синтаксис, архаична лексика, диалектизми. „Би било любопитно да научим откъде г-н Ганев, който е завършил английска филология, познава толкова добре великия стар немски език, че да посегне към домашните приказки на Братя Грим? Освен това добрата преводаческа практика изисква римувани стихове да се превеждат от професионалисти поети”, пише една от критичките, изказвайки подозрения, че преводачът е превеждал от английско издание, а не от оригинала.
