Веселин Марешки издигнал за кандидат-депутати верни свои служители и техни роднини. Баща, дъщеря и зет оглавили листите на „Воля“ във Велико Търново, Плевен и Ловеч, а като особено фрапантен се сочи случаят с водача в Бургас и Сливен Гергана Стефанова. Жената, която ръководи аптечния бизнес на Марешки в Бургас и региона, уредила съпруга си под №2 в листите в Благоевград и в Кърджали. Бащата на Гергана пък повел тези в Ямбол и Хасково, а майка й Калинка е втора във Враца. Нейната сестра е също втора, само че в Добрич, както и четвърта в Плевен. Но за сметка на това съпругът й е на второ място в 25-и МИР-София и на четвърто в Стара Загора.
Понеже и Марешки има сестра, тя от своя страна уредила други свои хора. Например една нейна приятелка държи първото място в кърджалийската листа, втора и трета приятелка са разставени на по-задни позиции. Начело в Благоевград и Кюстендил пък е Теменуга Върбанова, управител във фирма, в която съдружници са майката и съпругата на бизнесмена – Веска и Светлана. Отделно в 23-и МИР-София и в София-област водач е Албена Найденова, известна като лелята на Марешки, и т.н., и т.н.
Във фейсбук вече има вицове как тези ще си разговарят в кулоарите на парламента:
– Бабо, ти как гласува по Закона за бюджета?
– Както гласува и леля ти, чедо.
– А тя как е гласувала?
– Питай баща си, той е зам.-председател на групата…
По подобен повод навремето Захари Стоянов изковава абсолютно непреводимия на чужди езици термин „зетьо-шуро-баджанакизъм”. По-късно един виден наш банкер – Георги Губиделников, демонстрира на практика какви са ползите от роднинството по сватовство. Двамата с Теодор Теодоров, който през 1918 година оглавява правителството, основават адвокатска кантора. Докато са съдружници, Губиделников се жени за третата сестра на бъдещия министър-председател – Станка. Двете по-големи сестри на Станка пък са женени за политиците от Народната партия Михаил Маджаров и Стефан Бобчев. Самият Губиделников също е член на тази партия и роднинските му връзки дават основание на политическите противници да превърнат него и роднините му в пример за шуробаджанащина.
Но да бяха само шурета и баджанаци – с мед да ги намажеш! В случая виждаме една т.нар. политическа партия, която е структурирана досущ по законите на… Коза ностра. Цели фамилии са се устремили към парламента без да са обединени от каквато и да е политическа идея, без да имат програма (Марешки я криел, за да не му я откраднат!), без да изповядват общи ценности. Освен една, разбира се – да пазят и развиват бизнеса на „капо ди тути капи“, под чиято капа са се сдружили…
За да не е голословно, нека видим как е в Сицилия:
В отделните райони „шефът” е главата на най-силната и доказана във времето фамилия. Под него са всички останали в строгата йерархична структура. Те са абсолютно и безпрекословно задължени да му се подчиняват и да показват изключителен респект към членовете на семейството му. Босът обикновено има дясна ръка, или „консилиери”, който е в течение на всичко, защото е доказано верен на фамилията (за целта минава през тестове за лоялност). Когато няма консилиери, шефът си избира „бастоне”, нещо като посредник между най-ниско поставените в йерархията и просветените, наречени „капо дечина“. Отделно има и асоциирани членове, които полагат усилия да влязат в семейството – „пицонни“, като най-лесният път за това е да се оженят за някоя от сестрите или дъщерите на капото. Трябва обаче да получат и одобрението на Комисията (или Cupola), където членуват хора от поне три фамилии. Според съдия Чезаре Теранова главната функция на Комисията е да осъществява баланс между интересите на отделните семейства, като в същото време следи и за стриктното изпълнение на Нравствения кодекс, който забранява в организацията да членуват хора с близки роднини в полицията и т.н.
Както се вижда, този модел няма нищо общо с политическите партии, за които е написан цял закон, а в същия този закон е написано черно на бяло, че партиите са „доброволни сдружения на граждани“, изразяват „политическа воля“ и използват „демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.“ Тук става дума единствено за уреждането на свързана помежду си дори по съребрена линия клиентела, която да защитава интересите на определен бизнесмен. Независимо от факта, че той може да има съвсем легален бизнес, пак имаме проблем, понеже нито Калинка, нито Веска са обединени от някаква идеология или от съзнание за мисия – те са в листите на Марешки, за да му осигурят по-безпроблемното консумиране на власт. Едно политическо ЕООД, което отгоре на всичко има опасност да влезе в парламента, защото дядото на зетя на шурето, който е баджанак на лелинчото на балдъзата, ще гласува за внука на третия братовчед, който пък е вуйчо на бабата.
Желязна организация! По-желязна и от Коза ностра, където, завалиите, все пак спазват Нравствен кодекс. И дори не им минава през ума да се преструват, че са тръгнали да борят статуквото…
