През последните години социалните мрежи се използват все по-често като достоверен източник на информация. В новинарските емисии вече не е изключение да се чуе, че новината е базирана на публикация във Фейсбук или друга социална мрежа от определения човек, най-често политик. Това явление не е характерно само за България, не сме измислили нищо ново. Отвъд Океана и в Западна Европа същото се прави много често като журналистите се позовават на информация, която идва от профилите на политиците в мрежата. По този начин обаче се отнема ролята на други източници на информация като вестници, новинарски сайтове, а дори и самите телевизионни емисии се обезсмислят, когато можеш с няколко кликвания да достигнеш до това, което те интересува.
Достоверна ли е информацията обаче? Много хора биха казали, че е, защото идва директно от страницата на политика, което означава, че той носи отговорност за написаното там, независимо дали е лично от него или от екипа му. Достоверността обаче не идва от това дали е написано от личния профил или не. Тя идва от проверените факти, защото всичко може да се каже, но не всичко ще бъде истина. У нас и на Запад все по-често като че ли е забравено най-основното правило на журналистиката – информацията трябва да се провери от поне два независими източника. Много български журналисти изказаха разочарованието си от това, в което се е превърнала професията им. Тя обаче не е в положението, в което е от само себе си. Вярно е, че не са виновни само хората в тази сфера, но те задават нивото и много от тях не правят нищо, за да подобрят положението.
Когато липсват важни неща в журналистиката, не може да очакваме, че тя ще произведе качествени материали. Затова и новини от типа на лични нападки между политиците в социалните мрежи се превръщат във водещи теми в емисиите. Това по какъв начин помага на българската журналистика или на политическата ни култура? Социалните мрежи отдавна са се превърнали в част от ежедневието ни, независимо дали ни свързват с приятели и роднини, които не са близо до нас или просто чакаме поредния автобус. Все повече и повече хора се информират от различните страници на медиите в социалните мрежи, което означава, че в новинарските емисии се повтарят новините, които вече са прочетени в интернет. Това обаче не означава, че времето трябва да се запълни с „обръщенията“ на политиците от мрежата. Ако искат да останат релевантни на случващото се в страна и извън нея, медиите трябва да се фокусират върху качествени репортажи, а не върху запълване на ефирното време. Новините сякаш са се превърнали в токшоу, което обсъжда последните клюки и са загубили възможността си реално да информират хората. Един от най-пресните примери за това е гръмкото обсъждане на взаимоотношенията между лидерите на двете големи партии у нас – „да се разберем по мъжки“, „ние не сме гаджета, да седим очи в очи двамата да си говорим“. Това ли е основната новина в България? Вместо да се обърне внимание на липсата на политически дебат в тази предизборна кампания и да се критикуват виновните за това, „журналистите“ се надпреварват в цитирането на тази размяна на реплики. Политическият живот в България е заприличал на сапунен сериал, а не е поле, в което да се представят идеи и стратегии за развитието на страната.
Социалните мрежи и интернет като цяло дават неограничени възможности на хората да се информират. Това позволява на много сайтове да създават собствени новини, което води до дезинформация на обществото. Разбираемо е хората да четат новини, които потвърждават техните виждания и когато днес може да намерим това, което искаме е съвсем нормално да сме силно скептични към новини, които се различават от това, в което вярваме. За хората е трудно да повярват на медия, за която е обществена тайна, че се финансира от определени хора, които не се ползват с добър авторитет. Има ли обаче начин да се предпазим от фалшивите новини? Преди развитието на интернет беше по-лесно, защото всички знаеха кои са жълтите вестници и списания, но днес е много по-трудно да се каже кое е истина и кое лъжа. Много сайтове използват различни конспиративни сценарии, които най-често включват определен вид заговор, чрез който определена държава да установи неразрушим контрол над останалите.
Интересен пример е и сайтът НЕ!Новините, който е откровено сатиричен. Гротеската на „новините“ там е поднесена изключително забавно и макар и неверни, те дават глътка свеж въздух в тази политическа мелодрама. В същото време обаче спомагат за дезинформацията на обществото. Медиите използват различни методи за дезинформация. В телевизията например работата с камерата е изключително важна. При съобщаването на новини често се създава несъществуващ проблем, за който се предлага решение след това или незначителна вест се превръща в сензация след като ѝ се придава прекалено голямо значение.
Късно ли е за промяна и каква да бъде тя? От една страна, тя вече е факт и това няма как да се отрече. Днес много хора се възмущават от това как младите живеят в социалните мрежи и виртуалния свят, как са спрели да четат и да се интересуват. Много често обаче не се замислят, че с всяка една промяна е било същото. С появата на печата и книгите критиките са били подобни – хората спират да общуват помежду си. Но и двете сериозни промени не спират хората от общуването лице в лице, само че една от тях произвежда в пъти повече неверни новини от другата. Когато се обръща голямо внимание на лъжлива информация и се обсъждат постове на политици в новинарските емисии, не може да искаме високо ниво на информираност на гражданите. Може ли тази практика да се изкорени? Може ли репортажите и новините да не са свързани с публикации от социалните мрежи?
Отговорите на тези въпроси отново ни водят към темата за промяната на обществото и начините на комуникация. Ползвайки платформата, която социалните мрежи осигуряват, политиците избягват неудобни въпроси и нежелани реакции. След като прескачат медиите, те създават илюзията, че са по-близо до гражданите и избирателите си. Медиите пък губят шанса си да интерпретират казаното, което е в полза за самите политици. По този начин се губи обективността на новините, а ако няма обективност манипулацията става още по-лесна. С коментирането на последните постове на политиците се отмества акцентът от наистина важните неща, които се случват. Когато обаче се случва всичко това и никой не обръща внимание на важните неща, няма как да искаме да живеем в по-добре уредена държава.
