Щом демокрацията ни отнема, следователно диктатурата ни обдарява – не е възможно дори Корнелия Нинова да вярва в това. Обстановката край нас се свлече до такъв сюрреализъм, че ако човек иска да не лудне, препоръчително е да възприема случващото се като художествено произведение – леко дистанцирано и тежко аналитично.
Какво си представяте, когато чувате от Нинова какво демокрацията ни е отнела? Моята асоциация е един кадър от „Амадеус“: разтваря ръката си в необятен жест вече остарелият Салиери, провъзгласява се за бога на некадърниците и обявява, че ги опрощава, дарява ги с невинност.
Ние сме некадърниците. Ние не можахме да се справим. Ние наивно се размечтахме, че щом веднъж е лепнато етикетчето „демокрация“ на общия ни живот, той автоматично, магически някак става демократичен. Ние не си дадохме сметка, че демокрацията не ни дава нищо като обещание, а само всичко като възможност. Ние лениво се надявахме, че демокрацията ще работи за нас, вместо ние да работим за нея.
Ние некадърно си въобразихме, че щом демокрацията е обратното на тоталитаризма, значи е достатъчно да говорим обратно на всичко, което е говорено през тоталитаризма, и така демокрацията ще цъфти и връзва. Ние понасяхме хора с болшевишко мислене и поведение, които изглеждаха демократи само защото стояха на маркираната от демокрацията територия. Ние се опиянихме от свободата да говорим и не се сещахме за задължението им да ни чуват.
Ние не си дадохме сметка, че демокрацията е толкова крехко и уязвимо нещо, че не гарантира дори себе си, не гарантира демократичност – достатъчно е мнозинството да даде гласовете си за диктатор и ето я демократично избраната диктатура. Ние не контролирахме ограбването на държавата, докато бяхме заети да пеем и веем по площадите. Сега им броим апартаментите, които вече са толкова законни, че изглеждат като плодове на тяхната кадърност. По-страшното е, че нашата бедност ни изглежда като плод на нашата некадърност.
Но ето че Корнелия Нинова ни я опрощава – не вие, казва тя, а демокрацията е виновна. Демокрацията е отнела от вас, не крадците. Демокрацията е била жестока към народа, не политиците. Невинни сте – бедни сте, не защото сте били некадърни да разберете какво се случва и да си преметете държавата, а защото е нахлула демокрацията.
Това е толкова дебела и опашата лъжа, че човек в първия момент се чуди защо Нинова го казва. Нали има все пак умни хора, които разбират, че тя не е права? И нали умните ще обяснят на по-простите, че това не е вярно? Е, тези думи не са предназначени за умните. Те са предназначени точно за лековерните млади и чугунените стари, които – дори и да им разясняваш лъжата – ще рекат: Като сте били толкова умни, що сте го допуснали, стойте си сега мирно, нека Корнелия ви потропа малко по главата.
Две уточнения. Първо: За тези, които не помнят – Мурзилка е плюшено жълто същество с червена шапчица, емблема на едноименното съветско издание. Мурзилка в българския жаргон също така се използва за интернет трол, който прави пропутински коментари, обикновено срещу заплащане. Вие си изберете в кой смисъл да е мурзилката от заглавието. Второ: Само да не си помислите, че щом Нинова ми се връзва с асоциация за онзи етюд със Салиери, някой друг е Моцарт. Няма Моцарт в нашата опера.
