Най-краткият коментар за тези избори съвпада със забележителното изречение, което главният герой в романа „1984“ записва в дневника си: „Разбирам КАК, не разбирам ЗАЩО.“
Разбирам как БСП загубиха изборите. Те обикновено се дънят след като спечелят. Този път го направиха преди. Бяха си въобразили, че вече са спечелили изборите и започнаха да се държат, както те си знаят. „Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо.“ – Крум Зарков, веселяшки, в телевизионно студио, след което насърчително-умилително потупан по рамото от Корнелия Нинова. Не, не закъсня, момко, обратното – избърза. Избърза да говориш така, както обичайно си говори БСП насаме преди избори и пред камера чак след избори. Избърза това лудо-младо и издаде четата.
Разбирам как Елена Йончева и Тома Томов стигнаха там, накъдето винаги са вървели, но не разбирам защо бяха наречени нови лица, като предварително ясно беше, че ще дадат повод само за разравяне на стари сметища. Но още повече не разбирам защо наистина новите и млади кандидати в листите на БСП приличат я на Румен Овчаров на младини, я на Антон Кутев като студент, с изключение на Александър Симов, който с едната си половина напомня на Георги Гергов, с другата половина на Илияна Йотова, с третата на Румен Петков от плевенския му…Оппаа, станаха три половинки, но нищо, той все пак е един едър младеж. Не разбирам защо Корнелия Нинова изръси тази глупост, че демокрацията ни отнема, в момент, в който партията й претендира, че в България няма истинска демокрация и те ще я въдворят – как така едно нещо хем го няма, хем отнема…? В крайна сметка разбирам КАК БСП стигна до този бляскав провал, но ЗАЩО го направи… Явно толкова могат.
Разбирам как така наречената десница беше посечена и парламентът остана еднорък с така пък наречената левица, но не разбирам защо. Защо тези хора продължават да се препъват в един и същ камък, заложен на пътя им още от Иван Костов през 2001 година? Чудих се, чудих се и накрая стигнах до същия извод, до който всички в един момент стигат, но в следващия го забравят: Главната цел на егото не е да проумее нещо, а да бъде нещо. В този случай да бъде какво? Вече не искат да бъдат умни и красиви, искат да са градска десница. Селската десница не я признават, те са градска. Градска, ама „синя зона“. Защото ги няма и в крайните квартали на градовете. Като се разделят не на три, а на четири на едни следващи избори, вече могат да претендират да са „идеален център“. Не политическият идеален център, а столичен. Как се провалиха всички го видяхме, дали ще дочакаме да проумеят и защо се провалиха?
Как се смалява ДПС виждаме, но едва ли ще разберем защо. Всичко, което знаем за ДПС през всичките тези години е 9-ата братовчедка на истината, а тъкмо сега международната обстановка е такава, че сигурно ще ни поднесат 19-ата. Ако пък я каже Ахмед Доган и настане едно чудене какво е мислил, какво е казал и какво е искал да каже, така ще си останем в обичайната мъгла сред неуловимите пулсации на морфичния резонанс на колективното тяло. Защо този най-умен политик, патриот, мислител и спасител на етнически мир допусна тъкмо в неговата пария да се зачене обратното на онова, което претендира да е ДПС – ето това никога няма да получи отговор. А трябва! Защото едно е да се цепи дясното, друго е да се цепи етническото. Когато се цепят десните, проблемът се свива, свива и накрая ще остане само на мястото, застлано с жълти павета. Но когато се цепи етническото, проблемът се разраства, разраства, ей го тези дни стигна до южната граница, до Бурса, до Ердоган – накъде повече? Ако Доган наистина го е грижа за България, да вземе да напише едно изявления ама така, както го е учила даскалицата в трети клас: в кратки изречения, съставени от подлог, сказуемо, допълнение. И ако може само с думи от съкратеното издание на речника на думите в българския език. Сега да го напише, после ще е късно. И пак сравнение с десните – високомерието на десните лидери е комично и дразнещо, но високомерието на Ахмед Доган е подло и опасно.
Разбирам как така наречените патриоти стигнаха до самоунижението да се правят на граничари, но не разбирам защо част от публиката стигна до падението да се наслаждава на етюда „Валери Симеонов преборва нагла баба“. Не за отвратилите се ми е думата, а за насладилите се. Не бил доволен Симеонов от резултата, очаквал повече. Не казвам, че Симеонов не е нормален, само казвам, че е нормално резултатът да е още по-малък, ако наистина си давахме сметка какво означава патриотизъм. Но ние кога ли сме си давали сметка. Един старомоден патриот от тези, които четат много история и дори Божидар Димитров не може да го излъже, тези дни ми каза: „Разбира се, че ще се оправим, в България винаги е имало малцинство от умни и мнозинство от прости хора и винаги сме успявали да се справим.“ Е, да де, ама тогава простите са били наясно, че са прости. Сега се имат за най-умни.
Разбирам как ГЕРБ спечели изборите, не разбирам защо му беше да ги спечели. Толкова усилия положи да не ги спечели и пак успя да не успее. Ташкън му е на Бойко Борисов вече политиката, вижда се. Цецка Цачева успя да му помогне да загуби президентските избори, подаде човекът оставка. Но пък Корнелия Нинова му помогна да ги спечели – ето, така прави един истински враг, пречи ти да си постигнеш целта. Да би Корнелия приказвала по-малко, да бе Борисов загубил. Той единствен от всички си даваше сметка, че след изборите ще е по-трудно, отколкото да бъдат спечелени. И че няма да стане управлението с прости математически действия като събиране и изваждане. Точно сега съображението, че трябва да се състави математическо мнозинство, което да крепи властта, е само едно от многобройните съображения, които започват с това колко е престижно България да председателства Европейския съюз в управлението си с патриоти, които Европа нарича по съвсем различен начин, и стигат до някои преувеличени личностни представи на Веселин Марешки за себе си. Веднага след изборите Бойко Борисов даде нишан, че навлиза в нова роля – на държавник. Не говореше като партиен лидер, а като държавник. А от един държавник могат да се очакват много по-различни варианти, отколкото да направи правителство, като събере гласовете на ГЕРБ и патриотите в парламента. Ще видим.
Впрочем Марешки… Той единственият феномен в тези избори, за които героят от романа „1984“ Уинстън Смит би записал прословутото си изречение наобратно: „ Разбирам ЗАЩО, но не разбирам КАК.“ Защо Веселин Марешки иска да е в политиката е ясно, нали? Да бяха разрешили едно лице да има повече от четири аптеки, нямаше да се бори човекът за повече от четири процента. Ядосаха го. Но как, как стана така, че след толкова погълнати жаби, си поръчваме още от същия животински вид?
Българският писател Георги Марковски (доблестен човек и затова бързо забравен след смъртта му през 1999 г.) прави опит да проумее цитираното тук изречение от дневника на Уинстън Смит. „Безкрайно наивно – казва той, – би било да очакваме отговор на въпиющия въпрос „Разбирам КАК, не разбирам ЗАЩО“ да дойде посредством битовия разрез на едно общество…Отговорът на този ключов въпрос можем да получим посредством неговия интимен разрез.“ Сега ясно ли е – социолозите и политолозите не ни вършат работа, да влязат психолозите. Това е нещо като предупредителен етап, подир който следва: „Личните лекари вече не могат да ни свършат работа, истината ще я кажат патоанатомите.“
