В съседна Сърбия се появи феномен. На предстоящите президентски избори в неделя 25-годишният студент по медии и комуникации дори има шанса да се класира на второ място (по „Франс прес“). Въпреки че дясноцентристкият премиер Александър Вучич е фаворит и вероятно ще спечели още на първия тур, младият шегаджия с прозвището Белия набира все по-голяма подкрепа. Според социологически проучвания вече изпреварва популярни фигури като омбудсмана Саша Янкович и бившия външен министър Вук Йеремич.
Как го постигна ли?
Всъщност направи нещо, което вече е правено. Облече бял костюм като този на идиота Борат, пусна си хипстърска брада, качи се на кон и написа манифест с налудничави обещания. За да се подиграе на политическата класа, младият Лука Максимович си измисли и „сериозен“ псевдоним – Любиша Прелетачевич (Прелетачевич означава човек, който постоянно сменя възгледите си), и обяви, че влиза в политиката, воден от чисто личен интерес: „Да крада за себе си, но да давам нещо и на хората.“
Да, това наистина е правено и преди. През 2009 г. исландецът Йон Гнар създаде на майтап „Най-добрата партия“ и даже спечели кметските избори в Рейкявик. Още в самото начало той си призна, че няма намерение да изпълни нито едно от предизборните си обещания, като основното беше партията му да бъде първата открито корумпирана в света. Десетилетие по-рано политическото Движение на съзнателно плащещите се от работа, оглавено от датския комедиант Якоп Хогард, получи едно място в парламента. На избирателите се харесаха най-вече абсурдните предложения за по-оптимистични прогнози за времето и увеличаване на дневната дажба на патиците в градския парк. В програмата на създадената още през 80-те години Официална партия на бълнуващите смахнати чудовище във Великобритания пък фигурираха идеи като добавяне на чудовището от Лох Нес в списъка на застрашените видове, както и развъждане на риба в езеро с вино, за да бъде хващана в маринован вид. Наред с тези щуротии обаче, движението на музиканта Дейвид Съч успя да прокара сериозни цели като намаляването на възрастта за гласуване на 18 години.
Постиженията на Белия също не са за подценяване. Предизборното му видео е гледано от 800 000 души само в първата седмица след качването в интернет. Песничката с рефрен: „Ще взимаме 16 заплати, ще строим триетажни къщи, няма да има война“, която припяват облечени в тесни панталони изпълнители, бързо се превърна в хит. „Удряй здраво!“ – слоганът на „кандидат-президента“, стана нещо като поздрав между феновете му. И отгоре на всичко Белия вече записа гол срещу статуквото – на местните избори миналата година той и група шегаджии, все негови приятели, се класираха на второ място след Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич. Самият Вучич казва за него: „Той показа по един добър начин как изборният процес и държавните институции са станали безсмислени в очите на гражданите. Аз се уча от тези деца.“
Разбира се, Белия-Прелетачевич няма да бъде следващият президент на Сърбия, но това съвсем не означава, че ще се откаже от политиката. Като студент по медии и комуникации Лука Максимович е проучил добре комуникационната платформа на италианското движение „Пет звезди“ и възнамерява тепърва да я приложи и развие на местна почва. А тя действително е гръбнакът на движението, благодарение на който комикът Бепе Грило успя да постигне главозамайващ резултат на общинските избори през юни 2016 г. По една важна причина – разбра какво да прави, стъпка по стъпка
1.Майтапчийските идеи и смахнатите хрумвания са нещо чудесно, но не могат да са основата на политически проект. Макар Бепе Грило да е популярен в Италия още от 80-те като водещ на шоуто „Аз ще ти я дам Америка“, едно забавно предаване съвсем не е достатъчно.
2.Какво тогава? Ето едно възможно решение – да се създаде блог с дискусионен форум. Създава го, а последователите му, наречени от пресата grillini(щурчета, или щураци), са поласкани, че могат да напишат мнението си по всякакъв въпрос. Най-важното – че е налице обратна връзка.
3.Виждат се първите резултати. През 2009 г. от гражданските листи на движението са излъчени 12 общински съветници. Три години по-късно четирима от активистите на младата политическа формация са избрани за кметове на италиански градове и „Движение 5 звезди” става първа политическа сила в Сицилия. На парламентарните избори през 2013 г. движението вече печели над 25% от одобрението на избирателите, то е първа политическа сила и в Камарата на депутатите. След година е втора политическа сила в цяла Италия, изпращайки в Европарламента 17 депутати. Миналия юни две млади „петзвездни“ жени са избрани за кметове на Рим и Торино.
Грило не обикаля Италия с лъскави джипове, нито сяда в кожено кресло на сцена, заобиколен от сценаристи с мрачни физиономии. Няма публика, която да се оплаква от проблемите си и да чака отговори, няма и претенция от страна на комика, че е по-знаещ, а шоуто му е институция. Това е съвсем нов тип директна демокрация, която поощрява гражданската активност и дава възможност на всеки да предложи решения. Хората се чувстват важни, убедени са, че гласът им се чува.
Точно това харесва Белия и смята да го направи. Ако Александър Вучич се учи от „децата“, то, изглежда, децата се учат от най-добрите не само в подиграването на статуквото, но и в предлагането на политически решения. „Ние сме забравено поколение, родено или преди, или по време, или след войните“, казва облеченият в бяло (по вица) младеж, след което добавя: „Израснахме в хаос и бедност, без перспектива. Но сега показваме, че сме живи, че искаме да се борим. Тези хора определят съдбата ни през последните 30 години. Е, стига толкова!“
След „стига толкова“ обаче следва по-трудната част – онова така важно предлагане на решения. За радост, средството вече е измислено и 25-годишният Лука Максимович направо ще го „открадне“, защото също е схванал две важни неща. Първо, тъпо е само той да поставя въпроси, още повече извън собствената си компетентност, затова ще създаде подобна на Бепе-Гриловата дискусионна платформа. И второ, в никакъв случай няма да прави телевизионно шоу, понеже популярността на комика не води автоматично до превръщането на феновете в симпатизанти и все някога шоуто ще започне да се съобразява с политическата конюнктура. А така демагогията ще стане оръжие не само в ръцете на политиците, но и на онези, които ужким ги осмиват и подиграват…
Ей тези работи не разбраха едни шоумени в съседна България, които се взеха насериозно и заприличиха на досадилите от употреба образи в своите скечове. А още по-несмешното е, че предизборните обещания на професионалните политици отдавна забиха в земята и 16-те заплати, и триетажните къщи на Белия, но пак има хора, които да им се връзват. Голямата беда обаче е в това, че ги няма „децата“, онези млади, които да ударят шамар на статуквото с ирония, да му се изплезят интелигентно и да му спукат балончето със смях. Ако не броим „президентската двойка“ Кулеков и Бойчев отпреди 20 и кусур години, тук не се ражда нищо такова, а кон възсяда я Корнелия, я някоя Нинова току обещае главоломен прираст на населението, което отвсякъде се родее с улова на готова маринована риба в Черно море.
Не знам къде са тези наши деца, не знам защо не се смеят, но е време да действат! И хич не бива да им пука, ако ги възприемат така, както навремето исландските политици се отнесоха с комедианта Йон Гнар. Неговата „Най-добрата партия“ всъщност се роди от идея за скечове, осмиващи политик, който обещава всичко възможно, а политиците се гледаха с присмех и презрение. За кмет също се кандидатира на шега и пак го подценяваха. Почитателите му просто се забавляваха, докато от един момент нататък подкрепата за Гнар започна да расте. И не, съвсем не заради абсурдните обещания, а заради честността да отговори на въпрос с репликата: „Нямам представа“. Напуска студиото унизен, с чувството, че е направен на идиот, но за негово най-голямо удивление хората го поздравяват: „Най-после някой, който си признава!“ И ето го резултата – избират го и изкарва пълен мандат като кмет на столицата Рейкявик…
Предричам светло бъдеще и на Белия, защото показа, че е жив, както казва, и свободен да (им) се смее човек. „Те трябва да се запитат защо доведоха тази страна до състояние, в което измислен персонаж може да се кандидатира за президент и хората да искат да гласуват за него. Това показва, че нещо е сбъркано.“ Напълно прав е, тъй че запомнете неговото име: Лука Максимович. И е само на 25.
