„Ми…как се процедира, как се гласува, как… всичко.“ Това са очакванията от обучението на новите депутати на БСП на една от пресните народни представителки, с които народът е щедро компенсиран срещу отсъствието на други забележително артистични фигури от предишния парламент. Избирателите на БСП са добри хора за разлика от десните избиратели, те не надигат вой, когато в листите е инсталирана хубава жена на избираемо място. Не като десните избиратели, които овикаха Луиза Григорова, която беше хем на неизбираемо място, хем без тежнения, че и талантлива за разлика. Но думата е за друго. И е хубаво, че новите, докато са нови, казват истини, за които после ще станем петимни да чуем. Дори Александър Симов жизнерадостно признава: „…техническата част за изработването на някой закон все още крие някоя-друга мистерия.“
Млади хора, няма как да знаят, че напомнят за едни други народни представители от едни други времена. Познавах една знатна тъкачка и една легендарна доячка, които гласуваха закони преди 1989 година. Бяха добри и работливи жени, които се обучиха как да гласуват (тогава с вдигане на ръка, лесна работа), но мистериите в създаването на законите си останаха за тях мистерии докрай. На тях напомняха в репортажа за обучението някои от новите депутати на БСП. Така шегичката за другарката от левия ъгъл по подобие на краварката от рекламата за масло се изпълни с ново съдържание. Човек в тази наша страна не бива да е остроумен – я е измислил някаква шега, я на другия ден е станала истина. Изобщо – на когото не сме се подигравали, той не ни е управлявал. И това все пак беше БСП, където има някакви критерии. Ако имаше такъв репортаж за новите от партията на Марешки, приликата на героите на аптечния труд с депутати-герои на социалистическия такъв щеше да е още по-ярка. Но за тях и обучение явно няма.
Неразбираема е гордостта на Корнелия Нинова, че е постигнала ограничение от 3 мандата за народен представител. Да предположим, че сме наясно какво значи депутат. Законотворец значи. Човек, за когото създаването на законите не е мистерия. Това е професия. Трудна за усвояване, иска натрупване и опит, иска да си се учил от много учебници, от дълга практика и от незабравими уроци, като всяка сложна професия. Какъв би могъл да е мотивът да се забрани на някого да упражнява професията си, точно когато я е овладял добре?
Не един – даже два мотива би могло да има. Първият: Ако онова, което в утвърдените демокрации е професии, а у нас е чисто и просто поминък. В смисъл на облажаване, възползване, комфортен престой на място, около което се чертаят обръчите на замогването. Облажил си се, възползвал си се, релаксирал си три мандата, стига ти толкова. Вторият: Ако искаш да се отървеш от едни хора по социално приемлива, а не по истинската причина, че ти пречат, да речем. И така покрай Михаил Миков, да изриташ и Янаки Стоилов, за когото в създаването на закони няма мистерии, а на негово място да сложиш човек, който ще приключи мандатните си усилия с научаване как се натиска копче при гласуване.
Нито една от двете причини не е повод за гордост, ако не бяхме малка весела държава.
