Снимката е от рождения ден на Волен Сидеров в първия работен ден на 44-ия парламент – 19 април 2017 г. На друга снимка лидерът на „Атака“ е заснет да позира между Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които държат в ръцете си най-новата му книга „Волен – живот напук“, събрала истории и есета на автора. От всички фотоси лъха светскост, също като на едно събитие от преди 10 години:
Септември 2007 г. В навечерието на местните избори „Атака“ открива предизборната си кампания в Зала на НДК. Нищо не подсказва, че тук са се събрали „унизените и оскърбените“, които две години по-рано щяха да превземат „крепостта на мафията“. 3200 елегантни мъже и жени кротко седят на плюшените столове и човек може да се обърка дали не е попаднал на изложението Lux Only. С хубави костюми са и Волен Сидеров, и кандидатът на „Атака“ за столичен кмет „архонт“ Слави Бинев. Залата е изпълнена с хиляди балони с цветовете на българския трибагреник. Когато на сцената излиза лидерът на френската крайна десница Жан-Мари льо Пен, присъстващите го аплодират галантно, все едно са на симфоничен концерт, а Льо Пен всеки момент ще изпълни няколко виртуозни цигулкови капризи от Виенявски.
„Не сме фашисти, Европа не трябва да се страхува от патриотите, защото те обичат народа си“, заявява френският гост. Овациите този път са бурни, но отново се усеща известна школовка. На сбирката не се чува и една дума за „политическите плазмодии“, „ибрикчията Доган“, „фесовете“, „мангалите“ и т.н. Вместо това Слави Бинев отправя към множеството ефектна реплика (насочена задочно и към Бойко Борисов). „Париж, Ню Йорк и Лондон са създадени от мечтатели, а не от генерали и военни хунти“, казва бившият собственик на чалга – кръчми, клубове и настоящ евродепутат, с което предизвиква широки усмивки и одобрителни възгласи.
Патосът достига своя връх, когато Бинев демонстративно пука на сцената огромен червен балон, олицетворяващ „БСП и Б отбора й ГЕРБ“. Млади атакисти се нахвърлят с карфици срещу балоните, но и в тази спонтанност личи режисьорска намеса. Край на спектакъла слага обилният дъжд от разноцветни конфети…
Десет години по-късно Волен отново е в скъп костюм и вече се готви да управлява с балона, срещу който е насочвал карфица. А самият балон ласкаво закача сина му Волен младши, все едно междувременно не се е случило и ето това:
Февруари 2010 г. Волен Сидеров вдига скандал в самолет на „Луфтханза”. Германският специализиран сайт за полицейски новини Polizeipresse.de публикува официално съобщение, в което твърди, че по време на полет от София за Франкфрут „53-годишният видимо пиян пътник е буйствал и е отказал да изпълни нарежданията на персонала”. Наближавайки града, капитанът на самолета съобщава на летищните власти, че вози неуправляем пътник. След кацането във Франкфурт към самолета са изпратени няколко полицейски патрула. От екипажа полицаите научават, че през цялото време на полета Сидеров не изпълнявал указанията, отказвал да закопчае предпазния си колан, не искал да седне на мястото си, дори нахлул в бордовата кухня.
Юни 2013 г. Волен Сидеров е избран за шеф на парламентарната комисия по… етика, при положение че дни преди това дебеловратите му гавази се опитват да тласнат гражданските протести към кървава разправа. Неговите привърженици барикадират централни столични булеварди и замерват демонстриращите с бутилки и камъни, а от Софийската опера се оплакват, че обсаждат сградата (където се намира и централата на партията), уринират пред нея и пречат на артистите да репетират. Лидерите на БСП и ДПС Станишев и Местан не смеят даже да гъкнат, докато Сидеров се гаври с президента на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. С риск да изглеждат особено жалки, двамата показват, че са заложници на човек, чиято уравновесеност се нуждае от спешна професионална експертиза.
Прокуратурата също не смее да се самосезира, след като държавната телевизия излъчва шокиращи кадри за това какви пари се раздават на атакистките агитки, за да компрометират гражданския бунт. Имунитетът на народния представител Волен Сидеров не е поискан и заради отвратителната поредица от закани за разправа с репортери, политици, телевизионни водещи и т.н. В това време „Атака” безнаказано си позволява да бойкотира работата на парламента, а сетне се връща да му осигури кворум, като по този начин партията успява да вдигне цената на своята „подкрепа” за управлението на БСП и ДПС и в крайна сметка да вземе за заложник цялата държава. За да демонстрира всесилието си, Волен дори се качва на камион, блокира Орлов мост и се зарича да въвежда ред.
Януари 2014 г. Сидеров и още 11 депутати се качват на самолета на „България еър“ за Варна, за да участват на следващия ден в протест, организиран от „Атака“. Демонстрацията е срещу областния управител Иван Великов, върнал решението на общинския съвет за преименуване на 215 местности с турски имена. На борда парламентарната група заема 6 съседни двойни седалки и започва шумно да се забавлява. Като тартор Сидеров поддържа настроението, стоейки прав на пътеката по средата. Седящата в съседство дипломатическа служителка Стефани Дюмортие (аташе по въпросите на сътрудничеството в областта на френския език в представителството във Варна на Френския институт в България) прави жест на възмущение и си слага слушалки. Сидеров се вбесява, започва агресивно да я разпитва, размахва депутатската си карта, иска й документите. Персоналът потушава напрежението, като премества французойката на друго място. Пътникът Димитър Бахнев нарича Сидеров „простак”. Скандалът се подновява в автобуса от самолета до терминала. Лидерът на “Атака” и компанията му скачат на бой срещу Бахнев, саморазправата е прекратена от летищни служители по сигурността, после разправията продължава и на самата аерогара. Сидеров отрича, но според прокуратурата в мелето от удар на депутата е пострадал и полицаят Костадин Колев.
Май 2014 г. Лидерът и същевременно водач на партийната листа за изборите за Европейския парламент (!) открива предизборната си кампания в… Москва. Че даже е награден с орден „Звезда Отечества“!
На церемонията политикът от държава-членка на ЕС оплюва Европейския съюз като „марионетка на САЩ” и заявява, че съюзът или трябва да се промени, или направо да се разтури. Казва още: „Ние („Атака”) смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО… Когато у нас има правителство на „Атака“ и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна.“
Октомври 2015 г. В навечерието на местните избори следва пореден хулигански етюд. Този път Волен вилнее по столичния булевард „Г.С.Раковски“. При това не къде да е, а в близост до НАТФИЗ и в самата сграда на театралната академия, където впрочем е и най-подходящото място за упражняване на актьорския му талант. Нахлуването на Сидеров в НАТФИЗ с миманс от още 10 души се превръща в основен дневен ред на държавата, а лично министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова пристига на местопроизшествието да налага ред…
Разбира се, хрониката би била непълна, ако не припомним и друго:
Както пукаше балоните с лика на Борисов, нищо не попречи през лятото на 2009 г. „Атака“ да се закълне във вярност на спечелилата изборите „дясноцентристка“ партия ГЕРБ. А и преди това ДПС я подпомогна с фразата на лидера си Ахмед Доган: „Аз разпределям порциите, аз съм властта“, която трасира поредния възход на електорално оклюмалата се по него време националистическа партия. Верността обаче продължи до пролетта на 2012-а, когато 11 депутати от партията бяха отмъкнати, при това с добавена стойност – парите от държавната субсидия за парламентарно представена партия ги последваха с приета законова поправка. Въпреки че междувременно „Атака“ се постара – поиска забрана на новините на турски език и импийчмънт на президента Първанов (есента на 2009-а), а нейни членове и симпатизанти запалиха молитвени килимчета пред софийската джамия (пролетта на 2011-а), рейтингът й отново клюмна сериозно.
В края на 2012 г. партията на Сидеров вече събираше подкрепа от едва 3.8%. През януари 2013 г. тя спада до 1.2%. Никой не й предвещаваше светло бъдеще, но пък точно тогава избухнаха февруарските протести и възкресиха водача на атакистите за нов живот като народен трибун. Телевизиите започнаха да го показват от сутрин до вечер. Много ясно защо – за да канализира гнева, като в замяна трупа дивиденти за себе си с популистки дъвки за пенсии от 500 и минимални заплати от по хиляда лева.
В крайна сметка Волен Сидеров си изигра добре картите и получи повече от това, което вероятно си е въобразявал: на 12 май 2013 г. за партията на Сидеров гласуваха 258 000 души, а „Атака“ допълнително си вдигна цената, взимайки за заложник парламентарното мнозинство. До момента, в който се появиха първите двама отцепници от ГЕРБ, които да гарантират кворума в предишното Народно събрание, а на хоризонта започнаха все по-ясно да се открояват нови популистки силуети, Сидеров си живееше безметежно, без страх, че скоро ще бъде избутан от сцената.
През 2014 г. вече изглеждаше, че „Атака“ и нейният лидер постепенно ще бъдат контролирано изведени в опозиция. И е факт, че в 43-ия парламент Волен не само се кротна, но дори направи услуга на мнозинството да подкрепи т.нар. съдебна реформа в орязания от ДПС вариант. Покрай това обаче градусът на възмущението също спадна рязко, което явно притесни статуквото, та се наложи отново да използва номерата на Волен през НАТФИЗ…
Към днешна дата радикалната клоунада на Сидеров изглежда укротена, но нека не се заблуждаваме. Оттук нататък, вече напъхал се официално в управлението покрай „обединените патриоти“, следва да очакваме още изпълнения „напук“. Така, както първо беше седесар и главен редактор на в. „Демокрация”, където пишеше, че „вече не може с пряка пропаганда, менторски и дидактично да се печелят читатели“, а сетне бъдещият борец срещу мафията стана пресаташе на „Топенерджи“ (тогава дружеството, създадено по идея на Андрей Луканов, беше в системата на „Мултигруп“). И по същия начин, както през 2001 г. се превърна в царист и се опита да оглави ямболската листа на НДСВ, но след като отпадна, се превърна в яростен критик на Симеон Сакскобургготски. И пак по начина, по който направи скок в политиката през есента на 2003 г., когато се снима на плакати с призива „Чистка!“ в качеството си на кандидат за кмет на София от земеделската партия на Яне Янев. А само две години по-късно основа „Атака“ и оформи едноименна коалиция с крайнолевия Патриотичен съюз „Защита“ и още по-крайнолевия кръг „Нова зора“, за да стане един ден и партньор на ГЕРБ, членка на ЕНП…
Но най-странното е, че сега няма и грам възмущение, а колегата Иван Бакалов с право написа във Фейсбук: „Бойко Борисов на рождения ден на Волен Сидеров. През 2013 г. ГЕРБ, Европейската Народна партия, българските десни и протестъри обясняваха, че в България има скандална коалиция на националисти-неонацисти със социалисти. Макар че Сидеров не е бил в коалицията, нито е гласувал за правителството. Той само присъства, сам, без партията си, като гласуваха правителството, за да има кворум от 121 депутати, защото ГЕРБ напусна парламента. Сега има реална коалиция и топли отношения между лидерите й. Никой повече не намира нищо скандално.“ Пълно мълчание, като че всичко е забравено или най-малкото простено!
Впрочем на този фон Волен Сидеров дори изглежда по-честен, защото още в стихосбирката си „Автобиография“ е написал следното:
„Има пластелин.
Има властелин.
Играта продължава.
Играта на държава.“
Ринги, ринги, рае,
Играта кой не играе?“
И най-хубаво ще е скоро да го направят министър на културата, тъй като в богатото му творчество има и литературни рецензии, включително предговор към българското издание (2009 г.) на Оруеловата антиутопия „1984”. „А какво да кажем за пропагандата днес в глобализирания свят? Тя е заимствана от философията на непрекъснат страх и поддържане на дежурен враг.“ Идеята за тоталната власт не е изчезнала със Сталин и Хитлер, смята авторът, поради което гротеската (по собствения му израз) на Оруел е истина. „А истината, освен че те прави свободен, винаги е актуална и нужна. Защото, който пренебрегва истината, един ден осъмва с Министерство на истината…”
Или направо министър на истината? Това би било също чудесно и най-вече ще е заслужена подигравка с всички нас, които спокойно наблюдаваме Сидеров в безкрайните му превъплъщения. Въпреки че той си е такъв, какъвто беше и вчера, и онзи ден; пред очите ни е през всичките тези години, в които неизменно присъства по някакъв начин във властта, за да изпълнява възложената му роля. Роля, добре заплатена предвид почивките в суперлуксозни парижки хотели и на Варадеро. И по-важното – напълно адекватна за играта на държава, чието управление действа напук на нейните граждани. Както го правеше и очевидно възнамерява да го прави, а за да е още по-впечатляваща иронията, скоро ще поеме с добре познатия ни Волен и председателството на ЕС…
