Представяте ли си какво й е било на онази лисица, която не можела да стигне гроздето, та непрекъснато й се налагало да внушава на другите и на себе си, че не си струва усилието, защото гроздето е кисело? Каквото и да й е било на лисицата някъде и някога, тук и сега тя е все по-добре. Журналистиката, която лисицата не можеше да стигне поради нисък ръст и недостиг на умения, беше принизена до удобна за лисицата височина. И ето я лисицата вече журналистка. Политиката, към която лисицата напразно се протягаше нагоре, беше свалена на най-ниския рафт. И ето я лисицата народен представител. И т.н. грозде след грозде.
Има обаче едни неща, които все още издават колко лисичката е нисичка, колко не я бива и колко е смешна, като се прави, че уж не й пука за гроздето. Дребни неща, но видими. Правописът и граматиката, да речем. Даже още по-дребни – пълен и кратък член. Че и най-дребни – къде е мястото на запетайката, например. С това лисиците не могат да се примирят. Те си уредиха достъп до всяко работно място, колкото и високо да се намира то, а сега някаква запетайчица и членуване да ги издават, че не им е там мястото?! За какво тогава лисиците ВЛЕЗНАХА навсякъде, където гроздето се сервира на удобни маси, ако не могат да махнат кабърчетата, които им боцкат по удобните кресла?
Това неудобство се очаква да бъде премахнато. Провежда се изследване за нагласите на обществото към съвременния книжовен език, координирано от Института по български език, след което ще се реши да го има или да го няма пълният член, да се узакони ли „ходиме“, „строиме“ и т.н. Това със „строиме“ и „четеме“ е особено актуално, откакто така не говорят само лелките и готвачките в столичните детски градини, а и…, отказвам се да изреждам отдолу нагоре, достатъчно е да спомена най-горния, Бойко Борисов.
Отказвам се и да доказвам тук, че пълният член има функция, извън това да е белег за добра грамотност. Няма да се занимавам със запетайката, която може да променя смисъла, ако не е на мястото си. Защото аргументите на законодателя в българския език, какъвто е Институтът по български език към БАН, са съвсем различни според доц. Д-р Руска Станчева: една от целите, например, била да се разтоварят държавните служители от мъката непрекъснато да проверяват как се пише една или друга дума. Но има и по-възвишени цели: „Необходимо е да се предприемат действия, така че българите да получат идентификация за грамотност, което би довело до положителна нагласа…“
Разбрахте ли сега къде е заровена лисицата? Лисицата е неграмотна, но като се отрече грамотността, лисицата автоматично ще стане грамотна. Лисицата е патриот, но не е направила най-патриотичното нещо – да се научи да говори и пише правилно на български език. Това някак хвърля сянка върху патриотизма на лисицата. Как може да се премахне една сянка най-лесно и най-бързо? Ами като се премахне онова, което я хвърля.
