Освен държавата на качественото правосъдие, човеколюбивото здравеопазване и толерантността към различните, България очевидно е и държавата на креативния PR. Новините от последните няколко часа го доказват. Националната компания “Железопътна инфраструктура” търси име на своя нов символ – момченце със златист перчем и жълти дрехи, дете на баща си Витомокол (локомотив, прочетено обратно) и майка си Релсина. Жълтото човече ще бъде „рекламното лице“ на кампанията за безопасност на НКЖИ със звучното име “Видиш ли релси, мисли за влак”.
Аз мислих много за релси и влакове миналата година, когато пътувах от София до Бургас и обратно по над 8 часа – между Айтос и Бургас, пътниците се извозваха с автобуси, а на няколко места по трасето до София се подменяха релси и в резултат влакът пътуваше с 30 километра в час. И когато загинаха хората в Хитрино, пак мислих за релси и влакове. Но това, разбира се, е защото досега НКЖИ си нямаше жълто човече, което да й създава позитивен имидж.
В същия ред на мисли осъзнах и защо не гледам български футбол, даже и когато играе националният отбор. Мислех си, че трябва отборът да може да играе футбол, да побеждава, да участва в първенства. А то – трябвало да го подкрепям от патриотични съображения. Но сега нещата ще се променят, защото „националната гарнитура“ ще ни бръкне под лъжичката (както само лютеницата и „Бяла роза“ могат) с клип, в който играчите са облечени като четници и носят пушки и пищови. Новата им колекция спортни екипи е издържана, традиционно, в бяло, зелено и червено, със знак „Април 1876“. Сиреч, иде време да пукне топчето в родния футбол. Други, не толкова напредничави федерации, разчитат на далеч по-клиширани инициативи като изграждане на детски и младежки школи, благотворителни и социални каузи, възможности за спорт за деца с увреждания, кампании срещу расизма, дискриминацията и насилието. А германците, горките, напълно лишени от въображение и емоционалност, строят футболна академия – само думата „академия“ те кара да се размечтаеш за разгърден опорен халф с напираща хайдушка страст.
Вдъхновена от този челен опит, бързам да предложа няколко родолюбиви идеи:
Календар на Министерския съвет по случай българското Председателство на Съвета на ЕС, в който министърките са само по пафти, а министрите – по калпаци.
Ученички (горен курс) по патрондаши и с калашници в ръце, като реклама на идеята за военно обучение в училищата и в по-широк план – на всеобщата наборна военна служба.
Флаш моб пред руското посолство с изписване на азбуката върху телата на 30 (колкото са буквите) девойки. След края на инициативата шествието, начело с голите азбуки, се отправя към посолството на Македония.
В чест на приключилата (успешно) съдебна реформа – въвеждане на официално изискване Темида да се изобразява в българска национална носия, нарамила кобилица с менци.
Цветан Цветанов да ходи на работа в парламента с носията, с която въртеше чевермета повреме на предизборната кампания.
Като казах парламента, вдъхновена от народния представител (и подсъдим) Веселин Марешки, скоро ще предложа идеи за това какви други конфликти на интереси, освен „хомосексуален и алкохолен“ да декларират депутатите. Едно е сигурно, интелектуален не ще да е, там няма нищо за деклариране.
