Знаково обсъждане тече тези дни в Европейския парламент: за опасността от злоупотреби в чешките медии. Зад този евфемизъм се крие феномен, добре познат и у нас – съсредоточаването на политическа, икономическа и медийна власт в едни и същи ръце. Ситуацията в Чехия е до голяма степен симптоматична за проблемите в медийния сектор не само в Източна Европа, но и в целия ЕС. Макар мнозинството от евродепутатите да не мисля по този начин.
Главният герой на историята е Андрей Бабиш. Той е един от най-богатите хора в Чехия, крупен бизнесмен и медиен магнат. Неслучайно е известен с прозвището Бабискони, по аналогия с бившия италиански премиер Силвио Берлускони. До миналата седмица Бабиш беше и финансов министър на Чехия – неговата партия АНО е част от трипартийната лявоцентристка правителствена коалиция. Премиерът Бохуслав Соботка поиска оставката на финансовия министър, който е заподозрян в извършване на данъчни измами, а ЕС го разследва за злоупотреба с еврофондове. В допълнение, в началото на май в Ютюб се появи аудио запис, на който се чува как Бабиш инструктира журналист от вестник „Млада фронта“ кога и как да бъдат публикувани материали срещу министрите на вътрешните работи и здравеопазването.
Бабиш обаче отказа да напусне правителството доброволно, а президентът Милош Земан (който има последната дума) не подкрепи искането на премиера. След продължителни пазарлъци и на фона на нестихващи протести в Прага, Соботка обяви оставката на цялото правителство. В крайна сметка, президентът все пак сложи край на правителствената криза като освободи Бабиш. Според медийни публикации, близостта на Земан с Бабиш датира отдавна и е подплатена с общи финансови интереси (именно по времето, когато Земан е премиер Бабиш купува държавната нефтохимическа компания „Унипетрол“). В разгара на скандалите в Прага, Милош Земан успя да сътвори и нелеп анекдот. В средата на май, по време на среща с руския президент Владимир Путин (чийто откровен почитател е), Милош Земан се „пошегува“: Журналистите са твърде много, трябва да ги ликвидираме“. „Да ги ликвидираме не, но да ги намалим малко“, отвърна Путин.
Но да се върнем към Андрей Бабиш. Баща му е бил висопоставен чехословашки дипломат, специализиран във външнотърговските отношения. Синът следва стъпките му като завършва международна търговия и прави каериера във външнотърговска компания. През 1980 г. става член на Комунистическата партия, а според словашкия Институт за народната памет, между 1982 и 1985 г. е агент на чехословашките тайни служби, а вероятно е сътрудничил и на КГБ. Макар Бабиш да отрича принадлежността си към службите, историята на бизнес империята му много напомня познат и у нас сюжет.
1989 г. го заварва като служител в чужбина на външнотърговската компания „Петримекс“, която търгува с нефтохимични продукти. Издига се до член на ръководството на компанията и в навечерието на разделянето на Чехословакия инициира създаването на нейн клон в Прага. Впоследствие, с помощта на чуждо финансиране (с неизяснен произход) придобива фирмата и я преименува на „Агроферт“. Днес дружеството „Агроферт“ включва повече от 200 компании в различни държави. През 2011 г. Бабиш създава партия АНО – думата означава „да“ на чешки, а също така е акроним от „движение на недоволни граждани“. През 2013 г. купува медийната група, която издава два от водещите чешки вестници – “Млада фронта днес” и “Лидове новини”, притежава музикална телевизия, най-слушаното чешко радио „Импулс“, някои от най-посещаваните уебсайтове в страната, както и две печатници. На изборите същата година АНО влиза в парламента като втората по големина политическа сила с 47 от 200 места.
Като член на правителството, Бабиш формално спазва закона, който му забранява едновременно да е министър и собственик на медии, като прехвърля собствеността върху медиите си на семеен фонд. Но на практика продължава да упражнява контрол върху тях, както показва изтеклият запис. Именно той стана причината скандалът да стигне до Европейския парламент. Въпросът беше дискутиран най-напред в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, а след това и в пленарната зала. Резюмето на дебатите в пленарната зала звучи така: в Чехия не става дума за за системна злоупотреба с медиите от страна на правителството, а само за един олигарх, който се е възползвал от медиите си. Според някои от депутатите това е просто „топене“ от страна на политически противници и дори опит за намеса на европейски политици в националните дела – аргументи, които сме чували и у нас, когато български „кирливи ризи“ са били излагани на европейски показ. По подобен начин протече и обсъждането в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи преди няколко дни – преобладаваха мненията, че положението в Чехия не е чак толкова лошо и че ЕС няма кой знае какви правомощия в областта на медиите.
На този фон, без реакция остана изказването на главния редактор на чешкото списание „Респект“ Ерик Табери, според когото проблемът в Чехия не се изчерпва с Бабиш, защото голяма част от медиите са собственост на политици. Той не влезе в подробности, нито беше попитан да разкаже повече и да бъде по-конкретен. Някои депутати дори посъветваха чешките журналисти и чешките граждани да бъдат по-критични и да се противопоставят на опитите за злоупотреба с медиите.
Ние в България добре разбираме за какво става дума. Знаем доста истории като тази на Андрей Бабиш (не всички свързани с медиите, но показателни за произхода на частния бизенс след 1989 г.). Свидетели сме на дългогодишни опити медиите да се използват за търговия с влияние. И у нас, както и в Чехия, проблемът не се изчерпва с едно име, с един човек, с една медийна група. На терена на медиите се срещат няколко големи предизвикателства, някои общи за социално-икономическата система, а други – специфични за сектора и професията. Проблемът с произхода на парите на бизнесмените, част от които се инвестират в медии, е все толкова актуален, колкото и в ранните години на прехода. Проблемът с огромната зависимост на икономиката от европейските средства е проблем и на медиите. Проблемът с недостига на образовани (дори елемнтарно грамотни) кадри, е очевиден във всички сектори, но особено в медийния по обясними причини.
И не, няма как да очакваме гражданите и журналистите да се справят сами, при положение, че това, което през 2013-а нарекохме „октопод“ (съсредоточаването на политическа, бизнес и медийна власт в едни ръце) държи и хляба, и ножа. Несъгласните журналисти ги уволняват – винаги има някой готов да заеме мястото им. А гражданите – те застрашително намаляват. Имам предвид рационално и критично мислещите избиратели, а не имащите право на глас изобщо, защото гражданството не се изразява само в гласуване на избори. Затова не са изненадващи прогнозите, че Андрей Бабиш се очертава победител в парламентарните избори наесен и вероятно следващия чешки премиер. А и на фона на Доналд Тръмп, вече всичко изглежда възможно и нищо не е твърде абсурдно.
P.S. Никой от българските евродепутати, които членуват в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП, не взе участие в дебатите. Това са: Сергей Станишев (ПАСД, БСП), който е и заместник-председател на комисията, Мария Габриел (ЕНП, ГЕРБ), Емил Радев (ЕНП, ГЕРБ) и Филиз Хюсменова (АЛДЕ, ДПС).
