Изненадващата победа на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 г. разтърси Съединените щати. Новината бе тиражирана по целия свят, но сякаш на заден план остана нещо друго – монументалният провал на Демократическата партия. И не, тук не става дума само за загубата на Хилъри Клинтън от най-непопулярния кандидат-президент в историята на САЩ. Заедно с изборите за президент се проведоха и избори за Конгрес, които даваха най-благоприятни условия на демократите да си възвърнат контрола върху Сената и Камарата на представителите. Този шанс обаче също беше пропилян, оставяйки практически цялата власт в ръцете на „старата партия“. Шест месеца по-късно, според проучване на ABC/Washington Post, повечето американци смятат, че връзката между техните потребности и Демократическата партия е прекъсната, повече отколкото с републиканците и дори със силно непопулярния президент Тръмп. Доверието на американския народ към демократите в сегашния им вид и състав сякаш изглежда изчерпано.
По време на дългата президентска кампания си пролича един мотив, който се оказа решаващ за изхода на изборите – борбата срещу статуквото. В момент, когато одобрението към Конгреса варира между 10% и 20% ясно се вижда, че да си политик в САЩ, особено от управлението, не е популярно. Противно на здравия разум обаче, елитът на Демократическата партия прецени това като момента на Хилъри Клинтън – навярно личността най-отъждествявана с властта и статуквото (може да се спекулира дали след тези избори американците окончателно се отрекоха от т.нар. „политически династии“ на фамилиите Клинтън и Буш, предвид още по-слабите резултати на Джеб Буш в първичните републикански избори). Бърни Сандърс бе кандидатът с обективно най-добри шансове да възпре десния популизъм на Тръмп. Демократическият национален комитет (формалната управленска институция на партията) му попречи и на практика даде нужния тласък на Клинтън да спечели номинацията. Резултатът е ясен на всички, но тук е важно да се отбележи друго – арогантността и изпразнената от смисъл политическа платформа, с която се характеризира цялата кампания на Клинтън. Анти-Тръмп позиции, но про-какво? Това е съществен въпрос, защото предлага не просто характеристика на Хилъри Клинтън, а на цялата Демократическа партия и нейния елит – една партия, изместена надясно в политическия спектър, отдалечила се от обикновените хора и практически завладяна от интересите на големия бизнес.
Десният завой може да се проследи още през 80-те години на миналия век, когато Роналд Рейгън печели президентските избори. Представители на консервативното крило на Демократическата партия, т.нар. „нови демократи“ считат, че посоката на партията е погрешна и безперспективна, поради което създават паралелен партиен орган, натоварен да организира и финансира избори за свои кандидати. Инициативата не намира мигновен успех, тъй като липсва подкрепа, електорална и материална, от твърдия електорат на демократите. Без да се смущават от липсата на резултати, те започват пропагандна война срещу либералната идеология. Успяват също и да намерят финансиране в лицето на едрия капитал – представители на банковата, фармацевтичната и енергийната индустрия виждат перспектива в тази нова насока към центъра на групата амбициозни партийци. Настойчивостта все пак дава своите плодове, благодарение в не малка степен и на лидерството на Бил Клинтън в началото на 90-те. Снабдени с изобилен ресурс и разпознаваемост в лицето на харизматичния Клинтън, движението успява да завземе окончателно структурите на Демократическата партия през 1992 г., когато на фона на влошеното икономическо положение при президентството на Буш-старши изборите за президент печели демократическият кандидат, а именно Бил Клинтън.
При новото лидерство на демократите ясно се забелязва рязката смяна на посоката – за първи път от тези среди се заговаря за балансиране на бюджет, а идеята за свободен пазар се превръща в централна. Всички тези донори, които са спонсорирали „новите демократи“ още преди да спечелят президентството и завладеят партията очакват облаги и ги получават. Президентът Клинтън „модернизира“ много от регулациите на финансовата индустрия като един от най-известните, Глас-Стийгъл, който не позволява на търговските банки да изпълняват функциите и на инвестиционни е изцяло отменен. Именно тези решения от края на миналия и началото на настоящия век са катализатор за разрастването на банките до степен „прекалено големи, за да фалират“ и довеждат до събитията от 2007-08 г. Отново това лидерство отменя федерално гарантираните социални помощи за бедни семейства, продължава с пълна сила противоречивата „война срещу наркотиците“, започната от Рейгън и в резултат на която днес САЩ „приютява“ повече затворници от която да е друга държава. Ключово e и партньорството между Бил Клинтън и Тони Блеър в процеса на изтласкването на левицата към центъра, но смея да твърдя, че Клинтън прави още една крачка в тази посока и всъщност превръща демократите в умерени републиканци, наподобяващи тези от времето на Айзенхауър, измествайки за десетилетия напред политическия мейнстрийм в Съединените щати изцяло в дясното поле.
При следващия демократически президент – Барак Обама – излезе наяве и другата характерна черта на т. нар. „нови демократи“ – конформизмът. С отчаяната идея да привлекат на своя страна умерените републиканци в период, когато Републиканската партия е превзета и радикализирана от идеите на Чаената партия, в Конгреса се правят невиждани и нечувани отстъпки и компромиси и то при положение, че Демократическата партия контролира двете камари. Разбира се, амбицията завършва единствено с прокарването на половинчати и осакатени закони, които стават обект за критика и отляво, и отдясно. Типичен пример за това е голямата гордост на демократите, и в частност на Обама, „Обамакеър“. Не много известен факт е, че „Обамакеър“ всъщност е копие на подобна програма, но реализирана на щатско равнище, „Ромникеър“. Да, по името на Мит Ромни, същия Мит Ромни, срещу когото Обама се изправи на президентските избори през 2012 г. Оказва се, че въпросната голяма гордост на „левите“ е замисъл на десен републиканец. Самият Барак Обама се появи на голямата политическа сцена яхнал лявата популистка вълна. Първата му кампания се проведе под мотива за надеждата, надеждата за нещо ново и различно. Но уви, човек трябва единствено да погледне списъка с донорите, които финансираха цялата тази „надежда“, за да разпознае старите лица, наредени най-отгоре – „Голдман Сакс“, „Дж .П. Морган“, „Сити Груп“ – знаменосците на „Уол Стрийт“, за които Бил Клинтън отвори така широко вратите на Демократическата партия през 90-те. След такъв строй не би трябвало да е изненада, че след срива на американската икономика, благодарение на безотговорните (или направо престъпни) дейности на същите тези донори, виновни няма. А самите банки излязоха от кризата дори още по-големи, отколкото бяха.
Корпоративният характер на Демократическата партия до голяма степен отблъсна работническата класа. С настойчивостта си за прокарване на противоречиви търговски споразумения, които изнасят милиони работни места в чужбина, демократите сами предадоха в ръцете на Тръмп онова, което преди 30 години можеше да се счита за техен твърд електорат. След загубата на Хилъри обаче, урокът изглежда остава ненаучен. Изборната равносметка превърна Бърни Сандърс в един от най-разпознаваемите политици и безспорно най-одобрявания. Въпреки това демократическите лидери ясно посочиха посоката, в която виждат партията да се развива с избирането на Том Перез за председател на Националния комитет. Посоката е същата. Перез е кандидат на статуквото, избраник на Обама и като цяло личност, която не допринася с нищо ново в диалога за реабилитиране на партията. Това ясно се видя на т.нар. „турне за обединение“, на което той, заедно със Сандърс, трябваше да убедят американските граждани, че Демократическата партия е в позиция най-добре да защитава техните интереси. Но докато Бърни беше посрещан с овации и бурни скандирания, баналните заучени фрази и политиканстване на Перез получаваха освирквания.
Въпреки отхвърлянето на нуждата от промяна от голяма част от елита на Демократическата партия, вече са задействани процеси, които ще разклатят до основи статуквото. След президентските избори Бърни Сандърс трансформира структурите на кампанията си в организация за гражданско образование, и по-важното, за обучаване на политически кадри. Ентусиазмът около тази инициатива, както и инерцията, която се прехвърли от кампанията и около личността на Сандърс обещават интересни резултати. Само че това далеч не е единствената подобна организация, целяща да възроди лявата политика в Щатите. В началото на тази година основателят на най-голямата онлайн прогресивна медия “The Young Turks“, Дженк Югър, заедно с бивши висши фигури от кампанията на Сандърс създаде „Justice Democrats“– прогресивно крило, което цели чрез избори да замени основната част от корпоративно финансираните конгресмени със свои кадри. Макар официално Сандърс да не е свързан с организацията, голяма част от програмата им е заимствана от кандидат-президентската платформа на сенатора, а като основна задача са си поставили да ограничат ролята на парите в американската политика. Самите те са наложили условие на своите членове да не взимат крупни дарения от корпорации и влиятелни личности и организации. Амбициозните им цели са подкрепени от стабилно финансиране от предимно малки частни дарения, подобно на модела, използван от Сандърс по време на неговата кампания, а калифорнийския конгресмен Ро Кана наскоро стана първият им представител в Конгреса.
Множеството нововъзникнали прогресивни политически организации, целящи да разклатят системата, „изправят на пети“ ръководството на Демократическата партия. В отговор на задаващата се нова генерация ентусиазирани политици и активисти, Хилъри Клинтън се завърна на политическата сцена след няколкомесечно затишие с основаването на своя организация, „Заедно напред“ (“Onward together”), целяща да възпре настъплението им чрез финансиране на конкурентни на тях структури. Независимо кой ще вземе надмощие в тази битка за влияние между „новите демократи“ и „справедливите демократи“, едно е сигурно – задействаните процеси са с необратимо действие и те ще оставят своят белег в една задаваща се нова и най-трудна досега епоха за Демократическата партия.
………………….
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
