Европа дава 80 милиона лева за българските роми.
Сложете в едно изречение думата ром/циганин и каквото ви хрумне число и всеки ще повярва. „Пък един циганин имал да плаща седем хиляди за ток и пет хиляди за вода, ама нито му ги търсят, нито му спират тока и водата.“ Вие точно може и да не сте повярвали на това измислено в момента изречение, но то е защото бяхте предупредени. „Милиони левове усвоиха неправителствени организации от декадата на ромското включване и какво промениха – нищо.Само дето се изръси бюджетът.“ От това твърдение е вярна средната част – резултатът от десетилетието е едно голямо нищо. Последната част е невярна, на държавния ни бюджет декадата за ромското включване не струваше нищо. Чужди бяха предназначените пари, а тук никой не си направи труда да ги усвоява, така че и първата част на твърдението отпада.
Сега да видим как стоят нещата с първото изречение – Европа дава 80 милиона лева за българските цигани. В общи линии е така, 80 милиона лева европейски пари могат да бъдат похарчени до 2020 година от българските общини за преодоляване на социалната изолация на около 12 000 роми. Всяка от думите в това изречение е под въпрос, а най-големият от тях виси над думичката „могат“. Могат да усвоят. Могат ли наистина?
Но да видим първо какво е основанието на Европа да дава такива пари за ромите, които са трън очите на българите. (Тук няма нужда от уточняване – и ромите, и парите за тях са трън в очите на повечето българи.) Ако зависеше от мен, щях да поискам много повече пари от Европа за българските цигани. И не от сантиментални подбуди или покровителствени намерения, не. Щях да ги поискам, защото виждам огромният проблем на България , който се задава от години и който – ако не бъде решен днес, утре ще е не само късно, но и невъзможно. Щях да поискам Европа да участва финансово в решаването му, защото има дълг към България не само по актуални днешни, но и по исторически причини. Тези исторически причини са широко неизвестни, затова ще ги припомня и след това ще продължим с анализ на онова изречение.
Можете ли да обясните българската история и народопсихология без петте века турско иго? Всеки по-сериозен изследовател ще каже, че не. Ето какво се е случвало с циганите през същите тези векове.1385 г., Румъния – първи съобщения за търговия на роби цигани. 1417 г., Швейцария – на заседание на парламента в Люцерн е отказан достъп на циганите в страната. 1492 г., Испания – внесен е законопроект за прогонването на циганите. 1498 г., Германия – разпоредено е циганите да бъдат изгонени. 1504 г., Франция – гонят циганите. 1510 г., Швейцария – решено е циганите, открити в страната, да бъдат наказвани със смърт. 1525 г., Швеция – заповядано е циганите да напуснат. 1554 г., Англия – смърт за циганите, които не са напуснали страната в срок от 1 месец. Прескачаме 1-2 века с подобна информация. 1749 г., Испания – затвор за всички цигани. 1782 г., Унгария – 200 цигани обвинени в канибализъм. 1830 г., Германия – властите отнемат цигански деца и ги дават за осиновяване. 1872 г., Белгия – циганите са прокудени.
И накъде са били изтиквани тези хора? Къде е била зоната за оцеляване? Защо са най-много в България (като процент от населението) и в Румъния (като бройка)? Толкова за уж нетолерантната османска империя и уж толерантната Европа.
Циганите са хора, преминали през огромни гонения, преследване, заплахи, страх. Хора, които поколения наред са тренирани да хукват на път, да се крият, да се свият, да се шмугнат, да изчезват. От Индия тръгват като кастата на „недосегаемите” (хора толкова отречени и отхвърлени, че не трябва да бъдат докосвани), в Европа им се налага да бъдат и „невидимите”, за да оцелеят. В студената по нрав Англия те и до днес са номади, travellers, пътуващите. В топлата по нрави България са йерлии, уседнали.
В Европа по приблизително точни данни има около 10 милиона цигани. Замисляме ли се как тези хора без държава, без история, без писменост, без единен език и без обща религия успяват да съхранят представата за общност при всичките гонения и цялото презрение, което ги е съпровождало през вековете. Това не са евреи, които, подложени на същото преследване, са се подслонявали в една религия, между кориците на една Тора, в една обща вяра за избраничество, в застъпничество на влиятелни хора и велики сили. Странно е, че тези две преследвани с еднаква стръв общности са оцелявали по два коренно противоположни начина. Евреите – с образование, за да се вградят във всяка следваща среда и така да оцелеят. Циганите – с опазване от образованието, за да не се вградят в средата, защото това застрашава да ги претопи. Свободата – тя е на първо място в ценностите на циганите. Свободата ги дистанцира от гаджосите (нециганите), тя запазва целостта на пръснатото племе.
В Англия живеещите в каравани цигани нямат вид на бедни, но напускат училище на 12 години – момичетата, на 14 – момчетата. За да не станат като всички други. Ако се направи проучване в коя европейска държава има най-много цигани с висше образование, това вероятно ще е България. Само в Сливен в един момент те бяха 120. Страната, която най-малко е преследвала циганите, е постигнала най-голяма промяна в защитните механизми на подхранвани с векове инстинкти. Сега Европа хвали България, че е спасила своите евреи и я укорява, че е безотговорна към своите цигани. Това е високомерното лицемерие на едни чистофайни администратори, които иначе трябва да признаят, че имат задължение към всички цигани, защото докато те са ги прогонвали и убивали, България е била за тях щадящо място.
Ето, такива са ми основанията да смятам, че каквито и милиони да даде Европа на България за решаването на ромските проблеми, все ще е с основателна причина. Изцяло прагматични са тези основания – имаме проблем, той трябва да се решава, някой трябва да финансира решаването. Никакви емоции няма в такъв подход. И няма нужда от емоции – умиляването, видяхме, не върши работа. Още повече не върши работа омразата, но това още не сме го разбрали и дано не го разберем по трудния, не дай боже, кървавия начин.
Каква обаче е истината за онези 80 милиона лева, които Европа дава. Не дава парите, дава само възможността да ги вземем, като общините разработят проекти за социално включване на маргинализираните общности. От предложените проекти само 52 отговорят на стандартите, тоест разработени са практични идеи, гарантирано е изпълнението им. Всеки от тях може да получи максимум 500 000 лева. Равносметката: от „дадените“ от Европа 80 милиона лева България ще получи около 25 милиона лева, защото само толкова може да усвои. Не било компютри, ами компоти и т.н., както си знаем.
Какво става ясно от всичко това? Става ясно, че българското общество има първосигнална реакция към всяко изречение, в което се говори за пари и за роми. Тя се свежда до: защо за циганите, все за циганите и т.н. Тази реакция се проявява най-бурно точно от хора, които имат сериозни аргументи да не харесват цигани – „те са мръсни, те са неграмотни“ и т.н. Ами – като са мръсни – поискайте от общината, в която живеете, да усвоява предлагани пари, за да докара вода в гетата. Не може да врещиш срещу всяка сума, която е предназначена за роми, и едновременно с това да искаш да са чисти, без гетата да водоснабдени. Съответно общините, като не чувстват натиск от общността да се решават проблемите на гетата, са ги загърбили, захвърлили, забравили. Строят фонтани, уреждат далавери, разчертават сини и зелени зони и са слепи за това, че гетата пълзят и ще превземат първо зелените, после сините зони и накрая ще се окъпят във фонтаните пред кметствата, докъдето ще са стигнали катуните.
