Какво стана с бай Иван от Кюстендил? Защо вече не ни е важен? В периода на първоначално натрупване на медии бай Иван беше нещо като нивелир. Предложиш тема, питат те: Мислиш ли, че бай Иван от Кюстендил го интересува този въпрос? Напишеш текст, мръщят се: Защо не го написа така, че да те разбере бай Иван от Кюстендил? Не напишеш текст, пак лошо: Представи си какво чака да прочете бай Иван от Кюстендил и напиши!
В онези години обяснявахме на бай Иван главно, че се налага да се правят реформи, за да стане живота му по-добър. Повечето колеги вярвахме, че реформите ще станат за около пет години, но имаше и песимисти, които им даваха седем. Не знам какво точно е мислел по този въпрос бай Иван от Кюстендил, защото на него ние предимно му обяснявахме, не го питахме. Преди известно време бай Иван от Кюстендил силно се изнерви. Хайде – вика – почвай да ми обясняваш за съдебната реформа, че вече нищо не разбирам.
Бай Иван може да не е наясно, че Шарл дьо Монтескьо е формулирал принципа за разделението на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна, като казал, че само ако тези три власти са независими една от друга, но взаимно контролиращи се, може да се гарантира управление без произвол. Но затова пък е съвсем наясно, че даже три реда лозе не може да се стопанисва без пъдар и плашило, камо ли държава. Байивановците са умни хора, те знаят колко е важна буквата на закона – толкова важна, че ако не е включена в азбуката, оттам нататък всичко е сбъркано. Без тази буква не е ясно кое е лъжа, кое истина, злото претендира да е добро, а престъпността (вместо да е в затвора) се разширява дотолкова, че превръща живота в затвор. По този въпрос бай Иван е на едно мнение с Монтескьо и други светли умове на човечеството, макар че не може да напише трактат по темата.
Обикновеният човек няма никаква представа дали съдебната реформа е напреднала или назаднала, когато прочете, че с внушително мнозинство в парламента е приета стратегията за съдебна реформа в ревизиран вариант. Думата стратегия го кара само да се запита дали има друг народ с толкова приети стратегии на глава от населението. „Ревизиран“ му говори още по-малко, защото никой не му е обяснил варианта за съдебна реформа нито преди ревизията, нито след нея.
Тази бъркотия обикновеният човек подрежда в главата си така: Да кажеш, че си против съдебна реформа, сега е направо неприлична работа, затова всички ще са на думи за реформата, но оттам нататък е трудно да се ориентираш кое предложение е реформиращо и кое запазващо сегашното положение. Да речеш да се ориентираш по позициите на партиите, също не е толкова просто, както беше в по-първите години
Правосъдието е сложно нещо, в това бай Иван от Кюстендил изобщо не се съмнява. Новото е, че бай Иван вече не ни вярва изобщо. Той вече е наясно, че корупцията е най-развитият отрасъл на българската икономика – и корупцията е така организирана, че всеки печели от нея. Освен бай Иван от Кюстендил. Затова, като човек, който не е в конфликт на интереси с обсъжданата тема, само той знае как да се промени съдебната система. Като се изрине – до основи. И се съгради наново – от основи. Недостатъкът на този съвършен план е само един – няма кой да го направи.
По въпроса дали обикновеният човек ще има полза от реформиране на съдебната система бай Иван си има ориентир. Ходил е на една от ония, еднодневните екскурзии до Букурещ, видял е с очите си. Чете и какви са заплатите и пенсиите в Румъния.
Междувременно бай Иван е станал много опитен читател, слушател и зрител. Ориентира се безпогрешно. В началото, когато на мода беше думата „дезинформация“ бай Иван си мислеше, че тя е наистина дезинформация. Постепенно започна да разбира, че не е точно така. Особено ясно му стана, когато на мода дойде думата „компромат“. Бай Иван много бързо се ориентира, че засегнатите споменават думичката „компромат“ с една такава интонация, като че ли компроматът не е истина, която го компрометира, а лъжа, която има за цел да компрометира. Но бай Иван следи събитията, вижда, че уж лъжата в крайна сметка все излиза да е истина и затова е наясно, че компромат си е точно компрометиращ материал, а не измислица.
После пък дойде сезонът на израза „опорна точка“. Каже някой нещо, а друг – хоп! – обвини го, че е опорна точка. Така бай Иван стига до извода, че, ако някой не е съгласен с нещо, за него то винаги е опорна точка. Сега пред такива дълбокомислия го изправя друг израз – „фалшива новина“. Но и тук бай Иван не хваща вяра. Каже ли някой за нещо, че е фалшива новина, той си знае, че и зад този пушек стои някакъв пожар. В крайна сметка, каквато и да е новата модна дума, мисли си бай Иван от Кюстендил , става дума все за едно и също нещо – разни хора дърпат в разни посоки чергата или за да си покрият срамотиите, или за да си постелят по-удобно.
Така завърши връзката на бай Иван с медиите. Те не се стараят вече за него, но той пък се ориентира да чете, слуша и гледа едно, а да разбира друго.
……………………………….
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
