Генерал Наско, новият лидер на ДСБ, вика по телевизора: „Борисов си отива от политическата сцена и е въпрос на време това да се случи.“
Най-важната задача за властта и “тримата шишковци” тази година, отваря ни очите ген. Наско, е да бъде избран такъв ВСС, който да посочи наследника на Сотир Цацаров. Тоест, Бойко да си избере следващия Цацаров, защото, ако не успее да си избере следващия Цацаров, тежки дни го чакат.
Прав е ген. Наско. Разбира се, това, дето си е харесал „тримата шишковци“ и си ги ползва, гаче сам си ги е измислил, малко дразни, но ние няма да му се му се сърдим. Всъщност, той не ги е откраднал от нас, а от Радан. И в случая се явява като трето добросъвестно лице. Пък и, честно казано, ние сме склонен да оправдаем всяка интелектуална кражба на политиците. Така, де, все пак нещо научават, макар и по втория начин. А, бе, те живота ни откраднаха, та за една метафора ще им гоним карез…
И за другото е прав. Че Бойко ще си иде и е въпрос само на време. Много е прав. По принцип е прав и в частност е прав. Философски погледнато, всичко във Вселената може да се случи и е въпрос само на време да се случи. Само въпрос на време е Слънцето да изстине. Да намерим зелените човечета или, още по-лошо, те да ни намерят, също е въпрос само на време. Един нов ледников период също е въпрос само на време. А чета, че некакви испански физици открили, че и изчезването на времето било само въпрос на време – на некакви си милиард години.
Та нема как Борисов да е вечен, все някога и той ще си иде от политическата сцена, па и от всички други сцени. Не знам кога ще стане, но знам, че ще бъде на един голям български празник. В смисъл, че отпътуването на Борисов от политиката ще стане един нов български празник, който ще се чества в бъдеще тържествено. (Това беше виц, но вече не е!) Защото, както обича да казва д-р Филипов, по-просто нещо на по-високо място не сме имали. И самото сваляне на това просто нещо от това високо място е повод за празнуване, едно ново Освобождение. Много по-важно освобождение, бих казал. Щото едно е да освободиш българите от турците, но далеч по-трудно е да освободиш българите от простотията българска. Така, де, не е ли така? Така е.
„Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“ Така учеше Апостола. Обърнете внимание – и то нас обръща! Ама как само ни обръща… По гръб направо. Пенсиите, вие със сигурност ме разбирате.
И като се замислиш, този дребен „въпрос на време“ изведнъж прераства в основен житейски въпрос. Въпрос на време беше да си иде Ванчо от Драгалевци. Чакахме и дочакахме. Въпрос на време беше да си иде и мадридския шмекер. И това дочакахме. После чакахме тройната коалиция… Сега чакаме Борисов. Не се знае колко ще чакаме. Знае се само, че ако чакаме, ще е дълго. Така беше казал мъдрецът: Ако чакате, ще е дълго.
И какво чакаме? Не ми се иска да ви разстройвам, но нямам право да го крия от вас. Чакаме следващото чакане.
