Понеделник, 17 юли
Отмина една знакова седмица. След дълго напъване прокуратурата снесе обвинителен акт за фалита на КТБ. Цялата драма може да бъде обобщена с думите на премиера: „Синджирът си дойде, козата я няма“. Козата, активите на КТБ, са прехвърлени в офшорни зони, от където няма как да бъдат взети и върнати на кредиторите на банката. С една дума, битият си е бит, останалите да се радват, че са минали тънко…
Но за КТБ по-късно. Да следваме хронологията на събитията.
Прокуратурата образувала досъдебно производство за зулумите в НДК. Когато на 12 юни 2017 г. за пръв път съобщиха за това производство, от ръководството на двореца обясниха: „До момента не са изисквани нито документи, нито информация от изпълнителния директор Боршош. Той не е викан като свидетел.“
Тогава, както навярно помните, ги успокоихме, че не е викан „като свидетел“, защото вероятно ще го викат направо като обвиняем. В софийските културни среди е широко известно, че Боршош не е такъв, че да гледа като свидетел как едни милиони, доста милиони, го заобикалят. И, както често става, от нашите уста в Божиите уши. Тия дни самият Боршош публикува във Фейсбук призовка, в която го приканват да се яви в ССлС на 20 юли в качеството на обвиняем.
Като крайно Боршош излезе от обръщение. Както казваше месарят Татко Кюлц, „Всичко си има край, само суджукът има два края!” Оказва се обаче, че суджукът има и трети край, но и за него по-късно.
В кратката си, но особено бурна кариера на директор на НДК Боршош премери сили с трима министри и ги тръшна и тримата. Веждито призна, как на едно заседание на МС споделил на премиера и колегите си, че има притеснения за НДК. После заминал в отпуск, а като се върнал установил, че вече не е принципал на двореца. НДК е прехвърлено към Томислав Дончев. Той на няколко пъти поискал отчети за дейността, но Боршош не го избръснал. И той к’во, затраял си… Миналия месец и Лилето се опита да премери сили с господин директора, и също претърпя поражение. Което идва да покаже какво? Че в защита на Боршош се е намесил фактор, по-силен от министрите. Иначе няма как да си обясним защо вместо министърът да смени директора на НДК, директорът на НДК си сменя принципала.
„Не четете история, четете биографии, защото това е животът без теории.” Допирните точки в биографиите на Борисов и Боршош могат да дадат някои важни отговори. Боршош е един от 27-те видни спортисти и интелектуалци, издигнали Борисов за кмет на София. И, според откровенията на банкера-беглец, човекът, който управлявал дяловете на Борисов в „Уикенд“.
Василев твърди, че Борисов имал дялове и в ТВ7: „Присъствал съм на разговори, в които става ясно, че 37% от в. „Уикенд“ са притежание на Бойко Борисов, прехвърлени с банково джиро… 15% от ТВ7 също…“
Вземайки предвид този факт и анализирайки състава на СЕМ можем да стигнем до извода, че дамската терца на ГЕРБ (Бетина, София, Розита) без проблем ще избере за шеф на БНТ на мястото на Анкова точно този кандидат, който бъде посочен от Борисов и Пеевски. Според в. „Сега“ това ще е Емил Кошлуков. Той е бил изпълнителен директор на Тв 7, а после и водещ в Канал 3 на Пеефски. Освен това, както вече напомнихме, Кошлуков е първи по време, който предложи Борисов за кмет на София. Инициативният комитет се появи през 2005 г., а Кошлуков предложи Борисов още през 2002 г. Първи по време – първи по право.
Та Кошлуков е с най-големи шансове, ако, че е от Пазарджик. Всъщност, уважаеми съграждани, в тая кушия участваме с две магарета – Кошлуков и Гарелов. Което вероятно означава, че имаме двойно по-голям шанс от другите градове и села.
На вниманието на г-жа Фандъкова: Данните от ежегодно проучване за качеството на живот нареждат София на 116-о място сред 231 изследвани градове в света. Баш в центъра, в средата, дето се вика. Обаче тази „златна среда“ в световен мащаб ни гарантира последното място сред градовете от ЕС. Казано просто, София е най-лошият за живеене град в ЕС, следвана от Букурещ. Класацията е направена по няколко критерия – политическа стабилност, бизнес и социална среда, здравеопазване, образование, престъпност, транспорт и инфраструктура.
Най-доброто място за живеене е Виена.
Ех, Виена, Виена… Дето викал оня, който пратил тъща си на екскурзия във Виена и там я блъснала кола, „Друго си е Виена!“
От 2006 г. досега столицата се управлява от ГЕРБ. За тия 11 години можеха да се променят много неща. Ама не можаха… Знаете ли защо? Защото се краде, бе! Как може да сте толкова… недосетливи?!
Вторник, 18 юли
180 г. от рождението на Левски. Много думи казаха политиците, и много хубави. Те на думите никога не са били стиснати. Цветанов написа във Фейсбук: „Уверен съм, че във всеки от нас гори пламъкът на Левски и всеки от нас ще работи в името на България!”
Нинова беше още по-развълнувана: “Липсваш ни, Апостоле! Имаме нужда от твоята чистота, сила и себеотрицание. Поклон!”
„От всички герои на една епоха, казва Захари Стоянов, само тия биват същински герои, които се затрупват под развалините на онова здание, което са се мъчили с години да разрушат”. Ако Стамболов беше заловен и обесен, докато е бягал преоблечен като ханъма след Старозагорското въстание, днес историята щеше да го е турила до дясното коляно на Левски и Ботев. Това си е закон на историческата памет, който и днес действа. Ако например Костов, Господ здраве да му дава, беше умрял през 2000 г., днес щеше да е в историята като най-успешният премиер на прехода. Ако Бойко Борисов… Не, това най-добре да не го казваме. Особено пък сега, когато се говори, че щели да пускат Сретен Йосич предсрочно от затвора… Некои, като моят ФБ-приятел Нелко Начев, само на него разчитат: „Страшен рев за 4 тона суджук! А за едни 4-5 млрд. ни вопъл, ни стон?! Последната ми надежда остана Сретен Йосич!“ Но ние не сме склонен да се бъркаме в Божиите работи. Тя си има списък и знае кой и кога…
Ало, пенсиите, „Монитор“ пише, че “решаването на кръстословици подмладява мозъка”. Английски учени анализирали данни за 17 000 души на възраст над 50 години и установили, че тези, които редовно решават кръстословици, судоку и други словесни пъзели, се концентрират по-добре, мислят по-бързо и по-логично, имат по-добра краткосрочна памет. Изобщо мозъкът им се подмладявал баре с 10 години.
И защо ви е този по-млад мозък? Дали ще ви помогне да решите житейската кръстословица? Например водоравно с пет цифри. Сещате ли се? Жокер – 181.50 лв. Водоравно, щото все пак ви държи над водата…
Вижте, братя, Волтер го е казал много отдавна: „Когато на един човек не му върви в един свят, той намира късмета си в друг.“ Просто трябва да се опитва. Ето сега чета за един дедо поп, който умрял, след което се върнал от оня свят и разказал какви хубавини ни чакат там.
79-годишният католическия свещеник от Бостън Джон О‘Нийл получил масиран инфаркт. Лекарите не могли да го спасят. Метнали му белия чаршаф и го подкарали към моргата. Обаче той изведнъж скочил! 48 минути след като бил умрял. И не само, че бил жив, ами вече бил и здрав. Ето какво разказва за извънтелесните си преживявания: „Първото, което почувствах беше абсолютна любов, приемственост и доброта! Около мен струеше ярка светлина, която ме водеше нагоре към небето! Усещах чувството на любов все по-силно, когато най-накрая видях Господ. Голямата ми изненада беше, че Господ беше жена! Тя ме прегърна и тогава усетих абсолютния мир в душата си – чувство, което не може да се опише с думи! Без да промълви нито една дума, Господ ми каза, че имам още работа на земята, и след секунда се събудих!“
Господ е жена?! Това може да обясни много неща, не ли?!
Не искам да ви отчайвам, братя, но не мога да не направя единственият логичен извод от този разказ. Ако Господ търпи сред нас некои хора, като например Боко, Цеко, Тетка, Сидеров и т.н., то е защото те имат още работа. Разбирате ли? Не е свършило!
Сряда, 19 юли
Валери Симеонов се покая публично след срещата на Борисов със синдикатите за идеята да се махат класовете за прослужено време: “Без някой да го е искал от мен, лично изказвам съжаление за отзвука, който предизвикаха думите ми. Преценявам, че беше грешка да казвам личното си мнение, защото то се прие като позиция на правителството и се наложи да се влиза в този неприятен обяснителен режим.”
Ало, г-н премиер, аз сам, бе, сам…
Обърнете внимание – „без някой да го е искал“! Дето викахме през социализъма, напълно доброволно и по препоръка на народната милиция.
Дори казионната журналистика в лицето на Малария Велева коментира с възмущение: „Напереният до вчера Валери Симеонов изрече тези думи в МС с израз на ударено между очите куче. Тв камерите показаха уплашения му поглед и въртящите се от напрежение малки очички. Страховитият лидер на НФСБ изглеждаше смазан. И жалък!“
Опитомяването на патриотите се оказа по-лесно дори и от опитомяването на реформаторите. Мислех си, че ще се дърпат, ще се потръшкат малко, ще се съпротивляват поне за адет, а те се дадоха със зле прикрито нетърпение.
Прав е Цецерон да каже, че им е по-приятно да управляват с патриотите: „ГЕРБ се чувстват далеч по-комфортно да управляват заедно с Обединени патриоти, отколкото с бившите си партньори от РБ. В момента мога да кажа, че е по-работоспособна ситуацията…”
Не сме единодушен, ако бяхме на мястото на патриотите, дали щяхме да се гордеем или да се потиснем от хвалбите на Цветанов.
Вестник „Монитор“, флагманът на медийния империалист Пеевски, направил проверка на писоарите в сградата на общината в Шумен и установил, че те създават условия за ръстова дискриминация. В смисъл, че анатомично компактните индивиди не могат да достигнат ръба на цукалото. Щото при стандарт за височина 65 см., единият писоар бил турен на 77 см., а другият на 82 см. „Засегнати от този факт потребители, пише вестникът, сезираха за дискриминация обществения посредник Иван Капралов… На място се проведе експеримент, който показа, че използването на “прибора” е проблемно дори за лица с ръст над 160 см. Посетители с проблеми с простатата пък рискуват изобщо да не прехвърлят ръба.“
Краси, това е подло!
Краси е кореспондентът на вестника в Шумен Красимир Крумов. По посочения ръст съдя, че лично той е бил в ролята на експериментиращото лице. Не знаех, че има проблеми с простатата, но на тая възраст е нормално. И какво излиза? Че в случая се натъкваме на тежка злоупотреба със служебното положение за решаване на лични проблеми. На некой си му бил висок писоарът и прави национален проблем от това. И сега общината, под тоя мощен медиен натиск, ще свали писоарите и хората с нормален ръст ще трябва да приклякват, което е далеч по-трудно от надигането на пръсти. Или ще трябва да се разкрачват широко и да стават уязвими… И после Пеевски виновен за всичко.
Четвъртък, 20 юли
Много странно с тоя обвинителен акт за КТБ. В хилядите страници нито веднъж не се споменавало името на Делян Пеевски. А той е вторият важен герой в тази класическа трагедия в две части. В първата част Василев обича Пеевски, във втората част – Пеевски забива нож в гърба на Василев. Обаче Пеевски го няма и трагедията изглежда куца.
Какво ще кажете, ако от един роман, например „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл изчезне Скарлет О’Хара и Рет Бътлър почне да си говори сам: „Разрешете на мене – каза той, наведе се и откачи роклята й. – Не съм се и надявал, че ще ме познаете, мис О’Хара… Много любезно от ваша страна, че ме помните.“ Обаче нема кой да му отговори, нема кой да го попита: „Какво правите тъй далече от Чарлстън, мистър Бътлър?“
Или пък си представете Тейър в „Красавицата и звярът“ без Гита. И си ги говори той работите, дето ги говори, сам, като лудите:
– Какво чувстваш, скъпа?
…
– Не трябва да се страхуваш от това.
…
-Няма да ме разочароваш, скъпа. За Бога, как би могла?
…
И какво прави Тейър сам? (Тогава още не е имало надуваеми кукли.) Всички знаем какво може да прави сам мъж. Обаче то рядко се възпява в литературата.
Или в „Птиците умират сами“ на Колийн Маккълоу да изчезне Меги и отец Ралф да си говори на калимявката, всъщност, той е с кипа: „Меги, обичам те. Ти си моята роза, най-скъпият човешки образ и най-хубавата мисъл в живота ми…“
Не, не става така. За литературата трябват двама. Да се обичат, да се карат, да се разделят…
Между другото, в „Птиците умират сами“ съм срещал най-гадното описание на жена: „Мис Макейл с поразителното си тяло приличаше в лицето на кон, който гризе ябълка през телена ограда“.
И това жена го е писала. Мъж никога не може да бъде чак пък толкова злобен.
Защо, ма, Господи?!
Гледам карикатурата на Комарницки и направо не вярвам на очите си. Цацаров се подава от задника на Пеевски. Малий, немам думи… Ама те и не трябват. Тоя жанр, който между нас си можем да определим като „Брутал реализъм“, не се нуждае от думи.
Петък, 21 юли
И сега стигаме до третия край на суджука. Депутататът от ГЕРБ и Добрич Живко Мартинов рекетирал местен месен бизнесмен за 4 тона суджук и малко филенце в добавка. Отишъл при бизнесмена и му казал: Трябва да ми дадеш един тон луканка за премиера Борисов. И той му дал. Така де, кой не би повярвал, че премиерът е способен да изяде един тон луканка? Четири пъти ходил господин депутатът в името на премиера и месарят чак на четвъртия път се усъмнил, че премиерът може да изяде чак четири тона луканка… А премиерът дори не бил куснал от нея. Главният прокурор изрично уточни, че нито едно парче от тоя суджук не е стигнало до него.
Помните ли какво ви написах предишния път по повод на Лилето? Че Борисов много мрази хора, които не споделят с него. И, че обичал да казва: „Споделен грях – половин грях.“ А тоя цървул не само, че не споделил, ами не му дал и да се комка баре. Сега ще види кон боб яде ли.
Някои наблюдатели смятат, че историята със суджука е извадена, за да се омъгли допълнително срамната история с обвинението за фалита на КТБ. И не е като да нямат основание. В това отношение се правят и други опити. Като например хвърлянето на Бареков на кучетата. Тоя, оказва се, е бозал юнашки от банката. Като шеф на Тв 7 е получавал по 50 хил. лв. на ръка. Но от октомври 2013 г., когато напуснал телевизията и станал политик, платата му се е удвоила. Отделно е получавал по 600 хилки месечно за партията. И еднократно са му дадени 505 хил. евро (чисти и непроследими!), с които да си купи къщата, дето лъжеше, че не била негова. И отделно 1 млн. лв. премия.
Когато Лазов, тогава дясна ръка на Василев, поискал разяснения за тия нелогични плащания, Василев парафирал: „Засега плащаш!“ А премията – „когато аз преценя“.
Слушах адвокатите на Цветанов по телевизора. Обединиха се около възгледа, който и на нас многократно е хрумвал: „Очевидно в онова време Василев е имал изключителната способност да се обгражда с боклуци. И сега получава това, което сам си е надробил…”
Не може да се оспори, Василев има такъв усет към боклука, на който Вълкът и Иво Титана могат само да завиждат.
Но, както знаете, не е само Бареков, макар и да е ярък представител на вида. Морфологията на българския политически боклук е доста по-сложна. Хора от всички партии са вземали пари. Бареков, обиден, че едва ли не само той боклук, контрира в сайта си bnews.bg, че в последните дни преди да падне КТБ от там с торби с по над милион са излезли Каракачанов и Румен Петков. Имало ги в тефтерчето на Василев. Добрата новина е, че Василев си е водил бележки за всеки даден грош и рано или късно ще научим имената на всички. И на журналистите също. От прокуратурата съобщиха, че има разследване срещу Соня Кулкутклиева, която била получила 30-40 хил. лв. от КТБ, но забравила да ги декларира.
И като ги научим та какво?
Защо, ма, Господи, защо?! Не можеше ли поне Твоето правосъдие да е малко по-бързо?!
Явно не може…
To be continued
