Голямата лъжа отишла да се оплаче на Малката лъжа. „Толкова се старах и пак не можах да ги излъжа. Петнайсет хиляди страници обвинителен акт им написах, а те на петнайсетата секунда вече бяха разбрали, че ги лъжа. Нямало го там някакво си име… Никакво уважение към труда ми, да бяха прочели поне и след това да си мислят каквото си искат. Ако искаш да знаеш във всичките си копия даже съм 210 000 страници. Как става така, че на мен всичко ми е голямо, на теб всичко ти е малко, пък на теб ти вярват. Ето, аз се трепах заради 4 милиарда лева, ти за някакви си 4 тона суджуци, а ти стана и по-известна, и по-харесвана.“
„Така си е – рекла Малката лъжа. – На мен песни посветиха, снимки с надписи пуснаха, статусите и лайковете не ги броя, колкото капки на проливен дъжд са. Даже и на субтитри на филмови сцени ме сложиха.“
„Ти остави другото, ами ти и повярваха. Отиваш при някакъв бизнесмен, казваш му, че трябва да даде суджуци и филе за Бойко и той ти вярва – казала Голямата лъжа. – Аз три години писах страница след страница и никой не ми повярва. Къде е правдата Голямата лъжа да е толкова онеправдана?“
Малката лъжа обаче я изненадала: Защо си толкова сигурна, че ти си Голямата лъжа, а аз Малката?“
„Е как, аз съм голяма колкото цели четири милиарда, а ти си малка колкото една купчина суджук!“
„Не че искам да те разстроя допълнително, но колко големи сме, зависи от това колко малки са хората, за които сме предназначени. Щом зад моята малка купчинка суджук могат да се скрият-покрият твоите цели четири милиарда, значи аз съм Голямата лъжа, след като мога да затъмня твоята лъжа.“
Знам, че Истината е по-зле и от мен, но то и лъжа да не си в тази България – помислила си уморената от писане на 15 000 страници обвинителен акт лъжа.
