В пловдивския парк „Лаута“ е намерен мъртър 43-годишен бизнесмен. На гърдите му има огнестрелна рана. Кучето, което бизнесменът вероятно е разхождал, е открито вързано за дърво. Оръжието на престъплението липсва.
На този фон два дни по-късно главният секретар на МВР обявява, че версията за самоубийство все още не е отхвърлена. „Имаме основания да работим и по тази версия, тъй като до момента нямаме реални факти, които да са неоспорими, които да я изключат“, казва той.
Следвайки логиката на главния секретар, можем да направим следната възстановка:
Бизнесменът връзва кучето, за да не му попречи да сложи край на живота си. После се прострелва в сърцето. С цел да натопи конкуренти, самоубиецът скрива оръжието толкова добре, че да не бъде намерено.
Възможно е обаче да се е случило и друго:
Бизнесменът първо слага край на живота си, след което връзва кучето. Много ясно защо – животното се навърта наоколо, докато закопава оръжието. Като всяко куче, и неговото отрива заритото, а така самоубиецът няма как да натопи конкурентите.
Наистина звучи логично, но нека допуснем още една версия:
Бизнесменът се прострелва и дава оръжието на кучето, за да го зарие дълбоко в земята. После му подава каишката и му нарежда да се самозавърже за едно дърво. По този начин хитрият самоубиец най-сетне изиграва конкурентите и предава Богу дух.
Но четвъртата хипотеза все пак е най-близо до ума:
Бизнесменът разхожда кучето си в парка „Лаута“. От време на време му подхвърля пистолета си, за да си поиграят. Кучето обаче го прострелва. За да се самооневини, то закопава оръжието и се самозавързва за дървото…
Въпросът тук е дали кучето е простреляло своя стопанин по невнимание или го е направило умишлено?
Глупавите кучета обикновено не се връзват самички. Те най-често и не крият пистолетите, с които убиват стопаните си. В случая, следователно, става дума за много умно куче. Почти толкова умно, колкото е главният секретар на МВР. И нищо чудно скоро то да бъде арестувано и надлежно разпитано за мотивите на престъплението.
Какви могат да са те?
Повече от очевидно е, че кучето е било подхвърлено от конкуренти. То се е намирало в непосредствена близост до бизнесмена, присъствало е на негови срещи. Оттам е лесно да заключим, че е било в течение на бизнеса му. Можем, естествено, да предположим и някакъв битов елемент, предизвикал недоволство. Но е далеч по-вероятно в основата на конфликта да стоят неуредени бизнес отношения.
Оттук нататък картинката започва да се изяснява:
Докато се разхождат в парка, кучето се среща с конкурента, който дължи пари на стопанина. Онзи му подава пистолет, то стреля право в сърцето на бизнесмена и връща оръжието на подбудителя. Конкурентът връзва кучето на едно дърво и си тръгва.
Така обаче той би оставил следи. Затова работата, изглежда, е нагласена другояче:
Докато се разхождат в парка, кучето намира мястото, където конкурентът предварително е скрил пистолета. Изравя го, стреля, връща оръжието в дупката, слага си каишката, отива до едно дърво и се връзва.
Ако главният секретар на МВР много държи на версията за самоубийство, веднага предлагам и такъв вариант:
Докато се разхожда в парка, кучето изпитва угризения на съвестта. То споделя на стопанина си какво е замислил конкурентът, разкрива му целия план. Моли бизнесмена да го завърже, за да не извърши злодеянието. Той го връзва, отива до мястото, където е скрито оръжието, и се уверява с очите си, че там наистина има пистолет. Потресен е, през главата му минават тревожни мисли, че полудява. „Възможно ли е да съм разговарял с кучето си?“, паникьосва се той. „Възможно ли е това да е истински пистолет?“, трепери от ужас. За да провери, го насочва към гърдите си.
Уви, пистолетът действително произвежда изстрел. Бизнесменът пада на земята…
Но къде тогава изчезва оръжието?
По-досетливите ще решат, че щом чува изстрела, кучето се отвързва, вижда каква беля се е случила, скрива пистолета и отново се връзва на дървото. Но не е станало така!
Както вече уточних, това куче е почти толкова умно, колкото е главният секретар на МВР. И неслучайно се презастраховах с онова „почти“.
В случая разликата се забелязва с просто око – единствено главният секретар на МВР се досети, че действително става дума за самоубийство. Никой друг, дори умното куче. Е, може би и министърът на вътрешните работи, но това не се брои, защото той не каза нищо. Каза само: „Виждате в 90-те години какво е ставало, най-големият пик е 491 убийства годишно. През 2017 г. числото е 79 убийства. Как така на някои им се привидя, че се случва нещо такова?“
Разбира се, това също беше много умно, но все пак направи лошо впечатление, че министърът нарече самоубийствата – убийства. А нещата трябва да се казват с истинските им имена.
Самоубийството на пловдивския бизнесмен обаче не изключва диренето на справедливост за рано погубения живот. Кучето продължава да е твърде съмнително, най-малкото тъкмо то е единственият свидетел на престъплението. Налага се, тоест, да бъде разпитано и да даде подробности за самоубийството. А ако се окаже, че по някакъв начин е подтикнало стопанина си да се застреля, трябва да му бъде потърсена отговорност.
Така навремето дядо Вазов като млад съдия в Берковица даже осъдил едно куче на смърт по член 170: „Когато законно се докаже, че някой предумишлено е убил человек, осъжда се по закона на смърт.“ Хем то убило седем ярета и осем агнета, а не человек, нищо че действително имало предумисъл. Не може да се отрече обаче, че Вазов го извикал да даде показания пред съда и му предоставил възможност да се защити…
На някои всичко това може да им се струва тракигомично, но точно така се вършат работите в трагикомичните държави. „Свърши я като кучето на нивата“ – неслучайно си имаме такъв идиом. Докато лаем из фейсбук, колкото да се упражняваме в остроумие, всъщност се самонаказваме. А можем да го кажем и така: самоограбваме. Още по-точното: самоунищожаваме.
Е, как тогава да не е прав главният секретар на МВР?
Да, самоубийство е. Отвсякъде сме си самоубити.
