„Емигрантите“, четири дълги разказа
„Емигрантите” разказва историите на четирима напуснали Германия мъже, които в края на живота си рухват под бремето на носталгията по изгубената културна родина, на травматичните спомени и чувството за непринадлежност към новия свят. Следвайки стъпките им сред руини и раздробени пейзажи, авторът очертава маршрутите на изгнание, които водят от Литва до Лондон, от Мюнхен до Манчестър, от южногерманските провинции до Швейцария, Франция, Ню Йорк, Истанбул и Йерусалим. Едно всъщност лично пътуване във времето и пространството, което събира историята на Европа, деликатно вгражда темата за Холокоста, откроява местата на паметта, проследявайки тайнствените й ритуали. Зебалд смесва елементи от пътеписа, биографията, мемоара и така създава свой неподражаем жанр, плътна поетична проза, блуждаеща между документалното и фикционалното, тайнствено усукана, но безпощадно ясна в мощните си прозрения за съвременния свят.
„Истински шедьовър… Не познавам друга книга, от която може да се научи повече за това колко сложна е била съдбата на европееца в края на европейската цивилизация.“
Сюзан Зонтаг
„Този германец, живял в Англия повече от трийсет години, е един от най-мистериозно възвишените съвременни европейски писатели.”
Джеймс Ууд
Този проект е финансиран с подкрепата на програма “Творческа Европа” на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.
В. Г. Зебалд
В. Г. ЗЕБАЛД (1944–2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия. Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите „Хайнрих Бьол” и „Хайнрих Хайне”, Националната награда на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични творби са „Световъртеж“ (1990), „Емигрантите“ (1992), „Пръстените на Сатурн“ (1995) и „Аустерлиц“ (2001).
