Похитителите на 25-годишния Адриан Златков се оказаха разбрани хора. Отвлеченият син на собственик на голяма автокъща в столицата беше освободен благополучно, при това без да падне косъм от главата му. Още на втория ден те пратили любезен есемес до бащата на Адриан, след което продължили да си комуникират така цели 11 дни. Таткото дори им поблагодари, че не са насилвали сина му, което означава, че са се проявили като истински джентълмени. Твърди се също, че бандата първоначално искала 3 млн. лв., но в крайна сметка кандисала на откуп от 700 хиляди. След като бащата оставил парите на определено място в събота, още в неделя младежът бил изоставен от похитителите си на пътя. И то на 20 км преди Панчарево, та да му е по-удобно да се прибере у дома в село Герман. Младият Златков спрял кола на автостоп и стигнал до бензиностанция в квартал „Горубляне“, обадил се на родителите си и те отишли да си го вземат.
Ако речем да вярваме на така описаната случка, развръзката е щастлива и за двете страни. Адриан си е у дома, жив и здрав, макар да се появиха съмнения дали наистина е бил отвлечен. Най-много спечелиха обаче похитителите, като въобще не става дума за получения откуп. На тези благородни хора беше даден ясен знак, че могат да продължават в същия дух, защото подобно престъпление и занапред ще им се размине без последствия. Близо две седмици МВР ги остави да пращат есемеси наволя, нямаше нито претърсвания на коли и на потенциални квартири, нито блокади по пътищата. Нещо повече, до последния момент официално се твърдеше, че не е известно дали може да се говори за отвличане, както и че похитителите не са искали откуп и с тях не са водени преговори.
Всъщност обстоятелството, че МВР е стояло със скръстени ръце и е наблюдавало безучастно как ще се развие драмата, като нищо ще се окаже за добро. Ненамесата е за предпочитане пред намесата, особено като се вземе предвид „разследването“ на убийството във Виноградец. Ако Адриан, да не дава господ, беше открит бездиханен, трябваше да се търси някой 6-годишен извършител, в краен случай куче, което пише предсмъртни писма на лаптоп. Вярно, с бездействието си МВР се показа малко нещо съучастник на похитителите, а последвалата развръзка го направи за смях, но е далеч по-честно некадърникът да признае бездарието си, отколкото да полага усилия, които неминуемо ще доведат до печален резултат…
Като стана дума за честно, в Африка има една цяла държава, която съвсем откровено се издържа от отвличания. И веднага ще ви разкажа как се стигна дотук:
През 1993 г. сомалийският диктатор Мохамед Айдид съвсем му изпусна края и анархията се разрастна. Институциите се оказаха напълно кухи, властта отиде в ръцете на многобройни племенни вождове. Години наред тези диктаторчета воюваха помежду си и плячкосваха всичко, до което успеят да се докопат. В един момент се оказа, че Сомалия е напълно опоскана и тъй като никой племенен вожд не умееше нищо друго, освен да краде, единственият изход бе да се намерят нови територии за грабежи.
Разбира се, те ги откриха – в Индийския океан. За техен късмет през Аденския залив край северния бряг на Сомалия минава пътят към Суецкия канал. Годишно оттам преминават над 20 000 търговски кораба, които подлежат на ограбване, а екипажите им – на отвличане. Постепенно бизнесът на пиратите се разрастна, като те започнаха да атакуват в огромен район – чак до Сейшелските острови. И не само това: превърнаха се в институция, защото с тях преговарят САЩ, Холандия, Германия, Франция.
Най-честното в случая обаче е друго: страната съществува само на географските карти, защото няма атрибути на централна власт, нито единна валута. На юг е Сомалия със столица Могадишу, но целият свят се е отказал да я нарича държава. На север е държавата Сомалиленд със столица Харгиса, но никой досега не е пожелал да признае такава държава. По средата е държавата Пунтленд със столица Босасо, която никога не е претендирала да бъде държава.
С други думи, в Сомалия изобщо не лъготят с фалшиви атрибути на държавност. Няма лицемерие, няма уверения, че „се води разследване“. Всеки се оправя сам, никой никому не възлага доверието си. Неизвестно защо, наскоро страната оглави класацията на „Форин Полиси“ за най-провалена държава в света, при положение че тя дори не се е преструвала на държава!
Е, за разлика от Сомалия, у нас поне може да се разчита на известна цивилизованост. Ето, Адриан случи на възпитани похитители, които са се отнесли с него чудесно и са изпълнили уговорката да го върнат на семейството му. По-важното – похитителите дадоха прекрасен пример на последователите си, които със сигурност ще се увеличават. И най-важното – ще се множат с любезното съдействие на МВР, чието закриването няма и да се усети.
