В речта си за състоянието на съюза при откриването на политическия сезон председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предложи лидерите в съюза да бъдат избирани пряко от жителите на общността.
На пръв поглед изглежда демократично, артък даже. Но като го погледнеш втори път се вижда, че за едни държави ще бъде по-демократично, за други по-малко, за трети – хич. На практика означава да се възпроизведе вотът на Евровизия. Искаме ли нова Евровизия? И има ли шанс политическата ни „Поли Генова“ некогаш да оглави съюза? Боже, те детската Евровизия не ни дадоха, та ще ни пуснат да управляваме Европа! Разбира се, при сегашното ни състояние, това е дори добре. Лично ние не можем (и не искаме!) да си представим г-н Борисов като председател на ЕК. И Корнелия не си представяме, да не си помислят нещо червените! Но говорим по принцип. Все пак Борисов няма да е вечен, ако и да не му се вярва. Ако не догодина, то след 20, след 30, след 50 години все ще излъчим и някой политик от европейски мащаб. Досега не сме излъчвали, но теоретично е напълно възможно. И предложението на Юнкер ни отнема дори и теоретичната възможност.
Ако се приеме предложението на Юнкер, това би означавало да се даде ЕС на Германия за „доживотно“ управление с нейните 83 млн. население. Дойчо може да удави всеки вот. Ако германците по някаква причина са фрустрирани, или не са издигнали читав кандидат, то тогава наред са Франция (66 млн.), Италия (61 млн., Третата по население Великобритания (65 млн.) я прескачаме заради Брекзит, Испания (46 млн.), Полша с 38 млн. и т.н. Люксембург с неговите 576 хил. и Малта с нейните 434 хил. ще се вредят в управлението на ЕС на Мук. Същото се отнася и за нас, 16-тата по население страна в ЕС със скромните 7 млн. Но понеже предложенията на Юнкер няма да се приемат утре, а ние усилено намаляваме, та промяната може да ни завари и 5 млн. – между 20 и 21 място в класацията.
Пак се натъкваме на парадокса, че колкото си по-малък, толкова по-неизгодна ти е демокрацията. Демокрацията брои, не претегля. Може да издигнем по бляскав кандидат от другите народи (да не повярваш!), но те са повече и ще си наложат техния човек.
Сегашната система, която само за краткост и по никаква друга причина ще наречем „Шушу-мушу“ дава шанс да се чуе гласът и на малките страни. Така, де, получихме ли изключително важен ресор в ЕК, дадоха ли ни шанс да управлявахме кинтите на съюза? Да, ама Борисов и Амбиция Георгиева го проиграха. Сега ще дигитализираме от пусто в празно.
Та казвам, че Юнкер се опитва да ни продаде на Меркел. Като население германците са 16.1% от европейското население и, като се има предвид каква е активността на европейските избори, като нищо ще си изберат техния човек. Не че имам нещо против германците, напротив. Притеснява ме само, че могат да наложат някой като Меркел, който да покани в Европа не само Близкия, но и Далечния Изток, Африка, Южна Америка…
Другите предложения на Юнкер изглеждат примамливи. То така се прави, зер на гола кукичка рядко се хваща шаран. Неприемливото предложение се опакова в няколко приемливи. Юнкер предлага всички страни от съюза да влязат в Шенген и в еврозоната. И нас ни споменава изрично: “Крайно време е, вика, България и Румъния да бъдат приети в Шенген.” Знаем, поне от думите на Борисов, колко големи ползи ще имаме от влизането в Шенген. Главно репутационни ползи. А някои казват и единствено.
С еврозоната е малко по-сложно и неясно. Икономистите не са единодушни. Една част от тях, може би малко част, смятат, че левът е надценен. Споменават дори 15%. И при преминаването към еврото тая грешка щяла да се поправи. Според нас, левът наистина е надценен. И, както сме казвали и друг път, главно по причина на моите приятели пенсиите. Искат с един лев да ядат три пъти на ден. Е не става! И с едно евро не става. Затова те и него ще надценяват и пак ще се разочароват, пак ще почнат да се умиляват по Татово и да пресмятат какво са си позволявали с един лев…
