По местната кабелна телевизия започва филмът „Франкенщайн“, трябва да се гледа. Но пък след малко тръгва „Шоуто на Слави“, а той е публикувал писмо, че търси, ще намери и ще ни представи талантливи, квалифицирани и морални българи, които могат да управляват нашата страна и да ни измъкнат от тази 27-годишна каша. Трябва да гледам и шоуто след толкова амбициозна заявка. Но не мога да откъсна очи от амбициозния млад лекар Виктор Франкенщайн, който е решил да заличи границата между живота и смъртта, като от частите на мъртви хора създаде жив човек. Защо, защо го прави? „За да променим нещата към по-добро“ – отговаря Виктор Франкенщайн малко преди да успее да създаде от мъртви парчета живото Същество. То е невероятно силно, то е необуздано, то тръгва сред хората.
На другия канал вече е започнало шоуто на Слави. Толкова съм стара и паметлива, че помня шоуто отпреди да беше щоу. Слави имаше малко, но затова пък дълга коса, а една интелигентна и мила поетеса редеше стихове „Ще ти скъсам гъза“ и „Мама на татко не дава“. Помня и музиката на химна с текст „шат на патката главата“. Раждаше се новият жанр – симпатичната чалга, невинната простотия, с много подтекст, все еротичен. И тук-там патриотичен. С всяко предаване жанрът крепнеше, в един момент стана невероятно силен, необуздан и тръгна сред хората. Управляван до този момент от сценаристи, музиканти, певци и артисти, жанрът изведнъж започна да управлява по своите правила – първо шоуто, после все повече и все повече предавания, най-накрая – и държавата.
„Съществото, което създадох е с аномалии, непълноценно и отблъскващо“, кае се на екрана Виктор Франкенщайн. Експериментът го разболява. „Всичко свърши – шепне Франкенщайн. – То беше грешка. То е мъртво.“ Не, не е мъртво. Ходи сред хората и убива. И защо да не убива? – човекът, който го е създал, говори за хората като за изходен материал. Просто изходен материал, това са хората.
Публика – това са хората, работата им е да ръкопляскат. Да се смеят. Един от музикантите и един от сценаристите са специализирани да им показват как трябва да се смеят. Силят се до непоносимост да ни обучават в старателен, дълъг, креслив смях. Нарича се смехът на дворцовата свита. Търпим го.
„Ти ме дари с емоции, които не знам как да използвам – казва съшитото чудовище на създателя си Франкенщайн, – някога замислял ли си се за последиците от това, което направи?“ Да, замислял се е. И все повече се замисля, защото вижда как Съществото унищожава всичко около себе си. Както го е създал, така и ще го унищожи – решава Виктор Фрайнкенщайн и тръгва по дирите на Съществото, за да го убие.
„Уважаеми съотечественици, доказателствата за некадърността и неморалността на сегашната политическа класа са постоянни. За съжаление бих казал – ежедневни. Тъжна, тъжна, тъжна работа“ – пише Слави Трифонов. Ето, дотук сме стигнали – чалгата ни управлява и това управление е пагубно, тъжно, но той ще го победи. Некадърните и неморалните предлагат шоу в името на политиката, Слави ще предложи политика в името на шоуто.
Филмът е по-дълъг от шоуто, така че мога да видя края му спокойно. На екрана е лицето на умиращия Виктор Франкенщайн. Съществото му е казало: „Морето от лед, там ще те чакам.“ И ето го в Северния ледовит океан, изповядва греха си пред капитана на случаен кораб. Последните му думи: „Тръгнах по следите му да го убия. Вече съм уморен. Много, много уморен.“
Не можа да освободи хората от това, което беше създал. Не беше преценил силата му, преди да го създаде.
