Малко неща са политически по-комични от приказките на „първите хора“ в държавата по големите въпроси на деня и „международното положение“. Конференция, организирана от ПЕС вчера даде поредна възможност да чуем нова порция от такива. Общата тоналност е на ръба на истеричното, очевидно повечето не са забелязали, че пикът на усещането за загуба на контрол върху актуалните проблеми доста отдавна не е факт. Странна е и инверсията, която някои от тях направиха. Когато наистина имаше остри кризи, обясняваха, че нищо кой знае какво не се случва, а сега правят обратното. Например, в пиковете на бежанската криза властта обясняваше, че сме „остров на спокойствието“, а другите в „окото на бурята“. Сега нещата се успокоиха, но те обясняват обратното. Бежанци не се виждат отникъде, но ние си ги въобразяваме навсякъде. Подобна игра с оценките за ситуацията със сигурността е несериозна, но пък напълно в реда на нещата.
На вчерашната конференция президентът обясни, че техниката ни е „пред разкапване“ и трябва бързо да купуваме нова без много, много да се интересуваме от старата. Както се казва цялата държава разбра откъде и защо се е появило голямото разбързване на Радев, през уикенда дори неговия служебен премиер го обясни, макар в типичен „царски“ стил да мълча по въпроса, когато можеше да има някаква полза от думите му. Радев от самото начало на своя престой във властта се държи като президент на въоръжените сили и дори не се опитва да го маскира особено усърдно. Макар че в напъните си дори успя да прозвучи евро-атлантически: „….трябва да се преодолее технологичната бездна между нас и нашите съюзници. Ние не можем да допринесем съществено за европейската отбрана“. Може би трябва да се подсеща за тези неща, когато защитава руската окупация на Крим и източна Украйна. Защото сигурността не се осигурява просто от самолети и танкове, а от функционирането на политическа общност.
Военният министър пък, верен на политическите си принципи, действа без много да приказва. Вече е подготвил цяла редица от проекти с руснаците, докато останалите си играят на анализи и концепции. Пък и анализите очевидно не са му основната сила, защото от казаното става ясно, че не е вникнал особено в идеите на Емануел Макрон, който навсякъде предлага повече общи политики без да желае особено нашенско участие. Каракачанов е „прибран“ по време на натовските си пътувания и хвърля по някое рутинно изказване, написано от чиновниците в министерството. С оръжията на „здравия разум“ за пореден път нещата отиват към забатачване, от което същественото политическо последствие е продължаващата маргинализация на страната в НАТО. Чул се обаче и про-европейски глас, не про-натовски, защото това е все по-трудно на нашите политици. „Очевидно е, че Европа трябва да върви все по-обединена и по отношение на сигурността и отбраната“, казал ген. Константин Попов, който е и шеф на ресорната парламентарна комисия. После обаче се оказало, че това е „лична оценка“ и не ангажира комисията. Малко по-късно в изказването станало ясно и че това е „усещане“. Което, предполага се, няма същата сила като убедеността и професионалната оценка.
Принос дала и Корнелия Нинова. Вярно, малко в стила на „априлския пленум“, но все пак. Надлежно обяснила, че трябва „нов подход“, разбира се и преглед на цялостния сектор и законодателната база, нови закони. Както подобава на пост-комунистическа партия, думичката НАТО няма да откриете, едва накрая нещо за ЕС. Има и анализ на „международното положение“. В него дори присъства като основна заплаха кибер сигурността. Е, няма споменаване, че в Европа в последно време Русия е най-активна, дори по отношение на България. Модернизацията на армията е важна, но още по-важно е да има „баланс и разполагане във времето“ на тези въпроси, твърди соц лидерката. Но най-важно остава модернизацията да не се случи, за да можем да си стоим като остров на несъвместимостта със съюзниците и да си правим проекти с руснаците. В унисон с традиционната социалистическа мисъл, Нинова настоява, че най-важен е „човешкия фактор“. Което е вярно, но пък и сегашната ни армия не може толкова да се оплаче в това отношение. Над 80% от нейния бюджет отива за него.
Очевидно обаче кулминацията на събитието е било изказването на премиера, видима симбиоза между нови и стари аналитични елементи. Чуваме отново за тежкото международно положение, което единствено може да означава правителствена стабилност. Отново срещаме и представения като единствено възможен вариант за балансиране между ново и старо оборудване за армията. Толкова разумен, че сигурно чак в петия мандат на Борисов нещо ще се случи по въпросите на модернизацията. Има обаче и нови аналитични компоненти. Един от тях е обвързването на модернизацията с войната по схемата: идва война, модернизираме, няма война, не го правим.“ И продължаваме със стабилността. В допълнение на това, Борисов открива, че всъщност идеите за европейски общи политики в сигурността и отбраната са от последните шест месеца. Дори самият Макрон си е променил мнението през тези шест месеца като гледа какви чудеса се случват по света. Най-впечатляващо е обаче откритието за възникващия военен съюз, който включва Индия, Китай, Иран, Русия и Турция! Всъщност, май срещу него трябва да застане подготвена Европа. Което обаче пък странно не се връзва с нашата разумна модернизация. Както се казва, analyze this! Успех!
