Тази година битката за „Луков марш“ започна необичайно рано. Шествието, посветено на ген. Луков, своеобразна емблема на националсоциализма, е планирано за февруари, но вече има както заявка за провеждането му, така и становище на Министерството на вътрешните работи, че то трябва да се забрани. Така вътрешният министър Валентин Радев отговори на въпрос на депутата от ДПС Джейхан Ибрямов как министерството смята да противодейства на факелното шествие по време на европейското председателство. Засега напрежението, което вече десет години съпровожда „Луков марш“, е на етап „да не се излагаме пред чужденците“.
Кадри на младежи с факли, скандиращи „Свободен! Социален! Национален!“ могат да се видят в най-новия филм на известната ни кинодокументалистка Адела Пеева „Да живее България“. (Премиерата на филма ще бъде на 24 ноември в рамките на „Киномания“.) Този филм трябва да се гледа, а още повече след това да се обсъжда.
И не, факелното шествие не е онова, което най-много ще ви стресне във филма. А учениците, децата. „Циганите нямат право да празнуват Трети март, защото това е националният ни празник, а те не са българи“ – това ще чуете в този филм от деца, които стоят в чинове. На съседния чин седят две ромски момичета, които се чудят къде да гледат и как да гледат. Тяхна съученичка все пак се противопоставя, тя смята, че и ромите имат право да празнуват празника, защото са родени и живеят тук. Но думата взема Никола (14 г.), момче, което с думи, които със сигурност е казвало много пъти, се обявява против всичко чуждо и всички не свои. Останалите се съгласяват, Никола е очевиден лидер на мнение в класа, вдъхва уважение и …вероятно страх. Ще ви учудят и учителките – те смятат, че Никола е надраснал съучениците си и говори като оформен зрял човек.
Няма да ви разказвам повече от филма, можете да го видите само след дни. В него няма нито едно авторово изречение, говорят само героите – младежи от Стара Загора, Пловдив и София, чието развитие камерата е проследявала в продължение на три години. Деца, които определят себе си като патриоти и се оказват във факелните редици на екстремния национализъм. Децата от нашата улица, от съседното училище, нашите деца.
Какво криворазбрано чувство да се утвърдят ги е довело в редиците с факлите, заради какво, как и кога са прескочили границата между патриотизма и агресивния национализъм, какво е бъдещето на тези момчета и момичета, които изразяват себе си като крещят с гневни лица? И къде са били възрастните? Тук са. Покровителствени към агресията и омразата, боравещи с историческите факти, както им хрумне, насъскващи. А също така и гузно замазващи безобразията в училището, невинно извисени над младежките грешки.
Битката да има или да няма „Луков марш“ започна и няма да спре толкова лесно. Този сезон тя ще се води в името на това столицата да изглежда лицеприятно пред многобройните чуждестранни гости по време на председателството. А трябва да говорим за това заради себе. Заради тези деца. Председателството ще мине и ще замине. А филми като „Да живее България“ остават с въпросите си – ако днес е така, как ще е утре?
