Те са млади, готини, нахъсени, употребяват думи като друзя, денги, малчики, глаза. Другите също са млади, готини, нахъсени, употребяват думи като куул, ту мъч, фейк, Първите са бандичката от книгата на Антъни Бърджес „Портокал с механизъм“. Вторите са компанийката от последния „Биг брадър“. Ако се срещнат, много е вероятно да се сбият – и двете групички го умеят, както сме чели в книгата отдавна, и както видяхме по телевизора неотдавна. Но по никакъв начин няма да се сбият по същата причина, по която започва боят в самото начало на световноизвестната книга. Да си припомним.
„Носеше книги под мишница и един лайнян чадър и идеше откъм Общинската библиотека, използвана от все по-малко люди в наши дни. Мръкнеше ли се, такива старовремски буржоа не се срещаха по улиците — едно че не хватеше полиция, пък и смелчаги като нас се навъртаха наоколо, та тоя учен человек единствен гуляеше по авенюто. Приближихме се ние към него съвсем учтиво и аз го заговорих:
— Извините, братко.
Той смотреше малко испугано, като ни видя така четиримата да го заобикаляме, но ние бяхме кротки, вежливи и засмени, та отвърна:
— Да? Какво има? — с много висок даскалски голос, като се опитваше да ни покаже, че не е бъзлив.
Продължих:
— Виждам, че носите книги под мишница, братко. Такова рядко удоволствие е в тия времена да попаднеш на някого, който още читае.
— О? — рече той съвсем разтреперан. — Така ли? Разбирам. — И все местеше поглед от един на друг от четирима ни, като се усети, че се намира в центъра на засмян и вежлив квадрат.
— Така е — казах. — Много би ми било интересно, братко, ако любезно ми позволите да видя какви книги носите под мищница. От всичко на тоя свят най обичам хорошата чиста книга.“
И тук започва разкъсването на книгата и съответно търсеният бой. Само че – дори и бандичката от книгата и компанийката от телевизора да се срещнат – няма как да се сбият по подобен повод, защото никой от „Биг брадър“ не би могъл да бъде видян да излиза от библиотека с книжка под мишница. Победителят в предаването, както вече знаем, не е чел нито една книга, което не е кой знае какво за учудване на фона на факта, че конкуренцията му е чела, да речем, една, хайде – две да са.
Но да продължим със сравненията между книгата и телевизионния формат. Ганстерчетата от „Портокал с механизъм“ са олицетворение на агресията. Most wanted звездите от последното издание на „Биг брадър“ се оказаха емблема на …за най-кратко и най-ясно ще го нарека простотията. Главният герой от книгата Алекс, както знаем, попадна в затвора и там върху него беше експериментиран нов начин за отказване от агресията – прожектираха му до повръщане филми с агресия, за де се отврати от насилието и да престане да го практикува. И ето тук ми просветна една такава мъничка искрица надежда – ами ако на нас ни прожектират простотия в такива непоносими дози, за да се отвратим от нея и да престанем да я практикуваме? Книгата „Портокал с механизъм“ на Антъни Бърджес е антиутопия. Това моето хрумване, че може би ни правят свидетели на необяснима по мащабите си простотия, за да ни отвратят от нея, си е чиста утопия.
Изобщо няма да ви занимавам с делнични дреболии като доказателство. Напротив, ще дам за пример най-пиковата точка на нашите старания, върхът на българските ни умения, онази една капка България, която е поставена за наблюдение и възхищение под микроскопа на целия Европейски съюз. Това е страницата за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, нарича се „Това е България“ и в момента отброява дните, когато ще поемем тази важна роля. На страницата има 48 снимки, които показват какво е България. В деня, в който посетих страницата, водеща снимка беше публикуваната тук – мъж, облечен в анцуг, препуска на кон на фона на „високи сини планини, реки и“…т.н. Надявам се да сте прочели добре – в анцуг. Ако „Това е България“, както съобщава страницата, то за коя България става дума – за тази, която е в „Биг брадър“, тази, която гледа „Биг брадър“, онази, която гледа, но казва, че не гледа, или четвъртата, която няма представа, че има такова нещо „Биг брадър“.
Може би останалите снимки ще ни помогнат да намерим отговора. Какво виждаме на тях: жени с пендари, мъже с потури, момък с гайда, жени с шамии, нестинарски огън, девойка с гайда, поп, опълченчета, пак поп, дъновистки кръг, мъжко хоро в Тунджа, орли, пак коне и няколко пейзажа by night. Ако „Това е България“, значи тези, които наистина не гледат „Биг брадър“, те и не живеят в нея, защото са в лабораториите, в изложбени и театрални зали, над книги и чертежи, пред аудитории и други такива места, каквито не съществуват на страницата на европейското ни председателство. Повтарям – един път сме председател на Съвета на ЕС, една е страницата, ако това е най-многото, което можем да направим за представянето на България на една страница, проблемът е огромен и той изобщо не е в страната България, а в държавата България.
Продължавам със събитие също от висините на държавата – депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова стана „хонорис кауза“ на пловдивската музикално-танцова академия. Вие смяхте ли се, когато пиарката-готвачка в „Биг брадър“ каза, че може да направи Коцето евродепутат? Смяхте се, нали, и аз се смях. По същия начин щяхме да се смеем, ако някой преди седмица ни беше казал, че Менда Стоянова ще бъде доктор хонорис кауза на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Сега не се смеем, както и няма да се смеем, ако Коцето реши да се ядоса, че не стана любимата звезда на България, и наистина стане евродепутат. Моля ви, хайде някак да се уговорим да не се смеем поне на песента „Луна – президент!“, защото на каквото не сме се смели, само то не ни е сполетявало.
Показахме сценки и картинки от върха и от дъното на държавата и – изненада, изненада! – никаква разлика. Така че имам много лоша новина за хората, които говорят гнусливо за „Биг брадър“ – вие може и да се гнусите, вие може и да се подигравате на гледащите го, но вие живеете в „Биг брадър“. Може и наистина да не гледате това предаване, но дистанционно, с което да прескочите канала на това правителство и да изберете следващия или предходния канал, защото там простотията не е така силно концентрирана, няма. Вие можете да се правите на високо възвисени над битката между камионите на Джино и автобусите на Динко, но и вашият живот зависи от камионите на наркотрафика и автобусите на „Булгартабак“.
Добре де, няма ли все пак някаква малка вероятност да ни заливат с простотия, за да ни отвратят от нея, като в „Портокал с механизъм“? Не, няма. В самата книга става ясно, че експериментът е неуспешен – главният герой Алекс, атакуван до главозамайване с филми за насилие, не се отказва от насилието. А от нашия живот става ясно, че простотията от екрана има съвсем ясна, проста и директна цел – да свикваме с нея, за да започне да ни изглежда като нормалност.
