Понеделник, 12 февруари
Радан Кънев дава интервю, докато готви класическо чили кон карне по телевизора. Той казва, че ще е класическо, ние няма откъде да знаем. Може и да не е. Имаше един главен редактор на „Монитор“. Веднъж каза, че пише бестселър. Още не беше почнал да го пише и знаеше, че ще е бестселър. Това беше преди десетина години. Та за Радан, де. Бил много запален по готвенето, даже готварски блог поддържал преди време. И между другото вика, че един мъж можел да готви, без да е педераст. А сега, де?! Три дена мислих това защо го изтърси и не можах да разбера. Зер готвачите са под подозрение? Малко нещо гузен негонен излиза… Но поне ме успокои, щото и аз много обичам да готвя, но досега го пазех в тайна, само с колежките в редакцията съм си позволявал да споделя…
Добре, де, ама аз и чинии мия, не много често, но мия. Дали не съм отишъл прекалено далече? Ще вземе да се разчуе и да ми нанесе некои репутационни щети. Ще си говорим дома довечера…
И като стана дума за педерасти… Страшен писък из Фейсбук. Какви боклуци участвали в поредната серия на „Черешката на тортата“. Няма как, отидох да видя. И наистина, не е истина! Едно околийско курве и едно младо педалче от тези, дето на задника им пише дай си ми ритника! „Гримьор и стилист на звездите“ Кулагин… Да ви таковам на звездите! Тия в Нова тв са хомофоби щом са поканили точно този в предаването. Показвай такива и няма що да казваш лоша дума за педерастите…
А курвето тъпо, тъпо, та чак вдлъбнато. Дето викат на село, отвори ли си устата, готов го разваля. „Макароните, вика, са храна за простолюдието!“ И задраска цял един народ от културната карта на Европа. Poveri italiani! Педалчето също не ѝ отстъпва – Алфредо щял да готви средиземноморска храна, защото бил родом от Куба…
Момата, плеймейтка на България за 2017 г., се казва Нора Недкова, от Варна. Колежката Мария Николаева разказа за нея интересни неща. Обичала да я водят на екскурзии в чужбина. Гаджето ѝ, богат бизнесмен, я завело във Венеция. И ѝ обещало да ѝ покаже най-голямата атракция – гроба на Буратино. В Дубай ѝ обещал да я заведе на мемориала на Али Баба и 40-те разбойника. И тя се връзвала и се хвалела на приятелките къде ще ходи и какво ще види…
Ще ви призная, че три пъти трих думата „курве“, не бях сигурен имам ли право така да се изразявам за хорските деца. Но ми попадна едно предаване на „Господари на ефира“, в което се гавреха с участието на момата при Гала. Водещата я пита как са реагирали приятелите ѝ на това, че тя е спечелила конкурса. Каза, че това било важен момент за нея, защото разбрала кои са ѝ приятелите. „Разбрах го, вика, по техните ерекции.“ После се поправи – реакции. Разбира се, не е голяма грешка да объркаш реакция с ерекция. В крайна сметка всяка ерекция е реакция, не ли? Реакция е по-общото понятие. Не всяка реакция е ерекция. Както и да е. Въпросът е, че тази грешка показва, че момата борави по-често с ерекции, отколкото с реакции. Жените, които работят с реакции наричаме психоложки, а жените, които боравят с ерекции наричаме… както ги нарекохме.
Може би ще ви е интересно да знаете, че организатори на конкурса за к….., пардон, за плеймейтки, са плейбоят Христо Сираков и писателят, политик и общественик Любен Дилов-син. Да живей!
Вторник, 13 февруари
Червените написали обръщение до премиера Борисов във връзка с Луков марш, което щеше да мине като поредното им дрън-дрън ярина, ако в него нямаше следното изумително изречение: „Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие.”
То обаче престоя само час в обръщението и бързо беше смотано, защото било израз на личното мнение на автора на текста, а не позиция на партията. Автор, оказа се, е депутатът от БСП и зам.-председател на НС Валери Жаблянов. Валери е политолог по образование, завършил е СУ, преподавали са му такива светли умове като д-р Филипов (съвсем малко!) и някои други, но това не помогна и той не успя да осмисли думите на др. Живков: „Социализъма е едно недоносче!“ В такива моменти човек разбира, че и науката не е всесилна. Или, казано по народному, една червена кратуна увира половин час след павето, с което е затисната.
А колкото до Народния съд, мога само да гарантирам, че не сме скрили от др. Жаблянов просвещенското веруюто: „По-добре е да рискуваш да остане ненаказан един виновен, отколкото да осъдиш един невинен“. (Волтер) Но Народният съд не пое такива рискове.
Данни на БНБ за депозитите на гражданите в края на 2017 г. показват, че бедните продължават да беднеят, богатите – да богатеят. Депозитите до 1000 лева намалели с 4% (500 хил. броя) в сравнение с последното тримесечие на 2016 г., а тези между 1000 и 2000 лв. – с 1.3%.
Но както казваше незабравимият Остап Слейман Берта Мария Бендер бей, „щом в страната сноват някакви парични знаци, трябва да има и хора, които притежават много от тях“. Депозитите над 1 млн. са се увеличили с 9.3% (71 бр.) за година и вече са 170 165 броя. Сметките с между 500 хил. и 1 млн. пък са се увеличили със 155 и са станали 100 904, а тези с наличност между 200 и 500 хил. са станали 281 956 бр.
Но веднага трябва да уточним: Става дума за брой на депозитите в милиони в различни банки, а не за броя на милионерите. Милионерите са значително по-малко. Легалните имам предвид. Защото БНБ засича само чистите, препраните милиони, които и в банка да ги сложиш, не е страшно. Предвид на спецификата на изкарването на пари в милиони няма да е грешно да предположим, че милионите, скрити под дюшеците, са в пъти повече.
Тоест, намекваме, че тази информация на БНБ не ни казва нито колко са богатите, нито колко богати са богатите.
Сряда, 14 февруари
Интервю на премиера пред Хъкмъкян. Според нас това интервю не трябваше да е баш на св. Валентин. Някой може да си помисли нещо. Казано е, че е празник на влюбените, но никъде не е казано в кого са влюбени. Защо да не може и в себе си?! Това, както учеше Оскар Уайлд, е единствената доживотна любов. Говореше се из София, не се кълна, че е вярно, че премиерът е забелязван да върви по Моста на влюбените и да се държи за ръка. (Прощавай, Фред.) Слухове…
Както всяка публична изява на премиера, така и тази, затвърди окончателно изначалното ни мнение, че по-просто нещо на по-високо място никога не сме имали. Но понеже вие нашето мнение го знаете, ето няколко чужди, всяко от които рисува, както би казал поетът, различни черти от портрета:
Проф. Велислав Минеков: „Как е възможно толкова прост човек да управлява държава? Екваториална Гвинея ли сме или Того? Страхлив, безсрамен, неграмотен и примитивен неолитен екземпляр управлява държава. Европейска държава. Кой гласува за този австралопитек… тоя елементарен простак?… Срамувам се, че съм българин.“
За Гвинея ще възразя, вижда ми се пресилено. Вижте на снимката как изглежда техният представител в ООН и го сравнете с Борисов. Нямат нищо общо. Е, почти нищо…
Австралопитеците, да ви спестя разходката из Гуглето, са човекоподобни, които се приемат за първите представители на хоменидите. Първите и най-примитивните. Мозъкът им бил около 35% от големината на мозъка на съвременния човек, но пък имали яки челюсти и зъби.
Петър Иванов: „Правоговорът е отвратителен, стилът – мутренско-милиционерски, външността отблъскваща, а интериорът показва неовладян нарцисизъм, селски мушамен лукс и затрогваща шопска простотия… А всички пак виждаме, колко е тъп, неуместен и смешен… Боже, пази България!“
Велизар Енчев: „Управлява ни посредствена, но нагла особа. Не познавам друг премиер, разговарящ с нацията като с прислугата си… И му вижте „богатата“ премиерска библиотека – с нито една книга в нея, но с галерия от фотографии, на които целува премиери, президенти, комисари… А и папи, дето са го галили по главата.“
Десет години вече ги повтарям тия работи, но Борисов продължава да си седи на високото място и няма намерение да слиза, нито пък има кой да го бутне. Защото Борисов – това е нацията в широките си измерения. Той резонира с трептенията на „колективното тяло“, както би се изразил ага Доган. Да, не се ебавам, това е истината и напук на някои твърдения, точно тази истина не ни прави свободни…
Английски учени твърдят, че до десетина години на пазара ще се появи тест, който ще определя дали човек е влюбен. В организма на влюбения човек се произвеждали т. нар. нонапептиди, съдържащи окситоцин и вазопресин. И тяхното количество щяло да се отчита чрез магнитно-резонансна томография и да се прецени дали пациентът е наистина влюбен, или манкира. Защото, както е казано, любовта е химия, а сексът – физика. Неврологът доктор Фред Нур смята, че за разлика от детектора на лъжата и други съществуващи устройства, този скенер няма да може да бъде заблуден и ще има степен на точност между 97 и 99%.
Имаше един лаф, че жените могат да имитират оргазъм, но мъжете могат да имитират цяла връзка. Е, вече няма да могат. Представяте ли си? Рутите вие некоя госпожа, заиквате се по очите ѝ, по ръцете ѝ… И направо сте я приготвили за ашладисване и тя ви иска резултатите от теста! А тестът, както казахме, не може да се фалшифицира.
Добре де, като не можем да излъжем теста, жената не можем ли да излъжем? Можем и още как… Влюбваме се в една, вземаме бележката в десетина екземпляра и ашладисваме десетина булки. Така, де, тия тестове едва ли ще могат да определят в коя точно си влюбен. Понякога човек може да е влюбен и в две, и в три…
Четвъртък, 15 февруари
Президентът Радев се докачил от думите на премиера, че шефът на кабинета му Иво Христов (непрофесора) бил работил за Пеевски, и зададе няколко риторични въпроса към Борисов, които последният определи като “вероломно нападение към правителството”: „Имал ли е и продължава ли да има срещи с Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски? Продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?”
Това даже не са въпроси, а направо отговори. Положителни отговори.
Борисов светкавично не отговори на най-важните от тях. Просто нелюбезно ги отмести. “Вчера казах, че Радев е добър човек, приятел, с който работим добре, но явно съм се лъгал. Явно не може да ми прости, че не сме купили изтребителите. Не знам с какво толкова сме го подразнили, че да сипе толкова ярост, злоба и жлъч.“ И после добави и завист, бива ли българин без завист.
“Ако Пеевски е извършил престъпление и президентът знае, то питам защо не са възложени проверки – възложени ли са или не? И какво общо може да имам аз с депутат от опозицията? Ако има данни за мой бизнес (което е абсолютна лъжа), който да съм направил с Пеевски, да сезира която иска институция, защото аз твърдя, че такъв няма.”
Чета тези спорове и се сещам какво каза Цецерон наскоро: „Президентът не може да се конкурира с премиера, защото премиерът е изградена политическа личност, а президентът не е.” И е напълно прав. Президентът има още много хляб да изяде, докато стане изградена политическа личност. Демек, да се научи да лъже като сръбски циганин… Но с учители като Борисов и Нинова бързо ще напредне.
Че Борисов обича да послъгва, не е тайна за никого. Даже се разказва един „действителен“ случай, за който ми съобщи Мартин Захариев. Седнал Борисов на детектор на лъжата. Провеждащият теста му обяснил:
– Всеки път, когато излъжете, ще се чуе звук бийп! Разбрахте ли?
– Да.
– Бийп!
Престрелката между Радев и Борисов извади и лицето Делян Пеевски от дупката му: „Нямам и никога не съм имал бизнес интереси или други обвързаности с премиера…“, написа лицето в изявление до медиите.
Сигурно се чудите защо му викам „лицето“, при условие, че това, което виждате, не потвърждава такава хипотеза. Особено пък как са се сговорили карикатуристите да го рисуват като дзвер… Докторът, както отдавна знаете, е изгледист. А когато човек страда от тоя дефицит на коректност, няма как да не намира за много иронично да се вика лице на тоя… По-иронично може би ще бъде само, ако му се вика фигура…
Както и да е.
Снимка Чавдар Николов
„Каквито и проблеми премиерът и президентът да имат помежду си, пише лицето в обръщението, лични или институционални, да ги решават занапред като големи момчета, генерали, без да намесват един депутат от опозицията, защото аз нямам никакво отношение към техните спорове за самолети, танкове, търгове или разни комисии.“
И накрая, естествено, като един Порций Катон Млади (Порций Стари естествено е менторът му Доган), лицето завършва: „С тези си действия и забъркването на името ми в техните търкания, премиерът и президентът се поставят единствено в услуга на хора като Иво Прокопиев и олигархичните кръгове около него, чиито задкулисни бизнес интерес аз разобличавам през моите медии.“
Демек, Картаген трябва да бъде разрушен.
Между другото, в т. нар. интервю премиерът обясни, че ГЕРБ ще оттегли Истанбулската конвенция, докато в обществото не се създаде консенсус: „ГЕРБ я оттегля, защото сами, без патриотите, без БСП, без президента, няма да понесем пасива повече.“
Това, казвам го без ирония, е пряко народовластие. Щом народът не иска, няма.
И като стана дума, та да обърна внимание на интелектуалците и интелектуалстващите, които наляво и надясно разправят, че байчо на село не му дремело за Истанбулската конвенция. Случка в кръчмата на санданското село Джигурово доказва обратното. Поп Димитър Манджовски и строителният работник Иван Георгиев завързали спор „За“ и „Против“ конвенцията, който постепенно ескалирал. Попът грабнал стола и го поломил в главата на строителя. На което той отговорил със серия от леви прави… Като крайно битката завършила с два на нула зъба в полза на дедо поп.
Не разбрах кой от двамата се е бил в защита на конвенцията и кой срещу нея, попът или ватенката. Едва ли е попът, защото началниците му дадоха друга линия. И излиза, че ватенката е жертвала два зъба за конвенцията, а умни и интелигентни хора из Фейсбук… Както и да е, не ми се разправя повече.
Петък, 16 февруари
Здравният министър Ананиев поиска оставката на шефа на НЗОК проф. Камен Плочев. Зад гърба му и без знанието на Надзорния съвет професорът пратил писмо до НС, в което иска актуализация на бюджета, защото касата яко го била закършила и дължала над 270 млн. лв. И министърът разбрал за това писмо на заседание на МС и, естествено, му станало кафа. Попитал Плочев верно ли е написал такова писмо и защо не му е казал, но той отрекъл. После признал, че е подписвал нещо, ама не бил го чел… И като крайно се разбрали, че професорът е сгазил лука и трябва да подаде оставка. Но той, вместо да подаде оставка, тръгнал да обикаля парламентарните групи и да търси съчувствие. И го намерил при червените, естествено. Депутатът Славчо Велков разкри, че върху Плочев бил оказан натиск да си подаде оставката: “Чрез посредник проф. Плочев получава пряка заплаха от високопоставен политик в държавата, който казва следното: „Предайте на професора да си подаде доброволно оставката и да се разделим с добро, защото в противен случай имаме и други мерки и ще включим цялата репресивна машина срещу него и няма да си намери място в България.”
След поредица от дедуктивни умозаключения и едно-две индуктивни, стигнахме до извода, че Велков визира финмин Горанов. Но дали е той и дали с тези точно думи е заплашвал Плочев, няма как да знаем, щото работата е дума срещу дума.
Имахме един съученик в прогимназията, изключителен келеш от Чиксалън. Като го ядоса някой, той го издебва, праска му един юмрук (токат по пазарджишки), след което сяда на земята и почва да вика: „Помощ, другарко, Иван ме бие…“ И все му се разминаваше, щото, нали, дума срещу дума…
Депутатът Велков обаче е силно притеснен от заплахата и щял да пише на президента да се види какви са тези „други мерки“, да не би да става дума а „спиране от движение“, както казват в Перник. И евентуално да се назначи охрана на Плочев. Толкова пари се превъртат през касата, че никой няма да цепи басма на някакъв си професор…
Руският посланик Анатолий Макаров вика: „А руският президент Владимир Путин за последен път идва в България през 2008 г. Сега сме 2018 г. и смятам, че е дошло времето за едно такова посещение.”
Това не е вярно. Путин идва у нас и през ноември 2010 г. Ако си спомняте, тогава Борисов му подари кученце. Което даде основание на оня гадняр от „Коммерсант” Андрей Колесников да напише една гадна статия „К “Южному потоку” присобачили Болгарию”. Присобачили?! И накрая на статията беше написал така: „Владимир Путин взял овчарку на руки. Болгарский премьер наконец повернулся к нему лицом. И только тут я обратил внимание, как они похожи. Щенок болгарской овчарки и болгарский премьер, я имею в виду.”
Забелязал колко си приличат премиерът ни и кутрето! Да му биеш и сянката на такъв. Макар че, между нас си можем да си признаем, че има известна прилика.
Както и да е. За Трети март Путята нямало да ни уважи. Тогава щял да дойте руският патриарх Кирил, много парламентаристи и общественици. А той щял да ни посети след като спечели изборите.
Негово Превъзходителство Макаров вика: „Българският премиер Борисов показа, че има желанието да направи стъпки към възстановяване на взаимноизгодното сътрудничество между България и Русия и затова ние го приветстваме… Твърде много общи неща имаме за да се разделяме и според мен, перспективите са светли. Никога не съм се чувствал толкова добре извън Русия, като тук, в България.”
Понеже сме изучавал историята, та това малко ни притеснява. Не е добре когато руският посланик се чувства чак толкова добре у нас. Мисля, че и за другите посланици се отнася. Дето се вика, чувствайте се като у дома си, ама да не ви става навик…
To be continued
