Наричат Хакан Гюндай „Чък Паланюк на турската литература“ заради жестокия му и провокативен стил на писане, който нерядко предизвиква истинско възмущение. Роденият през 1976 г. писател постмодернист е автор на много книги, сред които са познатите на българската публика „Изхвърляне“, „Малко“, „Копеле“, „Зиян“.
През 2015 година романът „Още“ получава френската награда „Медиси“ за най-добра чуждестранна творба. Две години по-късно режисьорът Онур Сайлак завършва филма си по драматичния сюжет за момчето, което помага на баща си в мръсния му бизнес – нелегалния превоз на бежанци.
„…жив или мъртъв… Всъщност това беше и единственото, за което трябваше да се внимава при нелегалния трафик на хора – броят на доставените живи хора да отговаря на броя на предадените. И нямаше никакво значение кой си мислеше, че е избягал от ада и ще отиде в рая. Ние превозвахме плът. Просто плът. Мечтите, мислите или чувствата не бяха включени в таксата, която взимахме. Ако плащаха достатъчно, вероятно можехме да се наемем да транспортираме и тях.“