Напълно неизвестната малка фирма на Гинка Върбакова от Пазарджик купува активите на ЧЕЗ у нас и по същество слага ръка върху една трета от електроразпределението на България…
Дотук добре, както казал падащият от 15-ия етаж, когато стигнал до осмия, но освен всичко друго, фирмата е регистрирана едва миналия септември с капитал от 50 хил. лв. Меко казано неясно е как дружество с такава история и активи ще плати над 300 милиона евро, а това от своя страна означава, че Гинка е подставено лице. Нещо като зицпредседателя Фунт от „Рога и копита“, само дето не е на 90, а на 42 години – сравнително крехка възраст да натрупаш милиони единствено с три фотоволтаични парка в Априлци, в панагюрското село Елшица и „Хаджийски ливади“ около Пазарджик.
Всички сме шокирани, но най-шокиран, разбира се, е българският премиер, който по стечение на обстоятелствата при обявяването на новината се намираше в Брюксел. Оттам той обясни, че вчера сутринта чешкият премиер „буквално го информирал за сделката“, пак оттам прие и оставката на енергийната министърка Теменужка Петкова, за която се писа, че е в близки отношения с Гинка. „Светът е динамичен“, гласеше неговият коментар, когато ръката на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер не по-малко динамично се протегна към темето му, за да го погали. Жест на приятелска интимност, след който Борисов изведнъж реши, че ако увеличим вноската си в бюджета на Европейския съюз, ще е много по-изгодно за страната.
И наистина, като се има предвид, че средно на едно евро, внесено от България, тя получава обратно три, ще има много повече средства за точене от еврофондовете. Описано накратко и малко по-образно: всички ние с вас ще плащаме за едно кило кайма, срещу което „наши хора“ ще изяждат по три кила кебапчета. А когато властта и близкият до нея „бизнес“ изгонят и последния чуждестранен инвеститор, ще се окаже, че Гинка от Пазарджик притежава цялата държава и може да й дръпне шалтера в мига, в който опоска и последните останки от такава…
Впрочем ситуацията може да бъде онагледена тъкмо с главата на българския премиер, върху която скоро няма да остане и косъм. Борисов обаче е уверен, че може да ни преметне за всичко, включително за очевидното, както направи и покрай закачката на Юнкер. „Ми преди малко канцлерката каза на Ципрас, че се е подстригал като мене, много късо“ – измисли си набързо той, при положение че олисяването не означава късо подстригване, а Ципрас беше в Брюсел с обичайната си прическа. Факт, напълно достатъчен, за да преценим и колко истина се съдържа в твърдението му, че по никакъв начин не бил повлиял на сделката на ЧЕЗ, понеже „няма как да контролираме сделка в Чехия между частни компании, нито да й попречим“.
И без да знаем, че ЧЕЗ е държавна компания, нито че продажбата бе коментирана и по време на посещението на чешкия премиер Андрей Бабиш през януари, е близко до ума, че такива работи не се решават през оголялата глава на Борисов. Още повече, че в Надзорния съвет на ЧЕЗ държавата, т.е. самият той, още през 2009 г. побърза да назначи Димитър Стефанов, наричан Митко Каратиста – някогашна дясна ръка на Румен Николов-Пашата от СИК. Или, по колегата Иван Бакалов – „котилото на Бойко Борисов“, който сега се прави на също толкова изненадан от продажбата, колкото е и чешкият милиардер енергетик Яромир Тесарж, собственик на „Енерго-Про“. А последният действително изглежда потресен, ако съдим по думите му: „Над 20 години правя бизнес в Източна Европа и досега такова нещо не съм виждал!“
Е, то и ние не бяхме виждали, но постепенно свикнахме, особено през последните 9 години, когато управлява ГЕРБ. Затова „Гошке, честит ти АЕЦ „Козлодуй“, душа!“ днес може да е колаж във Фейсбук, но утре като нищо ще се окаже самата реалност. Щом срещу 320 млн. евро можеш да вземеш бизнес за почти 2 милиарда лева, защо пък 60 млн. евро от испанската лотария „Ла примитива“ да не стигнат за ядрената централа? При това Гошка със сигурност ги има, знае се и какъв е произходът им, виждали сме и самата нея на снимки, докато Гинка тъне в мъгла и дори не сме наясно как изглежда. „Снимки на Върбакови няма в публичното пространство, а новините за тях и компаниите им са по-скоро изключение“, писа „Капитал“, допускайки версията, че зад фиктивните купувачи от Пазарджик може да стои словашки металургичен магнат с бизнес в Чехия. И една любопитна подробност: по случайност неговите синове съвсем неотдавна получиха 6-годишни ефективни присъди заради незаконно присъединяване на две техни централи към местната енергийна система…
Но пак добре, ако сянката зад Гинка е на словашко-чешки магнат, понеже има и по-лош вариант – да е на обичайния заподозрян в такива случаи роден медиен магнат и корпулентен депутат от ДПС, чийто избирателен район е тъкмо Пазарджик. След като местният зоопарк се лиши от лъвчетата Масуд и Терез и прищявката на депутата-бизнесмен да реват в клетката на маймуните отиде на кино, не е никак невероятно да става дума за компенсация срещу накърнена чест. Взимаме ти лъвчетата, ама твоята Гинка получава електроснабдяването на една трета от България – такава сделка очевидно е напълно възможна в тукашната джунгла, и то именно защото звучи повече от абсурдно. Включително, както се разбра, и за бившия енергиен министър и настоящ председател на енергийната комисия Делян Добрев, който първоначално дори възприе новината за продажбата като фалшива. „Компанията е с активи за 90 000 лв. и е на загуба от 19 000 лв. за 2017 г., а изведнъж тази фирма купува за 300 милиона евро бизнеса на ЧЕЗ, оборот от 2 милиарда лева, половината абонати приблизително в България, 1/3 от мрежата“, изненада се искрено той, което показва, че аферата „Гинка от Пазарджик“ е опечена на най-високо политическо ниво. Зад гърба дори на врелите и кипелите в сферата фактори в ГЕРБ, какъвто е самият Добрев, та той се озова в един отбор със своите душмани от БСП, които до вчера му искаха оставката, а днес заедно настояват за обяснение от премиера…
Но то и неговото не е лесно, може даже и затова да е оплешивял. Дерт си е да се действа „на парче“ и за всяка съмнителна работа да се търси някоя Гинка, нали? А в този ред на мисли ми хрумва, че Борисов би постъпил далеч по-разумно, ако просто обяви цялата ни територия за продан, за да се приключи с агонията завинаги. И не, не се шегувам, ами дори апелирам да побърза, за да не се случи такава мизерия, каквато навремето стана с Аляска!
Всъщност през 19 век Аляска, ако и да е притежание на Русия, е просперираща колония. Тя е център на международна търговия, а в столицата ѝ Новоархангелск (сега Ситка) търгуват с китайски платове, чай и лед, строят се кораби и заводи, добиват се въглища. Вече са известни и многобройните находища на злато, разработвани от Руско-Американската компания (РАК) начело с главния управител на руските селища в Америка Александър Баранов.
По негово време РАК дава огромен приход – над 1000% печалба, но в един момент Баранов се оттегля по възрастови причини и мястото му заема капитан-лейтенант Гагермейстер. Повел със себе си нови сътрудници и акционери от военните кръгове, той и силоваците му бързо слагат ръка на доходния бизнес и си гласуват астрономически заплати. В същото време обаче намаляват драстично цените за закупуване на кожи, в резултат на което ескимосите и алеутите избиват почти всички морски видри. Бизнесът сериозно закъсва, местните бедстват и вдигат въстания, които руснаците потушават, като обстрелват разположените по брега села от военни кораби. Офицерите се опитват да намерят други източници на приходи, но и тях не съумяват да организират смислено, та в крайна сметка РАК преминава на държавна дотация – 200 000 рубли годишно. Това натоварва бюджета на руския двор в момент, когато избухва и Кримската война, а срещу Русия се обявяват Англия, Франция и Турция. От опасение, че Англия може да блокира Аляска и тогава Русия ще остане с празни ръце, на барон Едуард Стекл, неин посланик във Вашингтон, панически е поръчано да започне преговори с държавния секретар на САЩ Уилям Сюард. И ей така на 30 март 1867 г. Аляска е продадена на Америка за скромните 7,2 млн. долара, а само половин година след подписването на договора започва и официалното предаване на огромната територия на площ от над 1,5 млн. квадратни километра. Съвсем скоро от ледения полуостров потичат и реки от злато, нефт и газ!
Вярно, твърди се, че това е най-глупавата сделка в историята, но при всички положения тя е била по-умна, отколкото да се позволи на Англия да вземе колонията без пари. И по-важното – местното население най-сетне си отдъхнало от капитан-лейтенант Гагермейстер, по чието усмотрение се разпределял бизнесът. Самият той, разбира се, не участвал директно в това и се правел на ни комисиони ял, ни комисиони мирисал, но всички знаели кой стои зад подставените лица. А сред тях имало и ескимоси, също като Гинка от Пазарджик, но с тази разлика, че тях поне някога ги били виждали на живо…
Защо тогава България да не може да се продаде за 7,2 млн. долара, при положение че това пак е по-добър вариант в сравнение с перспективата окончателно да бъде открадната?
И по долар на калпак да се падне, все ще е нещо, а и да не забравяме, че ние продаваме единствено територия. Няма как да се отрече, че върху нея в някои периоди е имало и държава, но и няма как да се отрече, че точно сега такава не съществува. Затова и Юнкер пипа Бойко по темето – даже тази пародия на председател на ЕК е разбрала, че държавата ни е толкова истинска, колкото е и продажбата на ЧЕЗ на неизвестна фирма. А ако накрая се окаже, че не съществува и никаква Гинка, най-добре ще е самички да си дръпнем шалтера и час по-скоро да се махнем от това проклето, гнусно място. Място на пълна развала, от което поне Гошка успя да се спаси, та наистина излезе жена, родена с късмет.
Апропо, това ме подсеща да питам дали някой все пак се сети да провери какво става с АЕЦ „Козлодуй“? Дали пък действително не е продадена, а?!
