Едно притеснение броди из умовете на различни европейски политици, призракът на „Европа на различни скорости“, която ще фрагментира съюза, ще изолира южната и източната периферии и постепенно ще отнеме духа на общите идеи и цели. Все по-често това се предлага като основен образ на ЕС на бъдещето. За някои това е възможност той да бъде спасен от самия себе си, за други е реален риск, който може не просто да маргинализира държавите им, но и да свие основните ресурси за просперитет и сигурност. В този смисъл, дебатът за скоростите на организация и интеграция е вече основен за мнозинството политици и правителства. Селективната интеграция е приемливия контрапункт на проблемния идеал за ever closer Union и представлява главната парадигма, през която се мисли и структурира бъдещето на организацията. В този контекст, рискът за мнозина е от нарастваща вътрешна изолация чрез интеграционен скок на определен, относително тесен кръг от държави в ядрото на съюза. Внимателният анализ обаче разкрива доста по-нюансирана картина.
Теорията за скоростите има поне две ключови презумции. Първата е за налична асиметрия в намеренията и желанията за интеграция като най-различни държави биват описвани през скептични нагласи, които би следвало да кулминират в нежелание за участие в различните проекти за по-задълбочен съюз. Актуални примери тук са Вишеградската четворка и Холандия. Втората е за съществуваща асиметрия в способностите на някои страни да изолират други от различните проекти за задълбочена интеграция. С други думи, дори някои държави да искат „да не изпускат влакове“ и да избегнат маргинализиция в рамките на съюза, има ключови страни, които могат да се коалират, за да изолират. Ситуацията на България по отношение на Шенген и еврозоната може да бъде мислена по този начин. И двете допускания изглеждат съвсем разумни и наглед отразяват политическата конфигурация на „стария континент“ и събитията от последните няколко години. Затова и много изследователи се захванаха да правят политически карти на тази динамика и да се опитват да очертаят трайните коалиции, които ще бъдат в основата на бъдещия съюз на скорости. Случващото се обаче е доста по-различно от очакванията.
Оказва се, че по ключови бъдещи политики и области на интеграция много повече страни от очакваното се включват, а не избират да останат встрани. Нещо повече, дори когато определени държави имат сериозни стартови задръжки, в процеса на оформяне на областите на задълбочено сътрудничество те в крайна сметка решават да станат част от тях. Например, когато започнаха разговорите за създаването на европейска прокуратура, едва 15 държави изразиха подкрепа. Сега техният брой е вече 20 като Холандия предстои да стане участник, а Дания има постоянна клауза за неучастие, докато пък британците напускат. Много вероятно е и Унгария и Полша да се присъединят, защото нежеланието за включване в работата на структура, която разследва еврофондове със сигурност ще влоши позициите на двете страни в стартиращите преговори за следващата финансова рамка. Задълбоченото военно сътрудничество е друг пример за нежелание за самоизолация и бързо включване във важна политика на бъдещето, която би могла да предизвика разделения по най-различни линии: финансови, политически, в отношението към НАТО и т.н. Независимо от това, вече 26 страни са включиха и очакванията за различни скорости не се сбъднаха, а коалиции на различието така и не възникнаха.
Общият поглед върху различните инициативи за задълбочено сътрудничество показва, че по всички важни, съществени бъдещи политики повечето страни избягват да останат изолирани. Това е валидно за европейската прокуратура, военното сътрудничество и европейския патент, който е важен за развитието на единния пазар. На практика, някакво разделение има главно по периферни теми като семейното право, в което не повече от 15-16 страни избират да си сътрудничат. Там обаче се регулират по-маловажни въпроси като определяне на юрисдикция при разводни дела или подялба на собственост при разводи. По въпроса за данъка върху финансовите трансакции има фундаментални политически различия и проекта за интеграция е блокиран. В този смисъл сме свидетели на значима отлика в подхода и поведението на правителствата в зависимост от това дали предлаганите интеграционни идеи засягат съществени и дългосрочни секторни политики или по-периферни въпроси, нямащи особено съществено значение за позиционирането на конкретната страна в общия европейски проект. Изправени пред подобен избор, поне засега, правителствата избират своето включване и избягване на риск от изолация пред други съображения като идейни различия или наглед контрастиращи политически стратегии и философии. Ако тази динамика се запази, ЕС трудно ще започне да се диференцира вътрешно, защото заплашените от маргинализация правят необходимото, за да не я допуснат. Това може да се случи основно при бездействие на правителства, когато попаднат вътре в новите интеграционни инициативи. Това обаче би била произведена отвътре диференциация, а не разделение, наложено и поддържано отвън. Например, България се включва в задълбоченото военно сътрудничество, но няма воля, капацитет и ресурс, за да участва реално.
Означава ли всичко това, че рискът от няколко скорости на практика не съществува? Отговорът е по-скоро не, но по друга причина. На практика, в момента задълбочаването на разделението се случва там, където има вече добре оформени и институционализирани полета на „задълбочена интеграция“ като Шенген и еврозоната. Там ключови държави имат способността да контролират достъпа чрез различни механизми като структуриране на блокиращи коалиции, формулиране на нови критерии, влияние върху оценките за изпълнение и рисковете и други. Това е на практика много по-трудно при новите, възникващи идеи за задълбочено сътрудничество. Ако тази обща динамика се запази, може да се окаже, че страховете от диференцирана интеграция са преувеличени, но една от най-сигурните гаранции срещу това остава включването в Шенген и еврозоната. По тази причина и нараства важността на осъществяването на необходимите реформи чрез ясна политическа воля, стратегия и дипломатически усилия. Бъдещата диференциация може и да по-трудна за осъществяване, но ако сте изолиран от най-съществената актуална интеграция, цената е достатъчно висока.
