Финансовите пазари имат уникалната способност да намират поводи за притеснение дори във времена на относително спокойствие. Сегашната ситуация е такава. За разлика от бурните години след глобалната криза, днешната икономика е наситена с добри новини. Глобалният среден растеж е почти 4% като неговото разпределение по региони е почти равномерно, с други думи, свидетели сме на синхронизирана стопанска динамика, която радва политици и граждани във всички части на света. Стагфлацията е избегната и мнозина приветстват завръщането на „здравословната инфлация“, която е под контрол и не заплашва да върне турбулентните времена от 70-те и 80-те години на миналия век. Отделните двигатели на растеж работят със сравнима скорост, което го прави относително устойчив. Дори показателите за нарастване на неравенството на много места тръгнаха в обратна посока. Очакванията за деглобализация не се сбъдват, макар да има отчетливо нарастване в използването на инструментите за ограничаване на свободната търговия. Независимо от това все по-често се чуват гласове на притеснение, на нарастващо очакване на нови катаклизми и внезапен край на сегашната благоприятна ситуация. Този път обаче голямата грижа е ускорената поява на геополитически риск.
Този въпрос често се предхожда от преглед на някои оформящи се икономически рискове, които могат да окажат влияние доста преди ефектите от нарастващата обща геополитическа несигурност. Някои се позовават на цикличната закономерност на кризите, според която следващата вече е „зад ъгъла“ и напомнят за нейната неизбежност. Други акцентират върху прекалено високите нива на дефицити и дългове, дори във възникващите икономики, чиято роля бе ключова в овладяването на предходната криза. Трети са притеснени от прекалено ниските нива на лихвените проценти, допълнително свиващи инструментите за реакция при следващ трус. Четвърти виждат необратим, макар и постепенен процес на възраждащ се протекционизъм, който ще започне да затяга обръчите върху глобалния растеж. Пети говорят за актуалните „балони“ около недвижимите имоти в множество региона на света. Всички тези рискове и опасности обаче за момента са на заден план. Сега на дневен ред е геополитическия риск, макар малцина да са в състояние да го очертаят пълноценно и ясно, в конкретни параметри и актуални заплахи.
Към настоящия момент, този риск звучи повече като разширяваща се опасност, смътна неяснота и обща нарастваща несигурност, отколкото като добре осмислена цялостна картина, която предлага дълбоко разбиране за новите времена на непредвидимост и риск. Това по-общо усещане обаче има своите конкретни поводи и случки от живота около нас. В актуалното колективно въображение за геополитическия риск са струпани в комбинация различни събития, процеси и страхове. В основата са ключови по-общи процеси като изместване на икономическата тежест на Изток и намаляване на относителната тежест на Запада, „възходът на останалите“, който се коментира от поне десетилетие, нарастването на терористичните актове и заплахи, ускорената дестабилизация на близкия Изток, ревизионистична Русия, бежанските и имигрантски кризи в резултат на тази дестабилизация, поредица от сериозни кибер атаки и т.н. Подобни по-фундаментални промени обаче се мислят през конкретни кризи, казуси и ситуации, а последните години предоставят достатъчно такива. В този списък могат да бъдат включени появата на т.н. „ислямска държава“, вълните от терористични актове в Европа, кризата около ядрената програма на северна Корея, анексията на Крим от Русия и нахлуването в източна Украйна, бежанската криза от 2015-2016 година, войната в Сирия, изборът на Доналд Тръмп, Брекзит и напреженията в южно-китайско море. Събрани заедно, всички тези събития наистина очертават една картина на нарастващи рискове, които могат във всеки един момент да генерират нови кризи, напрежение и сътресения.
Пълноценното осмисляне на новите геополитически рискове обаче изисква по-дълбок и дългосрочен анализ на случващото се. В неговата основа е проблематизирането на либералния гео-политически ред от края на „Студената война. Стандартният подход е изброяване на ключови негови характеристики като наличие на отчетлив хегемон, институционализиране на норми като либерална демокрация, човешки права, свободна търговия, плурализъм и правова държава и структуриране около институции като ЕС, НАТО, Световната банка, Световната търговска организация и описание на случващите се промени. Промяната включва движение към полицентрична международна система с различни нови субекти, които претендират за „място под слънцето“, най-вече Русия и Китай, но и поява на алтернативни модели на развитие и ценности, която отправят различни несъгласия и предизвикателства към досегашното статукво. Например, Русия постави под съмнение следвоенния ред в Европа по отношение на териториалната недосегаемост, анексира Крим и навлезе в източна Украйна. Китай пък не просто иска по-добро представителство за себе си в сегашната система, но и започва да създава институции, в които има водеща роля. Дотук това се случва най-вече в областта на икономиката и финансите. Разклащането на следвоенната система произтича и от поведението на самия Запад, свиването на икономическия му растеж, намаляване на привлекателността на собствените му модели и частичното му самозатваряне, за да се справи в различни проблеми, пред които е изправен.
Основната рискова динамика всъщност произтича от едновременното утвърждаване на нови играчи с техните интереси и модели и относителното икономическо и политическо отслабване на Запада в условия на преход към все още неясна нова система на регулиране на конфликти и осъществяване на сътрудничество по различни важни актуални въпроси. Първоначалният оптимизъм, че Г-20 ще може да свърши тази работа постепенно се изпари и сега сме свидетели на ускорено нарастване на казуси, кризи и проблеми, за които няма достатъчно добре работещи институции. В този смисъл, комбинацията от все повече трансгранични предизвикателства и проблеми и отсъствието на установена, приемана за легитимна от всички и добре работеща рамка за решаване на конфликти е ключова за нарастващите геополитически рискове и несигурност. Това е валидно по отношение на кризи като ядрената програма на северна Корея, нарастващите напрежения в различни части на Азия, близкия Изток, сблъсъка между Запада и Русия и други. Това неизбежно води до снижаване на нивото на управляемост на процесите, точно когато проблемите и рисковете се множат.
На този фон, сегашните дискусии за появата на геополитически риск често недооценяват характера на случващото се и важността му за бъдещето. Не става въпрос за ситуативен риск с временна актуалност, чиято важност постепенно ще намалее. Свидетели сме на процес, който може да продължи десетилетия, със сигурност ще включва много конфликти, дори може би и военни, ще доведе до преосмисляне на външни политики, стратегии за сигурност и икономически модели. Новият свят на несигурност и висок риск е тук и неизбежната следваща икономическа криза единствено ще го направи по-сложен и опасен. Съвременните елити нямат много време, в което да се подготвят за него.