В годините преди глобалната икономическа криза от 2008-а имаше един професор по икономика, който непрестанно предсказваше сривове и сътресения. Буквално завършваше своите коментари с катастрофични прогнози, за които намираше ежедневни основания. Очаквано, накрая позна, повечето хора забравиха за многото предходни сбъркани прогнози, а някои го обявиха за гуру. След което всички се захванаха да стабилизират глобалната икономика и времето за катастрофични прогнози поотмина. Най-малкото защото не са много сътресенията, които могат да се конкурират с това от есента на 2008-а. Но пък дойдоха терористичните атентати и имигрантската и бежанска вълна, които отприщиха въображението на целия световен коментариат. Постепенно ежедневната коментарна катастрофичност се прехвърли от Европа към цялата международна система. Тази индустрия на рутинния фатализъм завладява непрестанно нови и нови територии и започва да претендира за интелектуален и аналитичен стандарт. Целият световен ред е вече на едно събитие от срив, сблъсък, война, катастрофа. Оглеждаме се за малкото камъче, което неизбежно ще катурне всичко около нас.
Любимият актуален исторически пример за асиметрия между събитие и последствия е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и началото на първата световна война. Той вдъхновява текстове, които прогнозират почти инцидентния разпад на ЕС или пък началото на нови световни конфликти и войни. Разбира се, историците знаят, че това е само една от интерпретациите на началото на войната през 1914 година, но това сега удобно се забравя. Повечето предсказания за инцидентни мега конфликти избутват на заден план множество важни и често по-съществени фактори като структури и динамика на възможните противостоящи коалиции, възприятия и калкулации за възможни ползи и загуби, състояние на институциите, които могат да служат за канализиране и овладяване на спорове и конфликти, вътрешни материални и нематериални ресурси за водене на войни и конфликти и т.н. Списъкът може да бъде продължен. Фокусът сега обаче е главно върху събитието, макар катастрофичното предсказание да не се занимава с подробности като точната дефиниция на типа събитие, което се предполага, че ще обърне света. Казва се, че това по-скоро ще бъде нещо съвсем случайно, нещо периферно, нещо наглед дори необвързано с „голямата картина на нещата“, просто нещо, което да отключи натрупаните напрежения и едва удържан хаос. Разбира се, при подобен подход на неопределеност всеки по-тежък сблъсък или конфликт може да бъде обяснен, но post hoc. Подобна „мъдрост“ няма стойност и е просто публична поза.
Още по-фрапиращо е почти пълното игнориране на множество събития, които вече можеха да доведат до значими конфликти и проблеми през последните месеци и години, но така и не го направиха. Така се получава парадоксална ситуация, в която всички се надпреварват да обявяват необратимата крехкост на съвременния международен ред, да тръпнат в очакване на случката, отприщваща ада на конфликтите и войните, но в същото време често дори не забелязват именно случките, които бе следвало да бъдат в тази категория. Списъкът тук е дълъг и може да бъде направен на различни нива, от по-широки противопоставяния до конкретни откъслечни случки. Едните включват множеството пресечни конфликтни линии в Сирия, анексията на Крим и руското нахлуване в Украйна, ескалацията около северно-корейската ядрена програма, тестовете на Пхенян и изострянето на отношенията с южна Корея и Япония, сериите от напрежения и инциденти в южно-китайско море, включително спречквания между китайски и американски кораби и т.н. В другата категория могат да бъдат включени събития като непрекъснато напрежение между НАТО и Русия в Черно море, смъртоносния удар върху руски наемници в Сирия, ядрените заплахи на Тръмп, изстреляните северно-корейски ракети по посока на Япония, които доведоха до включване на системата за защита на населението, включването на подобна система в Хавай и призива към гражданите да се отправят към убежищата и т.н. Тези събития са достатъчно сериозни, а някои от тях биха могли да са поводи за точно такъв тип ескалационни спирали, каквито толкова много коментатори описват. И все пак, те не се случиха.
Внимателният анализ на подобни предсказания обаче показва, че всъщност самото събитие не е толкова интересно за техните автори. Ако то може да бъде случайно, процесът зад него, който в крайна сметка ще доведе до големите проблеми не е и той е свързан с предполагаемата нарастваща ирационалност на държави, отделни политици, институции, елити и граждани. И тук обаче фаталистите не виждат нещо, което е доста очевидно в актуалното ни политическо ежедневие. Например, управлението на Доналд Тръмп дава интересен повод за размисъл именно в този контекст. За разлика от преиграната непредвидимост на Владимир Путин, самата личност и реторика на Тръмп даде основания на мнозина да видят в него същинска непредсказуемост. Тук няма смисъл да навлизаме в дълбочина за точния начин, по който бе конструирано това възприятие. Но е факт, че сме свидетели на доминиращо възприятие за дълбока ирационалност, която може да повлече тежки политически и военни последици. Ако обаче сегашната инициатива за разговори с лидера на северна Корея доведе до относителна устойчива деескалация ще имаме интересен повод за размисъл. При един такъв поглед към Тръмп, всъщност стигаме до доста различни изводи за мястото и ролята на ирационалността и същинската непредвидимост. Тя очевидно се разпознава от останалите субекти на международната сцена и всъщност именно рисковете от нейното осъществяване действат мобилизиращо и, обратно на очакванията, тласкат към по-осмислено и планирано овладяване и евентуално разрешаване на проблеми, отколкото към безсмислена ескалация. Със сигурност ще имаме и други поводи, за да видим дали подобна тези има достатъчно основания.
Всъщност, ако човек се опита да излезе от ежедневните бомбардировки с фаталистки предсказания, по-интересният въпрос не е кои са отключващите събития на конфликтите, а защо толкова много реално случили се такива не доведоха до по-драматични последствия. Тази мисловна задача е все по-актуална и смислена на фона на несекващите, почти ежедневни прогнози за остри конфликти. Да, наистина има множество индикатори за нараснали рискове, за недобре работещи институции за регулиране на противостоящи интереси и конфликти, за нарастваща взаимна обвързаност, която може да улесни ескалирането на различни проблеми и конфликти, за възникване на реален многоцентричен свят. Но извън директната атака на хора и инфраструктура, на практика всички конфликти стартират от различни типове „събития“ и затова има значение как точно дефинираме и групираме тези, които наистина имат потенциала да донесат проблеми от друг мащаб. Иначе сме просто в бизнеса на експанзиращия фатализъм, който знаем, че продава добре. Но толкова. Новият несигурен свят изисква спокойни, задълбочени и разумни анализи, а не ежедневни шоуменски пророчества за апокалипсис.
