Брекзит продължава да е експеримент в реално време по един от най-важните въпроси на нашето политическо съвремие. Лозунгът ‘to take back control’ бе символ на упоритото желание за самоопределение, за опазване и упражняване на националния суверенитет в епоха, чиято базова динамика е сякаш необратимо тръгнала в обратната посока. За някои това е политическо самоубийство, обречено начинание, което може единствено да нанесе щети на собствените граждани. За други е ключова морална битка за запазване на наследството на националната държава и спиране на процеса на нейното отслабване. Въпросът за бъдещето на националния суверенитет е сред най-важните успоредни процеси в контекста на Брекзит. Напускането на британците обикновено се отразява през техните ежедневни вътрешно-политически крамоли или пък през процедурно-техническата последователност на преговорите. Без съмнение обаче крайният резултат на целия сложен процес и неговите последствия ще бъдат наблюдавани от всички, от елити и граждани. И всеки ще търси собствен отговор на въпроса за плюсовете и минусите на отвоюването на части от националния суверенитет.
След успеха на референдума през лятото на 2016 година, поддръжниците на напускането на Великобритания от ЕС придобиха пълен контрол върху политическия разговор за неговите последствия. Тяхното първоначално объркване можеше да бъде поне частично оправдано от изненадващия резултат. Нещо повече, от първите разкази за самата кампания стана ясно, че основните фигури в подкрепа на Брекзит не просто не са очаквали положителен резултат, но и не са изработили дори базова стратегия за контурите на „независима Британия“. Вместо обаче да се захванат с нейното изработване, те се отдадоха на неочаквания политически триумф и изгубиха ценни месеци, в които трябваше да обяснят на своите съграждани какво следва и как ще изглежда страната след напускането на съюза. Бяха подметнати някакви реминисценции за велика, глобална Британия, в един момент се заговори за „Сингапур на Темза“, но никой така и не посмя и не успя да подреди някаква системна картина на бъдещето. Парализата бе чудесно обобщена с повтаряната до втръсване фраза на Тереза Мей, „Брекзит означава Брекзит“. В крайна сметка, времето за спокойни дискусии изтече бързо, без да се появи някаква ясна концепция. Постепенно това стана още по-трудно, поради дълбоките разногласия вътре в самия кабинет, драматичното свиване на парламентарното мнозинство след злополучните предсрочни избори и нарастващите разминавания между самите „брекзитъри“.
Липсата на сериозни идеи за разплитане на сложните проблеми около Брекзит често кулминират в нелепото поведение на външния министър, Борис Джонсън, който в един момент предложи въпроса за границата между Република Ирландия и Северна Ирландия да бъде разрешен по подобие на механизма за плащане на таксата за влизане в центъра на Лондон. Същият хаос цари и по други, не толкова мащабни теми. Например, месеци наред официален Лондон обясняваше, че няма да приеме „твърда граница“ между Ирландия и северна Ирландия, но така и не направи конкретно предложение как това ще се случи с надеждата, че „креативната амбивалентност“ по някакъв начин ще разреши този казус. Не е случайност, че най-различни по политически цвят британски коментатори вече отбелязаха, че поддръжниците на Брекзит харесват идеята за националния суверенитет, но не могат да се ориентират как да я осъществяват в сложния глобален свят и безпомощно се оглеждат за ориентири. Възможният дебат за суверенитета е де факто блокиран от липсата на ясна идея за Брекзит, защото така остава неясен самия обхват на възможното поле от въпроси, по които Великобритания ще може да формулира самостоятелни политики. Няма никаква яснота и как ще бъдат компенсирани европейските фондове, които сега влизат в страната в ключови сектори като изследвания и иновации, икономика на бъдещето, селско стопанство и други. Чуват се единствено обещания за заместващи ресурси, но дотук.
„Брекзитърите“ вече започват да губят и общественото мнение. След почти година на задържане на нивата на подкрепа за двете страни започна постепенно разместване. Балансът се нарушава в полза на две тези. Първата е за провеждане на втори референдум върху постигнатото споразумение. Тази идея бе често споменавана в дните веднага след самия вот, но сега набира скорост, защото много от последствията на напускането започват да се изясняват и все повече хора си задават въпроса дали цялото начинание си заслужава. Втората посока на изместване е по отношение на самия базов въпрос за оставане в ЕС. След месеци на реален паритет, сега предимството с 6-7% е на тези, които поддържат оставане в организацията. Разбира се, отношението към съюза от доста години е лабилно, но ще е интересно дали процесът ще продължи и как ще изглеждат нагласите, когато започнат да се оформят реалните контури на бъдещите отношения. Организираният бизнес вече открито и еднозначно пледира за членство в единния пазар и митническия съюз и открито се противопоставя на крайния вариант на Брекзит. Цели индустрии, като автомобилната, излизат с анализи за високата икономическа цена на напускането на единния пазар. Лейбъристката партия също вече официално подкрепя митнически съюз, при който много от прокламираните елементи на възстановения национален суверенитет ще бъдат ограничени в немалка степен.
Разбира се, напълно е възможно описаните трудности да се окажат временни и функция на прецедента на напускане на сложна организация като ЕС. Никой досега не е бил в подобна ситуация и очаквано трудностите и объркването доминират, времето ще покаже дали това е така. Но още на този етап са видими няколко неща. Излизането от ЕС ще има висока икономическа цена, поради разкачването на британците от различни сложни производствени вериги, които вече опасват Европа и света. Близостта на най-големия пазар остава ключов икономически фактор и много трудно може да бъде сменена с двустранни режими на отношения с доста по-отдалечени страни и пазари. В много сектори връщането на суверенитет ще бъде последвано от неговото последващо споделяне / отдаване. Това ще бъде валидно в ключови сектори като сигурност, правосъдие и вътрешни работи и икономика. Връщането на суверенитет се интерпретира от мнозина като оттегляне и отказ от отворено и равнопоставено сътрудничество. Сякаш към момента британците изглеждат изгубени в суверенитета. Горе-долу по този начин изглежда картината към настоящия момент. Тя обаче може да се промени, но досега надделява отпадането на различни илюзии и откровено подвеждащи твърдения. В същото време, икономическата цена и различните затруднения могат да не се окажат достатъчни основания за отказ от един проект за частично възстановяване на националния суверенитет. До няколко години ще разберем.
