Понеделник, 2 април
Мони Паси вика, че Русия на Путин от години водела една осмислена антибългарска политика. „Аз не виждам, вика, никакъв смисъл ние да правим някакви много специални жестове към този човек. На международния терен Русия играе по правилата на ръгбито, а ние – на балета…“ И след това Паси, не случайно е Соломон, пусна една бърза поредица от сентенции: „С Русия трябва да се говори с голямо уважение, но в пълно бойно снаряжение. Да нападаш Русия е лудост, но да не се браниш от Русия е още по-голяма лудост.“
Не поставям под съмнение евроатлантизма на Пасито, все пак той тури началото. Но не мога да не спомена и другата страна на медала, по-точно на парата. Русия започна да се завръща тук след епохата Костов, когато на власт беше царят, а Паси беше негов външен министър. И именно царя замисли далаверата за милиарди АЕЦ Белене. Нарочно не казвам за колко милиарда, щото още е рано да теглим чертата.
Румъния изгони един руски дипломат, колко за адет, дето се вика. Външният министър Теодор Мелешкану, който преди да стане министър е бил шеф на разузнаването, вика: “Не зная в цифри, но ние усещаме много солидно присъствие на руски шпиони…“
А ние нищо не усещаме. Щото в нашия басейн рибки няма и ние си плуваме, плуваме…
Артистът Филип Трифонов написал отворено писмо до шефа на комисията по културата в НС Вежди Рашидов, в което го пита да чака ли персонална пенсия или да пуска тото. И между другото напада комисията към МК, която решава за пенсиите и лично председателят ѝ: „Научавам, че бил “театрал” по професия… Че ДС псевдонимът му напомня за поговорката “огледал се Илия* пак в тия“… Въпросът, който ме вълнува, имам ли право като артист “без псевдоним” да се надявам на персонална пенсия, приживе? … Може би се разминавам по цветност с комисия, наподобяваща букет от псевдонимите “Евкалипт”, “Минзухар” и “Смрадлика”.
Председател на комисията е Иван Попйорданов и Трифонов напомня, че беше осветен като секретен сътрудник на ДС с псевдонима „Попов”. А Евкалипт, пише „Дневник“, било тайното име на предишния председател на комисията…
Учудвам се на господин Трифонов, че се учудва, че ченгетата решават на кой какво и колко! Къде живееш, бе, господин Трифонов?! Не виждаш ли, че навсякъде ченгетата раздават премиите! Едно време пеехме една руска частушка „Кругом одни евреи…“ Като се почне от „писатель Горький Алексей, остроумнейший еврей“, през „отец моих идей, Карл Маркс – и тот еврей“, та се стигне чак до любовникът на лейди Чатърлей, който тоже был еврей… Та в тази песничка само трябва само да сменим евреите с ченгетата. Навсякъде едни ченгета… Навсякъде. И Юлия Кръстева, за която доста интелектуалци се бият в гърдите с думите „отец моих идей“, тоже еврей… Пардон, ченге, шпионин, шпионирала е страната гостоприемник, която ѝ е осигурила стипендия да си доучи, богат съпруг и бляскаво обществено положение… В животинския свят се нарича облигатен паразитизъм.
Като споменах Юлия Кръстев… Много ми е криво. Всички пишат за интелектуалката от Сливен Юлия Кръстева, международна интелектуалка, и Гинка от Пазарджик, международна далавераджийка… Ами не е честно, бе, мама му стара, никак не е честно! Седларска, честно ли е? Зер ние в Пазарджик сме прости и бълбуци и немаме с какво да се гордеем, та до Гинка опряхме? А „Като две капки вода“ гледате ли? Златка Райкова от Пазарджик, дето я грабнаха в ефир, видяхте ли?
Златка и изключително убедителна в рекламата на Кредисимо: „Звъннах на олигарх едно…“ И веднага и повярвах… По убедителна е от Стефан Данаилов в Космодиск дори…
Не, ние също имаме своите гордости. С основание кметът Попов каза наскоро: „В цялата палитра на обществения продукт имаме дами, които правят сделки за един милиард, които разбуниха държавата… има други дами пък, които с развлекателни шоа също добиват успехи за нашия град… Ето, виждате ли каква богата палитра имаме. Така че всичко това е повод за гордост. Пазарджик е актуален.“
Изключително богата палитра! Но не знам защо пропуска да спомене, че от Пазарджик е и първият лорд в България, който е същевременно и първият лорд в света, спечелил титлата си с… без значение, важното е, че я е спечелил. И той е важна част от пазарджишката палитра.
А, бе, китаецът паднал некъде в Тихия океан. Имах известна надежда, че може да падне на Дондуков. Без претенции от коя страна, все кяр… Ама на, паднал на ичка си майна…
Оня ден кметът на Варна Иван Портних каза: „Безусловно постиженията на премиера в международен план са неоспорими и той се превърна в един от лидерите в Европа”. Това беше точно на 1-ви април, но не вярвам Портних да посмее да си прави таш… пардон майтап с тия работи. Сериозно го мисли. И доста българите май го вярват.
Бедна ми, бедна Европа… Онова с бика е легенда. Истинското похищение на Европа от говедата става в наше време… Европа на Конрад Аденауер, Жан Моне, Робер Шуман, Валтер Халщайн, Алтиеро Спинели стана Европа на Бойко Борисов, на Меркел, на неизтрезняващия Жан-Клон, да не се връщаме назад да споменаваме ония разбойници Саркози и Берлускони… Много тежка криза в жанра „Лидери“, чак такава май не е било.
Вторник, 3 април
Сега ще ви кажа нещо, дето така ще ви изненада, че ще има да се чешете по главата до довечера. Гл. прокурор Цацаров вика: „Няма данни за престъпление и за контрабанда на цигари по доклада на турските служби за „Булгартабак“. Наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство, защото на практика „няма данни за престъпление…” Дето разправяха, че Пеефски контрабандирал… Грънци, нищо подобно няма. Зер може главният прокурор да лъже?!
Двама затворници на строг режим избягали от строго охранявания Централен софийски затвор. Какво избягали, тръгнали си като войводи през централния вход, където ги чакала кола. Единият имал пистолет, другият нож. Подгонила ги само чистачката. Това, ако се направи на филм, ще бъде някаква абсурдистка комедия, като тия с Джеки Чан. Толкова неправдоподобно звучи. Затворници бягат, чистачката ги гони с метлата. Щото сигурно са стъпили с мръсни обувки на току-що митото. А надзирателите, които знаели лютия нрав на чистачката, не посмели да последват затворниците и да минат по митото…
Прав е Марк Твен, “действителността надминава всяка фантазия, защото фантазията трябва да се съобразява с някаква правдоподобност.” А действителността не трябва. Може да си кара без всякаква правдоподобност. Поне българската действителност.
ДСБ и “Да, България” са тръгнали да се обединяват на сериозно. Щели да правят нещо като „Синята коалиция“ на Костов и Мартин Еванджелиста навремето. Христо Иванов и ген. Наско се договорили само те двамата да представляват бъдещото обединение.
Препикали си територията, но иначе щели да се стремят към петпартиен модел. Която друга партия реши да се присъедини към тях, добре дошла, стига да е заявила ясно критично отношение към ГЕРБ, и, естествено, да приема двувождието. Това се отнася за файтона на Витков, за файтона на Ненчев, за Зелените, за ДЕОС, за ДБГ и другите нанопартийки.
Ще го кажа без да го усуквам. Нещата пак отиват към на „кучето в г*за“, както се изрази Радан Кънев миналата седмица. Едва ли някой друг, освен отчаяни маргинали ще се хванат на това криво хоро. И всички дружно ще гледат пак НС изпод опашката на коня. Защото на предишните избори сборните резултати на двете партии може и да са стигали за парламента, но сега може и да не стигнат. Защото мина време.
Роните се, господа, имайте го предвид!
Защото нищо не предлагате! Зовете се десни, ама и вие не знаете защо. Като сте десни защо не ви чух да вземете отношение по промените в НК за борбата срещу корупцията в частния сектор?! Ако тези промени станат факт (а какво може да ги спре?), всеки стопански субект може да бъде обявен за длъжник и да му се вземе бизнеса. Достатъчно е да погледнем само статистиката за междуфирмената задлъжнялост. И не само това. С тези промени, както каза проф. Пламен Панайотов, “формално погледнато, ако дадете бакшиш на сервитьора, и двамата отивате в затвора”.
Та казвам, господа, да турите под баджа, на който гордо сте написали „Десни“ и някоя и друга конкретна дясна мярка, или поне контрамярка на политиката на еврокомунистите от ГЕРБ.
И в СДС нещо втасва. Нали помните, те също са десни. Но това не им пречи да отиват на коалиция с национал-популистите на Валери Симеонов. Лукарски вика, че имали много общи допирни точки с НФСБ. Например в пространството. Съседи били в сграда на „Раковски” 134.
Таковаха му майката на дясното. Десните я таковаха, не левите, не враговете, а защитниците!
Ама то винаги така става.
Сряда, 4 април
Председателят на правната комисия в НС Данаил Кирилов коментира бягството на двамата от Централния: „Случаи на бягство от затвора винаги е имало, като се започне от времето на граф Монте Кристо и се стигне до строго охранявания “Алкатраз”.
„Времето на граф Монте Кристо“, известен също и като Едмон Дантес, е времето от 1815 г., след Стоте дни на Наполеон, до 1838 г. Но ние имаме подозрение, че бягства от затвора е имало и преди това. Но пък и Цецерон застана зад мнението на Кирилов: „Аз мисля, че историческият преглед, който направи колегата Кирилов, показва, че през годините е имало такива случаи не само у нас…”
За честта на пагона, Борисов не взе отношение по въпроса. Но той пък е виновен тарамбуките в ГЕРБ да мислят, че и от „Алкатраз“ може да се избяга. В спор за оградата по границата Борисов каза: „И Берлинската стена се преодоляваше. От „Алкатраз” има избягали…“ Което е едно приблизително вярно твърдение. Има само един опит за бягство от затвора „Алкатраз“ през далечната 1962, но не се знае дали е успешен, защото за съдбата на бегълците никога нищо не се чува. Най-вероятно са се удавили в океана. По този случай е създаден филмът “Бягство от Алкатраз” с Клинт Истууд. Откъдето и Борисов се подвежда. Той малко се предоверява на филмите и това не е правилно. Доста от художествените измислици в „Кръстникът“… Ама да не се отплесвам…
Човек, когато предава знания, трябва да знае, че носи отговорност. Преди години излезе информация, че „Камасутра“ била сбъркана. През 1883 г. някакъв англичанин я превел през пръсти и от тогава този превод се възпроизвеждал. И едно приятелче, като научи, се хвана за главата: “Ужас, вика, на колко жени, вика, съм предал грешни знания.”… И тръгна да ги обикаля една по една да изправя грешките. Това беше по времето, когато, по израза на моя приятел Нелко Начев, сменяхме по три превозни средства, за да идем да кажем на някого, че е тъпанар. А сега е въпрос на два клика…
Моята приятелка Таня Лозанова веднага ги е накликала: „Мернах шефа на правната комисия и… милата тя – министър на правосъдието. Колко усилия полагат да изглеждат умни, мислещи…“
Подиграва ги, а то не е за подигравка. Вие, дето това ви е лесно, нямате представа какъв зор е да се правиш на умен, когато си галош по рождение… В хилядолетната човешка история са изпробвани различни начини, но за съжаление, само един единствен е доказано ефективен – мълчание. Но те, горките, трябва да говорят, публични фигури са, постове заемат…
В пловдивския парк „Лаута” вече щели да глобяват по 50 лв. всеки, който люпи семки и плюе люспите по земята. На видни места из парка били поставени предупредителни табели: „Забранява се изхвърлянето на семки и люспи извън определените за целта места. Глоба: 50 лв.“ Защото културното пловдивско население ходело надвечер при хубаво време в парка да полюпи семки. Представяте ли си? От Пловдив ли си майна или от провинцията… При люпенето на семки, смятам се компетентен и затова ще ви обясня, има една особеност. Най-приятно е да плюеш на земята. Може да събираш в шепата, но то е някак си половин удоволствие. Ще го кажа откровено, дано не ви възмутя. Да ядеш слънчоглед и да плюеш в шепата е като да правиш секс с презерватив.
По принцип не сме носталгик, но като прочетохме как майничките люпят семки на воля, ни стана мъчно за ония волни времена, когато в празник цялото село се събираше на селската ливада. Музика, хора, захарен памук и много слънчоглед. Имаше един циганин бай Гого, продаваше най-вкусния слънчоглед. Зевзеците твърдяха, че циганетата пикаели в него и затова ставал толкова вкусен.
Но до тук с носталгията. По едно време народната милиция се зае с бай Гого. И започна да го гони като империалист. Докторите рекли, че бай Гого работи в нехигиенична среда и стоката му е опасна. Може да стане преносител на масови зарази. Точно по това време в блоковете на ТКЗС се изливаха цистерни ДДТ и „Форте”, изключително опасни отрови, хвърляха се тонове изкуствени торове, комините, превърнати в символ на социалистическия прогрес, бълваха отрови, които ние поемахме смело с въздуха на свободата… Сиромашия до шия. 26 ст. трудовака! Премиерът Борисов правдиво пресъздава бедността тогава, макар че лично я е гледал през плета само…
Исках да кажа, че навремето имаше малко удоволствия, които човек можеше да си достави облечен, и люпенето на семки беше едно от тях. По-късно вече, много по-късно, при демокрацията, попаднах в редакцията на в. „Монитор“, ръководен от Петьо Блъсков. И бях изключително щастлив да установя, че там се ядеше слънчоглед така, както навремето го ядяхме на селската ливада. По светлия пример на Началника целият колектив люпеше и плюеше по земята. И няма да ви лъжем, че сме правил изключение. Но изпитвахме срам от жениците, дето чистеха. Затова ходехме да люпим в общите помещения, а в кабинета си събирахме люпките в пластмасова чашка.
Знаете ли какво? Според нас през 2013 г. много хора ходеха на протестите, за да полюпят семки на спокойствие. Ние поне затова ходехме.
Боже, как се отплеснахме. Но е важно. Люпенето на семки е от любимите занимания на нашия народ. И буквално и преносно…
Четвъртък, 5 април
Питат по телевизора министър Радев какво мислят в МВР за бягството на затворниците. Вика: „Не мислим, действаме.“ Разбирате ли?! Действат без да мислят! И то си личи… Много отдавна сме ви предупредил, че министърът е много, много къпан…
А на въпрос за „храбрата чистачка“ направо се нервира: „Не е така с тая чистачка! Всички така го повтарят. Не е само тя – има социален работник – Кръстев се казва… Той бяга по левия тротоар, той стреля срещу него Пелов. Той се скрива зад дърво. И вижда, че какво да направи повече там, няма нищо какво да се направи там. Чистачката не съзнава какво й се случва и бяга по пътя всъщност. Тя е отивала да види къде бягат тези, защото тя всъщност ги познава. Всъщност ги е преследвал друг колега, който е служител вътре, официалната служба. Пелов стреля срещу него. Там има автомобили, ако видите тези двете улици, те са пълни с автомобили, хора сигурно са щъкали и са се движели…“
Познахте ли го? Лингвистичната школа на Цецерон. И, както си е редно, учениците задминават учителите си. Е, Цецерон специално трудно може някой да го задмине. Той е нещо като Аристотел за ГЕРБ… Помните ли, когато ви разказвах, че Борисов и Цветанов са страшни, но много по-страшно ще е това, което ще дойде след тях? След полуидиотите винаги идват пълните идиоти!
А, бе, казвал ли съм ви, че французите имали един крал от династията на Каролингите, на когото викали Карл Простия (Karolus Simplex). Толкова бил прост, че подарил на викингите част от кралството си – днешна Нормандия…
Като гледам от север казаците, от юг резняците…
Въпрос в „Стани богат“ по телевизора ме извади от контакт: „Кой разум се търси с радиотелескоп?“ И първият отговор е шопският. Представяте ли си в едно изречение шоп и разум. Не отричам, че може да го има, но се търси с микроскоп, бе, алоу! Не с телескоп!
А, бе, братя, какъв разум, бе?! Стигнете ли Вакарел, забравете тия работи…
В. „Сега“: „Японските макаци лекували стреса си чрез спа“. Какво съвпадение! Българските макаци постъпват по същия начин. Идете в неделя например във Велинград и ще видите че от макаци и женските им не можете да си намерите място…
Пък БНТ съобщава, че около 300 хил. макаци, извинете, българи,
се гласели да тръгнат на път в последния работен ден преди Великден. Само от София се очаквало да излязат 150 000 автомобила. Според милицаите най-натоварени щели да бъдат магистралите и пътят за Кулата. Щото много българи искат да топнат задника в топлите гръцки морета. Но май тоя път ще се хванат за палците с извинение. Синоптиците вещаят за Великден у нас слънце, в Гърция – дъжд. Та ще видим къде ще е по-добре…
Знаете ли как се нарича човек, който не се учи и от собствените си грешки? Ако не ставаше дума за мен си, директно щях да ви го кажа… Ето какво сме написал през 2013 г.
„Станаха ли ви красиви яйцата бе, братя? Аз два пъти варих по 20, и изкарах общо 15 здрави, в смисъл само малко напукани, но иначе годни за боядисване. Госпожата вика, че било, щото съм ги слагал от хладилника директно във врялата вода. Глупости! Тя кога кокошката има недостиг на калций и от стайна температура да ги потапяш, все тая… Едно време на село две седмици преди Великден почвах да им давам гасена вар. Веднъж им дадох и негасена, но тя не им понесе.“
И ето тая година същото. 17 от 36. 47%. Което не е зле. Обаче станаха неземно красиви. И написах на страницата си, че ще взема да си изпляскам и аз яйцата във Фейсбук, па да става каквото ще. И то стана. И от мъжкото подсъзнание не се учудвам, обаче жени да съветват да съм ги обръснел първо, да съм ги вапцал… Пишман станах и десет пъти се изчервих.
Утре е Разпети петък и предупреждавам, че няма да работя. На тоя ден е грехота да се работи. А писането е работа, колкото и да не ви се вярва. Не се работи, както обясни господин премиерът, „Да сме съпричастни с Началника”. Празник е. Празнува се разпъването на Христос!
И ще напомня пак, щото хората са неблагодарни и забравят. Ако разпети петък е почивен ден, дължим това на премиера Борисов. В цялата ни вече 28-годишна най-нова история той единствен се погрижи да направи така, че народът да не влиза в грях, като работи на този ден. По-точно ходи на работа.
На Великден винаги ми става мъчно за атеистите (в мнозинството си пенсии, социализирани през комунистическо). Целият народ празнува, яде и пие, те не празнуват. Ако щат.
Петък, 6 април
Както казах, днес няма да работя. По моя си традиция на разпети петък винаги отделям време да мисля за сложната човешка съдба и как неусетно тя преминава от „Осанна” към „Разпни го”. Съветвам и премиера това да направи.
P.S. Не можах да се въздържа, видях го и ми се прииска всички да го видят. Толкова е хубаво. Мария Донева, разбира се:
Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.
Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.
To be continued
