Ако сте попадали на класации на най-абсурдните забрани по света, значи вече знаете, че:
Във Виктория, Австралия, нямате право да смените сами електрическата крушка, защото това трябва да направи квалифициран електротехник.
В Ню Джърси могат да арестуват всеки, който мляска в ресторант, а в Западна Вирджиния никой няма право да отхапе от хамбургера на другиго.
Ходенето без обувки в Тексас е възможно само със специално разрешение, за което трябва да се платят 5 долара, докато в Нова Зеландия на котките не се разрешава да излизат от къщи без три звънчета на врата.
В щата Флорида е незаконно да изпускаш газове на публично място след 18 ч в четвъртък, а в друг щат – Оклахома, магарето ви не може да спи във ваната след 19 часа.
В Англия пък е незаконно да умреш в сградата на парламента, но в Япония е още по-зле – там е забранено да бъдеш дебел.
Пускането на вода в тоалетната след 22 ч е абсолютно неприемливо в Швейцария, прасе във Франция не може да носи името Наполеон и т.н., и т.н.
Всичко тези забрани звучат крайно нелепо, само че Dura lex, sed lex. Ще рече, че независимо от това колко не харесваме даден закон, той съществува. В този ред на мисли преводът „Лош закон, но закон“ не е съвсем точен – смисълът е, че и да мрънкаме, има правила и ще трябва да се съобразяваме с тях. В противен случай – например ако много държим да напием с алкохол рибите в щата Охайо или да превозим труп с такси в лондонското Сити – ще се наложи да платим глоба. Което е по-малката беда от тази да се качим пияни зад волана в Сан Салвадор, където за подобно провинение даже ни очаква… разстрел!
Струва ни се твърде dura, тоест прекалено строго и сурово, нали?
Но ако забраните започнат да отпадат, защото не се харесват и масово не се спазват, ще се върнем по поречието на Амазонка, когато там обикалял френският антрополог Клод Леви-Строс. Той попитал вожда на едно племе що е добро и зло и вождът веднага отвърнал: „Зло е, когато съседното племе ни нападне, убие мъжете, изнасили жените и отвлече децата за роби. Добро е, когато ние нападнем съседното племе, убием мъжете, изнасилим жените и отвлечем децата за роби.”
Моралният компас на това племе, както се вижда, бил устроен просто, което позволявало едни и същи действия да бъдат тълкувани или като добри, или като лоши – в зависимост от гледната точка. Накратко: когато ти си жертвата, било лошо, а когато ти си извършителят, било добро. Също като при децата, които реват, щом им вземат играчката, но ликуват, ако успеят да се докопат до чуждата, домодерното общество имало инфантилна представа за етичната база, върху която стъпва съжителството между хората. Тъй като единствената регулация на тези отношения произтичала от ясното разделение между Ние и Другите, било естествено собственият интерес да се разглежда като „добър”, а чуждият – като „лош”.
В „Тъжни тропици” Клод Леви-Строс описва много подобни истории, събрани от експедицията му сред изчезващите племена на бразилските индианци. Пътувайки „от народ към племе и от племе към група”, той навлиза в дълбините на първобитното мислене, защото се интересува дали съществува обективен критерий за понятието „варварско” и къде точно се намира границата между дивачеството и цивилизацията. Има ли базисни модели на човешко поведение; какви всеобщи закони го управляват; няма ли еднакви корени в мисленето и социалната организация на всяко общество – ето какво вълнува Леви-Строс през 30-те години на миналия век.
По онова време „цивилизованите” хора вече са преживели много войни, включително една световна. На хоризонта се задава и втора. Да, те ходят с костюми, возят се на влакове и коли, говорят по телефона, снимат се за спомен. С една дума – битовата страна на живота напредва с бързи темпове. Продължават обаче да се нараняват един друг, продължават да се крадат, изнасилват, убиват и унижават. Кое тогава ги прави по-различни от диваците край Амазонка? И защо мислим, че техните морални ориентири са по-сложни от онези на индианците?
Френският антрополог не е първият, който стига до извода, че съществената отлика между човека и животното – моралът, е и най-голямата ни слабост. Казано без претенции, човекът е животно, надарено с вътрешно сетиво да отсява доброто от злото не само през личния си интерес. Това означава, че аз и ти би трябвало да имаме съзнание за съобщностно живеене и да развиваме вродената си способност да изпитваме любов, уважение, състрадание, съчувствие, милост, разкаяние, прошка. „Който не може да живее общностно или не се нуждае от нищо поради способността си да задоволява сам потребностите си, не е част от държавата, така че е или животно, или Бог”, казва Аристотел, а Леви-Строс „доказва” неговото твърдение емпирично. Изводът му гласи:
Разликата между примитивното племе и модерното общество е в това, че човеците постепенно са се просветили колко са непросветени по отношение на морала. Навсякъде е имало и винаги ще има аморални хора, но в името на едно по-безпроблемно съжителство просветените измислили регулации, които теглили чертата между доброто и злото. Започнали от правото на живот, минали през правото на лично достойнство и стигнали чак до правото на щастие. Никой от нас не е животно, стиснали си ръцете, така че нека изградим модел за съжителство, противоположен на този на зверовете от джунглата. Защо да не го наречем държава?
Та държавата – дума, която в нашия случай произлиза от глагола „държа”, се държи именно на регулациите, хванала се е здраво за правилата. Те неслучайно важат за всички, а в случай че на някого това не му допада и реши да не се съобразява, са въведени съответните санкции. Ако държавата не е в състояние да ги прилага, важи с пълна сила друга важна латинска максима – „Злоупотребата не отменя употребата“. И когато вицепремиерът Валери Симеонов, да речем, стига до извода, че след като пълната забрана за тютюнопушене на публични места не се спазва, тя трябва да отпадне, значи същият този вицепремиер Валери Симеонов направо саботира държавата.
Вижте само логиката му: „Не разбирам какъв е смисълът да се ограничава тютюнопушенето – още повече този закон не се спазва! Аз съм озверял противник на тютюнопушенето, но се пуши и в парламента. Аз не мога да разбера защо се създават закони, които не се спазват.“ Да се готвят, следователно, Законът за движение по пътищата и Правилникът за прилагането му, че и целият Наказателен кодекс, понеже масово не се спазват….
Аргументът, че някой има закона за „врата у поле“ и затова той трябва да се отмени, е не само идиотски, а изключително вреден и много опасен. В конкретния случай за безсилието на държавата да глобява нарушителите е намерено най-лесното решение – да се откаже от правилата, защото не е в състояние да ги прилага. Не е в състояние да се справи с кражбите – значи забраната да се краде отпада. Не е в състояние да спре разпространението на наркотици – ами тогава то просто трябва да се позволи. „Изобщо, отиваме към ситуацията, описана в „Билет за Транай“ от Робърт Шекли. На Транай полиция няма и всеки е свободен да прави всичко, дори да убива“, както написа Лъчо във форума на в. „Сега“ – едно наистина логично продължение на умозаключението на нашия виц(е)премиер.
Впрочем крачката от идеите на Симеонов до превръщането ни в Транай е съвсем мъничка, та ако не сте чели новелата, бързо поправете тази грешка. Не мога да не ви издам обаче поне малко от сюжета:
На главния герой Марвин Гудман му писва да живее в Сикърк, Ню Джърси, по обясними причини. „Повечето жители на Сикърк се отнасяха с безразличие към явната корупция във всички управляващи среди, хазарта, войните между бандите, пропиването на младежта. Бяха свикнали да гледат как се разбиват пътищата им, как се пукат старовремските им водопроводни тръби, как излизат от строя електростанциите им, как се разпадат старите им разнебитени постройки, докато политиците си строят все по-големи къщи, по-дълги плувни басейни и конюшни с отопление. Хората бяха свикнали с това. Но не и Гудман. Роден кръстоносец, той пишеше изобличаващи статии, които никога не се публикуваха, изпращаше писма до Конгреса, които никога не се четяха, правеше агитация за честни кандидати, които никога не се избираха, и организираше Лига за благоустрояване на града, Сдружение срещу гангстерството, Граждански съюз за честна полиция, Асоциация против хазартните игри, Комитет за равноправие на жените и дузина други.“
Е, в един момент, разбира се, му писва и си купува билет за планетата Транай, където цари, разправят, пълна идилия. Там всички проблеми с престъпността са изцяло решени, защото просто им е дадена зелена светлина. Кражби няма – напротив, те са узаконени. Така се събират и данъците, така е премахната и бедността. Всеки може да ограби всеки, като се спазват някои неписани правила. Няма и убийства, защото за убиец се смята човек, убил повече от 10 души, а по същата причина е отпаднала нуждата от съществуването на полиция. Затова всеки държи вкъщи пушка и „отстранява“ този, когото счита за опасен единствено по собствено усмотрение. Заживял най-сетне на една планета, където неспазването на правилата е не само позволено, ами правилата са забранени, Гудман закопнява по стария си живот, ако ще и в него да се пукат тръби, да не може да къпе магарето си след 19 часа, а политиците са негодници.
Да, даже и последното, защото на Транай политиците са контролираните от „народа“ до степен да не смеят да предприемат каквито и било действия от страх да не ядосат някого. Съответно не вършат нищо, прекарват времето си безцелно и чакат да им изтече мандатът. По тази причина за президент може да се кандидатира всеки и без избори да получи титлата и президентската гривна. Гражданите непрекъснато гласуват публично с „харесва ми“ и „не ми харесва“ за управлението, а когато процентът нехаресващи надмине този на харесващите, просто сменят президента.
Между другото, на мен лично ми харесва как става това, въпреки че на пръв поглед изглежда жестоко: при получаването на длъжността върховният управляващ си слага гривната, която повече не може да свали, освен ако не я предаде директно на следващия. И най-важното: в гривната има малко количество експлозив и когато неодобрението на гражданите надвиши одобрението, той автоматично се взривява…
Приложи ли се у нас, Валери Симеонов сигурно ще внимава малко повече какви ги приказва. И въобще се страхувам, че тук жив политик няма да остане. Но щом законите ще отпадат, след като не се спазват, за какъв дявол са ни политици, че и управляващи такива? „Бум“ – и с тях е приключено, при това по същия начин, по който „решават“ проблемите. И нека побързаме, моля, че току-виж тъпизмите им окончателно взривили държавата!
