Стартът на четвъртия мандат на Ангела Меркел трябваше да сложи точка на безвремието в ЕС и да отвори така очаквания „политически прозорец“ за промени. Емануел Макрон от месеци се готви на тъч линията, изнесе няколко значими речи по европейски въпроси и постави на масата цяла поредица от амбициозни предложения за реформи. Всички очакваха месеците до изборите на нов състав на европейския Парламент през следващата пролет да бъдат наситени с много работа по изглаждането на различните дефекти на съюза от последните години. Междувременно обаче, изборите в Италия изтласкаха на преден план силно евроскептични партии, които със сигурност ще настояват за по-различни политики в еврозоната и няма да се задоволят със символично участие в договаряните между Германия и Франция промени. Това няма да спре процеса, но ще го забави и затрудни. Наскоро се случи и нещо в доста по-периферна страна на съюза, Латвия, което, малко неочаквано, също ще има отражение върху целия дебат за еврозоната и ще направи българското членство в нея още по-трудно.
За повечето хора блиц кризата в латвийската банкова система остана просто като парче от информационния поток и малцина й обърнаха внимание. Накратко, в страната има два вида депозити като тези за чужденци (най-вече руснаци и хора от бившия СССР) наскоро надминаха половината от всички в страната. Само преди месеци местният финансов регулатор наказа пет банки за заобикаляне на санкциите срещу северна Корея с комично ниски глоби, вариращи от 36 000 до милион и половина евро. И пропусна ABLV, за която имаше достатъчно информация, че също се занимава с пране на пари. Впоследствие, САЩ й забраниха достъп до тяхната финансова система, което пък доведе до нейния срив. В същото време тръгнаха тежки обвинения за корупция на самия управител на латвийската централна банка. Повечето въпроси обаче бяха отправени в посока на европейската централна банка. Тя няма директни правомощия да интервенира при съмнения за пране на пари, но за Латвия е имало отдавнашни подозрения, които не са довели до нищо съществено. ЕЦБ одобрява и контролира много от назначенията в банките и регулаторните органи и наскоро е одобрила нов състав на комисията, която на практика е проспала проблемите. Цялостното впечатление е за недостатъчно добре работеща система с доста пробойни и недостатъчно внимание към добре известни проблеми, които остават нерешени до появата на критичната ситуация.
Тези събития имат директен ефект върху дебатите за по-нататъшна интеграция на еврозоната. Нарастващите критики по посока на ЕЦБ ще бъдат използвани от по-консервативно настроените държави, които предпочитат по-бавно темпо и повече предпазливост (Германия и повечето северни страни-членки). Случаите в Латвия могат да повлияят и върху избора на нов шеф на банката, който ще бъде все по-важна фигура през идните години. Със сигурност сега отново ще стартира дискусия за обхвата на регулаторните функции и как да се обвържат задълженията на националните органи за борба с прането на пари с работата на банката във Франкфурт. Тази тема ще бъде трудна политически, защото Латвия далеч не е единствената страна, за която има съмнения. Няма как да се избегне и нов анализ и преглед на отделните банки в еврозоната и тяхното поведение в тази област. Последствията обаче могат да стигнат още по-далеч. В сега създавания банков съюз управленските мерки са фиксирани с определена последователност като първият етап фокусира върху създаването на регулаторни и контролни структури. Те са основата, върху която се надграждат следващите нива и най-вече това за преструктуриране на банки, промени в тяхното функциониране и модели и дори затваряне. Това ниво трябва да е работещо, за да се мине към най-амбициозната задача за общо гарантиране на депозитите. Без пълно доверие в предходните нива няма как да бъде завършен банковия съюз, поне в сегашните си очертания. Проблемите в Латвия удрят процеса именно тук и връщат големия въпрос за доверието и функционирането на първото, контролно ниво в изходна позиция.
Цялата тази история обаче има отношение и към България и нейните заявени опити да се присъедини към еврозоната. Казано най-общо, констатираните пробиви в системи като латвийската ще провокират разширяване на обхвата на оценките за системи като българската, които още не са в самата зона. Всичко това ще трябва да се случи в ситуация на изключително ниско базово институционално доверие към страната ни, за преодоляването на което отдавна не се прави нищо смислено. С други думи, сега нашите банки и регулаторни органи ще трябва да бъдат гледани още по-внимателно през допълнителна призма, тази на евентуалното пране на пари. Всъщност, именно през подобни кризи се развива и базата от критерии за членство, която отдавна не се изчерпва единствено с познатите ни количествени такива. Сега ще се добави още един. За наше съжаление, той директно опира в системите ни за правоохрана и сигурност, които са обект на системни критики от дълго време. През последните седмици към този проблем се добави още един. Европейската комисия излезе с особено критичен доклад за лошото управление на държавните фирми, нивата на задлъжнялост и общите финансови и икономически рискове от тяхното състояние. Дали има още хора, които си мислят, че и това няма отношение към присъединяването ни към еврозоната?!
Актуалната политическа реторика в подкрепа на скорошно българско присъединяване маскира нарастващите съмнения за тих бойкот на начинанието от най-различни кръгове политици, бизнесмени, банкери и регулатори. Мотивациите са най-различни и включват удобство от по-ниските нива на контрол и стандарти, безнаказаност, защита на позиции и възможности за влияние и корупция и други. Непрестанната поява на негативни материали и коментари за еврото в медиите усилва това усещане за блокаж. Дългогодишните бездействия на изпълнителната власт по изпълнение на елементарни препоръки също са показателни. Сега е в ход ново, допълнително разширяване на оценките и критериите за влизане и то е свързано с доста подробно проучване на цялостното поведение на местните банкови играчи и техните отношения с различни неевропейски държави. И от малкото, което се знае неофициално, подобен анализ по-скоро ще затвърди увереността на скептиците в тяхната правота за нашата непригодност. Малцина ще бъдат изненадани.
