Обявяваните за решаващи Европейски съвети почти винаги разочароват. Основната причина за това е, че европейските политици по правило реагират на актуални, а не на предвидими кризи. И дори когато го правят, решенията се взимат постепенно и на части, а не чрез грандиозни еднократни политически ангажименти. Затова и срещата в края на този месец няма да е в състояние да удовлетвори тези, които чакат бързи, цялостни и еднозначни рецепти за разрешаване на множеството предизвикателства. Нещо повече, тези очаквания бяха оформени по идейната кройка на Емануел Макрон, който повече от година излага своите виждания за бъдещето на съюза и най-вече за бъдещото на еврозоната. Задаващият се съвет със сигурност ще вземе няколко важни решения в тази посока, но това няма да бъде най-същественото. Най-важното е в опита за интегриране на различни важни европейски политики, конструирането на по-цялостна формула за неговото бъдеще и нейните контури вече се оформят. Новата политическа цел е съюз, който представлява солидарна общност в несигурен и рисков свят с нарастващото противостоене. Общност, която гарантира икономическото бъдеще на „стария континент“ в информационната икономика и сигурността на своите граждани.
Както често се случва, общият образ на съюза на бъдещето е по-ясен от съставните му части, които тепърва започват да добиват форма в търсене на необходимия политически компромис. Досегашните очаквания за визионерски скок в европейската интеграция имаха едно ключово политическо условие, което така и не се случи. Триумфалното преизбиране на Ангела Меркел трябваше не просто да препотвърди нейната легитимност и позиция на централна фигура, но и да отвори необходимото управленско пространство, в което тя спокойно да подготви своето европейско политическо наследство. В тази картина на очакванията, превръщането му в политически решения бе просто рутинна подробност. Но, както знаем, последните германски парламентарни избори предотвратиха този и без това прекалено оптимистичен сценарий. Сега Меркел е с много по-ограничен мандат за промени, с изместен фокус към сигурността, с още по-стеснена възможност за федералистки решения по отделните елементи на еврозоната. Това веднага се отрази и на цялостния баланс в очакваните решения на Европейския съвет в края на месеца – много повече по въпросите на сигурността и доста по-ограничен фокус върху икономическите теми.
Постепенно компромисът между френския президент и германския канцлер придобива контури. Европейски валутен фонд ще има, но той ще бъде по доста германски модел – с по-краткосрочни заеми, повече контрол, повече натиск за реформи, намеса за преструктуриране на дълговете. Макрон ще получи и още нещо, за което настояваше, макар и в много по-скромен вариант. Фондът за инвестиции ще е с едва няколко десетки милиарда, но по всяка вероятност това няма да са нови средства и те отново ще се харчат за структурни реформи, а не за запълване на дупки или стимулиране на потреблението. Той дори няма да бъде инкорпориран в съюза, а ще работи като междуправителствена структура със строг парламентарен контрол. Както се и очакваше, няма да има финансово министерство и министър на еврозоната, нито пък крачки към система за фискални трансфери. Повече съгласие има по въпросите на сигурността, имиграцията и убежището. Например, идеята за създаване на обща военна структура за намеса ще бъде приета принципно, макар това да е сред темите, при които доуточняващите условия да са в състояние да обезсилят добрите намерения. Все по-ясно се оформя ангажимента за създаване на единни европейски структури за убежище и миграция, както и превръщането на „Фронтекс“ в структура с наднационални правомощия. С други думи, европейската система за „мека сигурност“ върви към своята, макар и закъсняла, реализация.
Възникващата политическа картина на този компромис обаче е много шарена и може да поднесе някои изненади, макар като цяло останалите държави да са склонни да приемат това ядро от решения. Повече съгласие ще има по политиките на еврозоната. Северните държави, Холандия и Австрия харесват консервативния и стриктен подход на Меркел и одобряват комбинацията от допълнителни инструменти за подкрепа на закъсали държави с възможностите за продължаващ натиск за реформи. Финансовата цена на този микс също е приемлива и най-вече ограничения фонд за инвестиции, който в крайна сметка може да се окаже препакетиране на вече съществуващи бюджетни линии. Южните държави очакваха повече, но ясно разбират, че малките стъпки в желаната от тях посока е единствената реалистична политическа възможност. Съгласие има и за идеите в областта на сигурността, но там разделителните линии са повече. Германия търси заместващи механизми на провалената идея за преразпределение на бежанци, докато южните държави членки ще одобрят укрепването на структурите, които се занимават с миграцията и бежанците, но ще продължат да отхвърлят идеите за тяхното продължително задържане на тяхна територия. Някои по-радикални правителства (Дания, Австрия) настояват за лагери извън ЕС, където да бъдат връщане неуспешните кандидати за убежище и дори са склонни да осъществяват тези идеи извън европейската правна рамка. Централно-европейските правителства ще бъдат склонни да одобрят подобни идеи.
През идните седмици ще бъде приет политическия пакет, с който основните европейски партии ще отидат на изборите за европейски Парламент през май идната година. Новата финансова рамка едва ли ще бъде приета дотогава, но поне политиците ще могат да представят няколко решения за двойна защита: от рисковете за сигурността, имиграцията и бежанците и от следващите икономически сътресения и размествания. Това няма да бъде достатъчно, за да се противопоставят особено успешно на различно оцветените популисти, но поне създава основа за разумни решения. Тя няма да бъде визионерска в смисъла и традициите на ранната европейска интеграция, но има една особено важна задача. И тя е да направи политически мост към новия глобален свят. Ако успее да го направо добре, въпросителните около подкрепата и легитимността на съюза постепенно ще изчезнат. Ако не успее, работата ще трябва да свърши някоя следваща криза.
