Изпит по логика в университета. Професорът пита: „На борда на самолет има 500 тухли, една тухла изпада. Колко тухли са останали?“. Студентът отговаря: „Лесно е! 499 тухли“. Доволният професор задава следващ въпрос: „Как се слага слон в хладилника в 3 стъпки?“. Студентът отговаря: „Лесно е! Отваряш хладилника, слагаш слона и затваряш хладилника“. Отново доволен, професорът пита: „Лъвът има рожден ден, всички животни са дошли на партито. Липсва само едно. Кое е то?“ Студентът се ухилва пренебрежително: „Слонът, той още е в хладилника“. Професорът вече е предоволен, но все пак задава още един въпрос: „Може ли бабичка да премине през блато с крокодили?“. Студентът вече подава студентската си книжка в очакване на шестица: „Естествено, крокодилите са на партито на лъва!“. „Браво, възкликва професорът, но все пак да попитам защо бабата е умряла?“. Студентът се замисля дълбоко. „Потънала е?“ – казва неуверено. Професорът е потресен: „Глупости! Върху нея падна тухлата от първия въпрос!“.
Смейте се, ама доста студенти от Харвард наистина се провалили на една такава задача. При това далеч по-елементарна, защото въпросът бил: „Топка и бухалка струват 1,10 долара. Бухалката струва 1 долар повече от топката. Колко струва топката?“. Поне половината прибързали, водейки се от логиката, че след като бухалката струва 1 долар повече, значи топката е 10 цента. Това им се сторило очевидно, макар че ако цената на топката е 10 цента, то общата сума трябва да е 1,20 долара – 10 цента за топката и 1,10 за бухалката (1 долар повече). Тъй че верният отговор е 5 цента, както впрочем е вярна и приказката, че и най-умният си е малко прост.
Е, когато човек не е най-умният и дори има съмнения дали е прост само малко, работата с логиката неимоверно се усложнява. Лично аз, например, и досега нямам отговор как разследващите групата на Митьо Очите хем били наясно с намерението му да напусне България, хем решили да не променят датата на акцията, за да не изтече информация. Мисля, мисля и все стигам до заключението, че върху главата на зам.-главния прокурор Иван Гешев , който твърдеше това, може би е паднала тухла. Може би, защото щом от онзи самолет е паднала една-единствена тухла, изглежда твърде невероятно тя да е отскочила, цапардосвайки и министъра на вътрешните работи. Той обаче също казва, че ако имало теч на информация, Митьо Очите нямало да се укрие, което ме навежда на мисълта, че него по-скоро са го ударили с топка за 5 цента. Но каква може да е топката за 5 цента, освен гумена, и съответства ли удар с такава на видимо тежките поражения? Не, разбира се, от което пък следва, че вместо слона, някой е напъхал в хладилника цялото МВР!
Като стана дума за хладилник, веднага се сещам, че актуалният бос на сицилианската мафия Матео Месина Денаро избяга с хладилен камион. Или поне такова беше едно от предположенията за внезапното му изчезване по време на почивка в курорта Форте деи Марми в Тоскана. Това се случи през 1993 г. и от тогава капото е в неизвестност, с което удари в земята рекорда по укриване на терориста Карлос Чакала. След 19 години Чакала беше заловен от Интерпол, а през март 2017 г. Франция го осъди на доживотен затвор за атентат в парижки магазин от 1974-а. Сложиха го, така да се каже, директно във фризера. Матео обаче има още за наваксване, понеже на фона на едни 43 години, през които италианските власти издирваха емблематичния бос на „Коза ностра“ Бернардо Провенцано, неговият четвърт век укривателство е направо нищо.
Естествено, все някога ще го хванат за ушите и ще го извлекат от леговището му, тъй като италианските власти действително го търсят. А който търси – намира, гласи елементарната логика, както се видя в случая с Митьо Очите, от който те определено ще имат някаква полза:
Първо. Изхождайки от твърдението, че не е имало теч на информация и тъкмо затова Митьо се е укрил, следващата акция на италианските антимафиоти трябва да се обяви публично, по възможност две-три седмици по-рано. По този начин Денаро спокойно ще излезе на светло, а може и сам да се предаде.
Второ. Допускайки обаче, че Митьо се е укрил в чужбина именно благодарение на теча, излиза, че нашите компетентни органи са държали на всяка цена да го търсят. При това положение таен авер осведомява Матео и той мигновено бяга от Италия, което означава, че търсенето му в родината може да бъде преустановено.
Трето. След като турските власти все пак намериха Митьо, значи поне те наистина са го търсили. Следователно Турция отпада като дестинация за бягство, което още повече затяга примката около Денаро.
И четвърто. Ако речем, че Митьо се е чувствал недосегаем и изобщо не се е укривал, ами е отишъл на почивка (по първоначалните информации), е близко до ума, че вероятно сицилианският бос също вече не се крие. Ей така през 2008 г. Доменико Маньоли от калабрийската мафия беше хванат след липосукция, тъй като тъкмо се канел да развее стройните си телеса на плаж в Сардиния. Човекът просто сметнал, че след 4 години издирване са го забравили и окончателно е станал неуловим…
Милият Доменико! Но ако и вас ви търсят 4-5 години, пък какво остава за 25, няма ли да си накривите капата? Защото по моята логика това ще рече, че или не искат, или не могат да ви намерят, или и не искат, и не могат. И не съм единствена – 594 души, осъдени да лежат в затвора, си живеят безметежно на свобода, както стана ясно при преследването на т.нар. Горски човек. Самият той пък се оказа обявен за издирване преди 8 години престъпник, без документи, без адрес и работа, живеещ в незаконна къща в малко селце в Искърското дефиле – все неща, които нямаше и да узнаем, ако не беше застрелял шест души (или поне така се твърди). Че и отгоре на всичко оръжието на престъплението – незаконно притежаван пистолет, влезе в употреба и при така удобното му самоубиване…
На този фон ми хрумва, че бабата от първата логическа задача може и да не е станала жертва на тухлата, понеже нагазиш ли в блатото, неминуемо ще потънеш. А оттук съвсем логично стигам до извода, че потъването на друг наш герой също ще да се дължи на блатото. Метафорично казано, разбира се, защото не се е чуло да се е споминал, но за сметка на това се разбра как преди няколко месеца си е купил столичния хотел „Рила“. И на практика съвсем реално потъване, щом като повече от година никой не знае къде е, въпреки че го издирват и румънските, и италианските власти, а съвсем отскоро се задействаха и българските.
Апропо, последните явно бяха на партито за рождения ден на лъва, което обяснява защо прокуратурата издаде европейска заповед за ареста на Евелин Банев- Брендо чак тия дни. Иначе той е в неизвестност от юли 2017 г., когато получи 10-годишна присъда в Румъния след продажбата на 50 кг кокаин на агент под прикритие, а Върховният съд на Италия потвърди и 20-годишната му осъдителна присъда за трафик на наркотици от Южна Америка. Далеч по-интересен обаче е фактът, че в България Брендо беше задържан още през 2009 г., а процесът срещу него продължи девет години, като най-сетне през април 2018 г. Върховният касационен съд го призна за виновен за участие в организирана група за пране на пари. Осъди го и на шест години лишаване от свобода, след което Софийската градска прокуратура се сети да издаде европейската заповед за арест срещу него… в края на юли.
Три месеца! Повтарям: три месеца след българската присъда, дошла девет години след внасянето на обвинение, като през едната година от деветте той вече е издирван заради присъдите си в Румъния и Италия! Но точно така действа блатото – езерната котловина се пълни с утайки, докато в един момент водата става почти неподвижна. И понеже е застояла, от нея се носи неистова смрад, откъдето думата „блато“ се е сдобила и с преносно значение на нечистотия, воня и помия. „Заварих блато, пълно с алигатори”, неслучайно каза и бившият докладчик за България Джефри ван Орден малко след кацането си в София през пролетта на 2007 г., макар че ако беше чел Йордан Радичков, щеше да знае колко по-сложен е проблемът с българските блата…
Да, наистина, прочетете главата „За мюрето, за вампирите и за водната зеленонога кокошка” от „Мюре”-то, където пише черно на бяло: „Българският ловец трябва да знае, че в блатата, в блатливите и мочурливи места може да срещне не само нещо необичайно, но дори и тайнствено, едва ли не свръхестествено.” Алигатори, с други думи, има и в някои чуждоземни тресавища, но само тук, както разправя Радичков, човек може да си помисли, че е хванал зеленонога кокошка, оскубал я е и попарил с вряла вода, но тъкмо когато се кани да я изяде, тя се оказва зеленоног дракол, т.е. вампир. А с драколите, т.е. вампирите, нещата са особено сложни: уж си ги хванал на тясно, но те в последния момент се отскубват и пак пльосват в блатото, за да натворят още куп безобразия, преструвайки се на кокошки сред тръстиките и водното лютиче!
Та ето по тази причина логиката в тукашното мочурище е хлъзгава, малко нещо свръхестествена. Ако беше естествена, Митьо Очите и Брендо съвсем естествено щяха да са в затвора, а министърът на вътрешните работи напълно естествено нямаше да бъде министър на вътрешните работи. Харвардските студенти пък може и да са много умни и да дадат верния отговор на задачата с бухалката, но в България те пак ще сгрешат, защото цената на бухалката се измерва в политическо покровителство и дори в държавна опека. Просто блатните същества се оказаха вечните и неизтребими нашенски драколи, докато ние, уж „мислещите тръстики”, позволихме да ни превърнат в най-обикновени кокошки…
Защо ли?
„Дважди и трижди по-тежко ни става, като си помислим сега, че всичко това се разиграваше тук, в милата на сърцето ни злощастна България, в чието небе преминават въздушните пътища за прелет на птици като големия Аристотелев път. И докато въздушните пътища над главите ни се тресяха от летежа на птиците, то ние стояхме вързани в блатото и унивахме. Дори и да не бяхме вързани, пак щяхме да киснем унило в блатото и още по-унило да подвикваме, защото у нас бе убит всякакъв порив и желание за летене”.
Това пише още Радичков. И е прав, логиката му е желязна! Защото тъкмо унинието прави блатото, а не обратното, нали?
