Един мит броди из страната, този на надигащото се народно недоволство. Преди дни фалира застрахователна компания „Олимпик“ и започна поредното мърморене из социалните мрежи. Медиите отразиха новината, но, както си е вече редът, без да задават много въпроси. Премиерът направи един безобразен коментар по темата, но и той си потъна в августовската жега. Според различни източници, засегнатите са около 270 000 души, които са меко казано прецакани и сега ще трябва да се оправят сами. Прецаканите обаче се оказаха доста разбрани и щедри хорица, няколко от тях нещо измрънкаха по късни доби, а днес организираха протест, на който се появиха точно трима души! Така изглежда недоволството на над четвърт милион българи, които надлежно са спазили закона, отделили са необходимите средства и са гарантирали сигурността на автомобилите си. След което държавата се изгаври с тях, каза им да пият една студена вода и да се бръкнат отново. Някой би си помислил, че това е доста сериозен повод за недоволство. Но, ние сме българи. Без протести, моля!
Допреди вълната срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС ни обясняваха, че българите не ги интересуват никакви морални или чисто гражданските каузи. Това си е само претенция и „лайфстайл“ на „красивите и умните“, помните тези приказки и тяхната логическа връзка. Виж, „ударите ли ги в джоба“, нещата ще станат страшни! Аз лично никога не съм бил убеден в този анализ и прогноза, защото ежедневието непрестанно ни дава примери за обратното. Българите плащат безобразно високи цени за парно, които са отдавна над средно-европейските, а горивата му ги пробутват на високи цени от години и нищо особено не се е случило. Плаща здравни и после си доплаща под и над масата в болниците, пак нищо. Плаща данъци и после си доплаща в детската градина, пак под и над масата. Но, нека приемем, че тук причинно-следствените връзки са по-сложни и са достатъчно абстрактни, за да не предизвикват остро конкретно недоволство.
При авто застраховките обаче това не е така. Тук има личен разход и лична услуга, едно към едно. И въпреки това нищо не си случи! При това случката засяга едно от очевидно най-милите неща на повечето ни сънародници, техните возила. Тези вещи, за които са готови да се бият до кръв при драскотина, с бухалки при катастрофа и до смърт при напсуване. Вещ, с която мнозина, ако можеха, биха се качили и на оня свят. Очевидното обяснение за това безхаберие към собственото битие е летния сезон. От време на политическо спокойствие, той постепенно се превръща в удобен период за пробутване на много и най-различни безобразия, които минават почти незабелязани при снижения гард на отмарящите. Щедрото обяснение е, че тази абдикация от грижата за самите нас е временна, сезонна и с навлизането в „политическия сезон“ и гражданите ще си възвърнат поне малко сетивата за безобразията по техен адрес.
Нещата обаче изглеждат доста по-притеснителни. Явно изчезват и последните остатъци на доверие и смисъл, които правят възможно организираното недоволство. Доверие в хората, за да застанете рамо до рамо, смисъл в начинанието и евентуалния ефект и полза от усилието. Псуването на маса никога няма да бъде заместител на смисленото социално действие, но неговото издръжливост като вентилационна система на недоволството е безотказна. Особено пък по лятно ракиено време. Сега правителството ще подхвърли някой виновен, сигурно второразреден чиновник, и нещата ще утихнат. „Властите“ сигурно ще си позатворят очите за тези, които няма да си вземат нови полици, милиционерите ще изкарат още някой лев по пътищата на родината. От цялата история обаче остава един базов въпрос. За какво наистина са готови да протестират българите?
