Веждито ще става академик. Ако сега не стане, няма кога. А дали заслужава, не сме ние компетентен. Но що пък не? Ако може Антон Дончев да е академик с един роман, за който при това се говори… Както и да е, какво ли не се говори. Не са един и двама мушмороците сред академиците и член-кореспондентите.
През март в едно интервю питаха скулптора Велислав Минеков кои са най-известните работи на Вежди Рашидов. „Пред сградата на „Мултигруп“, вика, има едно куче, което трябваше да е лъв… Говори се, че Вежди е получи $60 000 от бившия столичен кмет Софиянски за паметник, който трябваше да се казва „Ключът на София“. В момента има един фалически символ между Цариградско шосе и аерогарата. Рашидов си взе парите, но паметник няма. Името на този човек беше създадено от журналистите. Бил скулптор и ваятел… Този човек не е докосвал камък. Ако има нещо да прави, той използва колеги и студенти, които му помагат, защото е много зает с малки срещи и малки водки…“
Фалически символ? Виждал съм го, но е квадратен. Всъщност, защо не? Във фолклора всеки втори е квадратен.
Не знам, може и да е некадърник Веждито, може и да му завиждат. Но наистина пие само малки водки, обаче начесто. И това, дето работи само с „подизпълнители“, сме го чувал още през 2010 г. Един пич тогава ни каза, че Вежди му се похвалил, че от 18 г. не бил хващал длетото, наел си двама калфи и само се подписвал. И за лъва на „Мултигруп“ имаше нещо… А, сетих се. Димитри Иванов разправяше, как, когато Вежди направил статуята на лъва, Илия Павлов казал, че е хубава статуята, само че лъвът нямал пишка и Вежди направил пишка на лъва.
Така постъпват големите творци.
През 1504 г. Микеланджело направил скулптурата на Давид с прашката, която му възложил кметът на Флоренция Пиеро Содерини. Когато статуята била готова, Содерини я огледал и казал, че е много хубава, но носът на Давид бил малко голям. Микеланджело, вместо да му обяснява, че евреите с големите носове са известни, си замълчал. Взел тайно шепа ситни камъчета, качил се на скелето и почнал ужка да изчуква носа, като периодично пускал по някое камъче. Накрая рекъл: „Ще го погледнете ли пак, сеньор Содерини?” Погледнал го баровецът и рекъл: „Да, сега е по-добре, сега Давид е като жив.”
Всъщност, както го разказах, излиза, че големите творци не постъпват точно като Вежди…
Как се отплеснах, а трябваше да ви разказвам за културната му реформа, за която думата «провал» е почти комплимент, за това как големият скулптор се предлагал за Лувъра, как си организирал една изложбица в Лондон с парите за Европредседателството и други такива важни работи. Ще остане за друг път. Но не мога да не изтъкна образоваността и общата култура на Веждичката с няколко цитата:
“Искам да направя чудовищен концерт в Болшой театър с най-големите ни гласове – от Пендачанска до Гена Димитрова…”
„Там има такъв голям диапазон от композитори – от Достоевски до Чайковски…”
“Не може храната да е единственото, заради което хомо сапиенс е създал човека…”
„Но е така в ерекцията на обществото, обществото винаги е едно крайно…”
«Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 г., да ви еба циганската нация…”
Нация, която е допуснала подобен простак да ѝ бъде министър на културата, си заслужава е…… И най-вероятно си го е получила.
Текстът е публикуван в Прас-Прес