Давос е сред най-лесните цели за осмиване и презрение. Критиките към световния икономически форум варират от обвинения, че е просто говорилня до това, че е омерзителен богаташки купон. Единствено сериозните мерки за сигурност досега са го опазили от недоволството на толкова много хора. Всъщност обаче, през последните години срещата се превърна в една от най-интересните и все по-представителни платформи за грамотни дискусии по ключовите проблеми и предизвикателства на нашия ден. Основни фигури от бизнеса, политиката и академичния свят имат около 60 минути по тема, за да представят своите тези, да очертаят най-съществените тенденции и да предложат идеи за промяна. В годините на еднопосочна и триумфираща глобализация, тези събития наистина на моменти излъчваха безвкусно самодоволство и просто рециклираха клишета. От глобалната криза насам обаче цялостната нагласа и настроение се промени и година след година фокусът е върху характера и дълбочината на драматичните промени. И Давос откри, че историята не е свършила и че сътресенията от глобализацията тепърва започват.
Голямата тема тази година бе „Глобализация 4.0“, а основният патос бе за преформатиране на самия процес, поради натрупване на множество негативни тенденции, подкопаващи неговата легитимност и нива на подкрепа. Диагнозата, която предлагат организаторите се състои от няколко елемента: политическа атака срещу ключови опори на глобализацията, засилващи се технологични и дигитални сътресения върху икономиката, все по-неадекватни публични системи (най-вече социална, образователна, здравна), отсъствие на нови структури за управление на големите предизвикателства, нарастващо и задълбочаващо се неравенство, необходимост от нов институционален и икономически модел за идните десетилетия и други. Сесиите бяха разделени по теми и сектори. Най-честият поглед бе отправен към разместванията, които дигитализацията ще предизвика в икономиката, но и в цялостния живот на хората. Въобще, тази година имаше осезаем по-общ акцент върху ефектите от случващото се върху отделния индивид – неговата работа, здраве, среда, общност, бъдеще. Повече внимание бе отделено и на енергийната тема и най-вече последствията от шистовата революция, бъдещето на енергийните износители, децентрализацията на енергийните системи и овластвянето на отделния потребител. Доналд Тръмп и Брекзит видимо отстъпват като теми, за сметка на по-съществени разговори за структури и политики.
Всъщност, сегашният лайтмотив за последствията и управлението на глобализацията е тема с продължение. И предходните срещи бяха фокусирани върху това, особено тази след шока от избора на Тръмп и Брекзит. В този смисъл, различните елити вече имаха предостатъчно време, за да осмислят произхода и характера на сегашното недоволство, което буквално извира във всички политически системи. Продължаващата неадекватност на концептуализирането на това недоволство при мнозина обаче е стряскаща. Тя беше на пълен показ и сега, по време на отминалите дискусии в швейцарския зимен курорт. Много от тези хора продължават да го възприемат като временно и досадно отклонение от обичайната норма и ред на нещата, като внезапна патология, която ще отмине по позната историческа процедура. Недоволството не се възприема като знак за грешки и фундаментални проблеми. Странно е как това неразбиране стои успоредно, но сякаш изолирано от обилното говорене за ново управление на глобализацията. Показателни са моментите, в които говорещите едва сдържат моралното си пренебрежение към случващото се, просто започват да говорят за недоволството като обект на сдържане и овладяване преди да отмре от само себе си. И всичко това при положение, че контурите на негативните последствия от първата глобализационна вълна са все по-ясно очертани. Edelman Trust Barometer публикува данните от проучване сред 33 000 хора по целия свят за нивото на доверие към сегашната система. Едва 20% приемат, че тя работи за тях. Над 70% имат усещане за несправедливост и искат промяна! Впечатляващ е и нарастващия скептицизъм сред западните общества. В САЩ, западна Европа и Япония, мнозинствата не мислят, че техният живот и този на техните деца ще бъде по-добър след пет години. Повечето хора се страхуват за работните си места. Ако някой продължава да си мисли, че тази реалност ще бъде променена автоматично за няколко години просто ще заслужи съдбата си.
Мнозина наблюдатели отбелязаха очевидното отсъствие на водещи политически фигури като Доналд Тръмп, Емануел Макрон, Тереза Мей, Си и други. Ангела Меркел само маркира участие. Официалното извинение е вътрешно-политически кризи. Но същинските причини за тяхното неучастие са по-интересни и по-показателни за случващото се с глобализацията, отколкото много от нещата, които бяха казани в Давос. Първата е, че в момента никой не иска да прилича на Davos man / woman, както те бяха наречени преди години. Да си част от този глобален елит сега изисква оправдания и носи нулеви политически ползи. „Жълтите жилетки“ отнеха на Макрон чудесна възможност да представи следващите стъпки на своята зациклила революция. Вместо това, той си остана в Париж, за да води „нов национален дебат“. Друга причина е, че никой от по-горните фигури, с известното изключение на френския президент, не се е заел сериозно и системно да променя нещо в дълбочина. Напротив, Тръмп, Си и дори Меркел по-скоро вървят в обратната посока. Тръмп просто пробва да пробие сегашната система през тарифи, ограничаване на търговията и свиване на политическото участие в многостранната дипломация. Си затяга контрола върху пазара, помпа отново икономиката с кредити за държавни предприятия и прави частични отстъпки за отваряне на китайския пазар само след огромен външен натиск. Всички тези фигури не просто не носят нов и оригинален дневен ред за подобряване на глобалния ред, те в значителна степен го ограничават допълнително. Сегашното политическо поколение просто няма какво интересно да каже и направи за актуалните глобални предизвикателства.
Дискусиите в Давос имаха и друга характеристика, която не е изненадваща и може да бъде видяна достатъчно често. Отсъства сериозен разговор за реалистични политически и институционални сценарии за излизане от сегашните предизвикателства. Донякъде това е просто интелектуална и аналитична предпазливост в твърде нестабилен глобален контекст, който прави подобни прогнози прекалено трудни. Няма съмнение, че разклащането на глобалната система не просто продължава, но тепърва ще размества множество пластове, структури и отношения. Затова и подобна предпазливост е разбираема. От друга страна сме свидетели на същинско зацикляне на международните институции. Реформа на ООН няма да има и организацията отново ще остане встрани от големите промени. Г – 20 имаше обещаващ старт в началото на глобалната криза преди десетилетие, но постепенно загуби посока и динамика. Световната търговска организация сега е под атака от един от нейните архитекти, САЩ и вместо да е решение, може да се превърне в спомен. Нови други обхватни формати за сътрудничество не се виждат на политическия хоризонт. Всичко това обаче съвсем не е случайно. Обяснението за зациклянето е в това, че държавите реално нямат достатъчно стимули да се ангажират, защото все още изчакват да видят реалните финални параметри на случващите се промени. Чакат да преценят как и доколко губят или печелят от тях и затова не им е нужно да се договарят сега. САЩ са замразили участието си в многостранните институции по много въпроси и се опитват да променят някои параметри, най-вече в отношенията с Китай. Китай може да е единствено реторически лидер, но това е повече поза, отколкото реална практика и убеждение. ЕС няма обща концепция и не е обединен, за да бъде ключов фактор. Затова и непосредственото бъдеще ще е все така турбулентно, но без значим напредък в намирането на трайни отговори на проблемите. В Давос се чуха поредни предупреждения, колко хора са склонни да им обърнат внимание е съвсем друг въпрос.
