Списъкът с нови строежи по Черноморието е вече прекалено дълъг. На практика, по цялото му протежение се надигна вълна от строителство, която изненада много хора, включително и неправителствените организации. Снимките на поредни бетонови мастодонти само на метри от морето са поредния образ на тотално пленената държава. Държава, в която, както се изрази един пореден герой на нашето време – „по характер това е гора, по документи е нещо друго“. На което човек спокойно може да отговори, че по документи това е държава, но по характер е една напълно разбита и пленена територия, по която вече няма и следа от закони и справедливост. Повечето българи сякаш вече бяха свикнали с мисълта, че нашето чудесно крайбрежие е тежко презастроено и като цяло съсипано. Но повечето си мислеха, че просто няма накъде повече то да бъде обезобразено. Въображението ни обаче винаги изостава от алчността.
Струпването на форсирани проекти наистина прави впечатление. Можем само да гадаем как точно се е стигнало до него, но има няколко възможни обяснения. Едно е, че просто всички са проспали случващото се. Партии, граждански организации и „Фейсбук“ активисти не са си свършили работата да проследят процесите и да алармират обществото. Подобно нещо не би било особена изненада, нито ще е за първи път. И преди е ставало дума за странната селективност на фокусирането върху дадени проекти и мълчанието за други. Друго обяснение е, че сезонът е напълно подходящ за подобна офанзива. Зимата е особено парализирано време в България, именни дни, летаргия, грипни ваканции, всеки е някак свит в себе си. Изчезването на сериозните и свободни медии допълнително улеснява това. Трета причина може да е зациклянето на ГЕРБ и нарастващата възможност от поредни предсрочни избори. В такъв случай, всички проекти трябва да бъдат скоростно стартирани, за да няма изненадани, ако Борисов отново хукне да напуска Министерски съвет, колкото и всички да ни убеждават, че това този път няма да се случи. Така или иначе, изведнъж се отприщи поредно строително цунами.
Този път обаче и обществената реакция е доста притъпена. Вярно е, че социалните мрежи бързо избухнаха в добре познатото си шумно негодувание, но това от доста време престана да бъде ефективен механизъм за превенция на безобразия. Да, сега строежите ще бъдат замразени, ще се затъркалят някакви формални проверки и постепенно един по един после ще тръгнат. Възможно е някой знаково да го отнесе, за да получи обществото половинчат символен триумф, с който да се гордее. Но мащабът е просто такъв, че голямо спиране на проекти няма да има. Истината е, че протести се правят с хора на улицата, а не с лайкове по социалните мрежи. Това отдавна е добре известно, а властта има достатъчно добър нюх, за да усети кога и пред кого да прави отстъпки. Дори напролет хората да се разбудят и ядосат, за повечето от тези поредни плажове и дюни вече ще е твърде късно. Пък и така или иначе, все повече хора просто вдигат ръце от нашето море и тръгват на юг или на юго-запад, за да събират слънце и намерят спокойствие и синьо море.
Бетонът по дюните е обаче поредния знак за голямата загубена битка, поредното доказателство за тоталното овладяване на публичните институции от лични проекти и интереси. Така изглежда „захванатата държава“, така изглежда в своето ежедневие тъжната ни трансформация в територия, по която си вилнеят шайки от безмерно алчни мошеници. Вече е почти невъзможно да си представим убедителни аргументи за контра-стратегии, за път към блокиране и обръщане на подобни безобразия. Не можем да го направим нито с правни, нито с институционални, нито с политически, нито с гражданска аргументи. Ако ги имахме, този бетон въобще нямаше да бъде пред очите ни. Ако ги имахме, въобще нямаше сега да се занимаваме с тази тема. Ако ги имаше, шумното и многолетно недоволство от безобразията по Черноморието щеше да е неутрализирало всякакви планове за тяхното продължаване. Бетонът е образа на този наш неуспех.
