Всички оплакват загубата на доверие в политици, експерти, институции. Ще намерите това вайкане в реториката на стари и нови политици, на учени, на коментатори, дори на самите социолози. Те дори ще могат да ви изтъкнат много обяснения на това проблематично развитие на съвременните западни демокрации. Ще ви обяснят как това разпада техните основи, прави на пух и прах онази невидима вяра, която ги крепи и която позволява те все още да съществуват. Всеобщо е и негодуванието, когато политици използват тази загуба на доверие като аргумент. Когато британския политик, Майкъл Гоув, гордо обяви пълното си недоверие в експертността, от всички посоки скочиха. Подобно недоволство е основателно, но прекалено лесно преминава в евтини морални обвинения, в които едната страна използва шумното заклеймяване като алиби за собственото си поведение. И това при положение, че все повече и двете страни в политическите спорове прибягват до злоупотреба с експертиза, данни и твърдения на специалисти.
Брекзит продължава да представя почти безброй примери в това отношение. Още по време на кампанията преди самия референдум и двете страни привлякоха на своя страна икономисти и започнаха да се замерват с дълбоко нереалистични и на моменти откровено фалшиви прогнози. Най-много се изговори за „изчисленията“ на брекзитърите, че напускането на съюза ще означава 350 милиона паунда на седмица повече за здравната система. Мнозина обаче забравят предсказанията на експертите от другата страна (включително държавни институции), че напускането ще срине икономиката и ще я вкара моментално в рецесия. Това не само, че не се случи, а много неутрални анализатори очакват през тази година немската и британската икономики да имат еднакъв растеж. Няма никакво съмнение, че британците ще платят тежка икономическа цена във времето за това свое решение, но истеричното преекспониране и злоупотребата с данни и прогнози доведе до това мнозинството граждани да предпочитат най-шоковия вариант за напускане. Политиците може на думи да оплакват загубата на доверие, загубата на вяра в експертността, но тъжната реалност е, че са сред най-активните й рушители.
Нещо подобно се наблюдава сега и в стартиралата истерична предизборна кампания в България. Няма съмнение, че двете основни партии се сближават като нива на подкрепа, едните необратимо износени, другите напълно неспособни да излязат от собствената си електорална черупка. Срещата на тези рейтинги сега доведе до истинска война с данни. От няколко месеца, един социолог и член на ръководството на БСП подгрява общественото мнение със сондажи за предимство на неговата партия. Но за да не стане съвсем за смях, още в самите данни си вкарва вратичка, през която после да може да се измъкне. Вдига очакваната активност на 70%, което е тотално нереалистично, но пък е чудесно обяснение, когато реалността удари прогнозите. Отговорът на ГЕРБ не закъсня. Агенцията, създадена от шефа на кабинета на премиера отговори на удара с данни за предимство от над 8% за управляващата партия. Тук вратичката е, че става дума за „ефективни избиратели“, които в деня на вота може да се окажат не толкова ефективни. Трета агенция пък излезе на барикадата с данни за продължаващо разследване срещу политик от БСП, който сега за целите на кампанията се изявява и като журналист. По този начин, данните се превръщат в продължение на политическата битка с други средства, а техните говорители в поредните „говорещи глави“, на които никой няма доверие. Е, освен съответните електорати, които си имат и любими социолози и политолози.
Всичко това не е особено изненада. И преди на терен внезапно излизаше един „Барометър“ например, който хвърляше някакви данни и изчезваше. Никой не можеше да му хване координатите или лице, собственост, история. Който се хванал, хванал. Но сега като че ли ровим поредно дъно. Агенциите са повсеместно хвърлени в боя, социолозите са превърнати в преки говорители на партиите, месеци преди вота войната на данните е факт, очаква се да отпадне и забраната за публикуване на данни на финалната права и в самия ден на гласуване. За да могат да ви заливат с тях до самия финал на все по-шумните кампании. Щеше да е нелогично ако и този елемент на българската публичност не беше пределно профанизиран от нашите политици. Замерването с данни и злоупотребата с остатъчните авторитети ще бъдат вече поставени успоредно с реторическото замерване с кал. В цялата тази истерия накрая може да се окаже, че загубата на доверие в експерти и коментатори ще бъде сред най-малките злини.
