Той заема 12-то място в класацията на най-богатите хора в Русия. Неговата „Онексим“ държи контролния пакет в медийната група „РосБизнесКонсалтинг“ (РБК), а Путин щедро го награждава с ордени и медали. В един момент обаче РБК започва да пуска разследвания, които никак не се харесват на Кремъл. И изведнъж в московските му офиси започват да нахлуват служители от данъчната полиция, прокуратурата и даже ФСБ. Идилията рязко приключва, олигархът разпродава всичко и енергично се изнася в Щатите.
Историята на Михаил Прохоров е много поучителна за всеки близък до властта бизнесмен, който е решил да притежава и медии. Въпреки че само за един ден олигархът уволнява всички шефове в холдинга, котката вече е настъпана по опашката и няма връщане назад. През 2012 г. Прохоров може и да е участвал в президентските избори като единствен независим кандидат, но не политическите му амбиции са повод за силното раздразнение „горе“. По време на годишната пресконференция, дадена от Путин през 2015-а, репортер на РБК иска категоричен отговор от президента дали Екатерина Тихонова е негова дъщеря. Преди това са се появили и няколко статии за нейните бизнес афери, та на достатъчно разядосания Владимир Владимирович му трябва съвсем малко, за да се вбеси. „Аз те родих, аз ще те убия“, казва тогава държавата, разбирай самият той, и също като Гоголевия Тарас Булба не спира единствено до заканата…
Да, стават „грешки“ и в напълно овладените от властта територии, така че Кирил Домусчиев ще трябва да си отваря очите на четири. Не че към днешна дата най-голямата българска медийна група около „Нова телевизия“ блести със смелост и независимост, но е ясно, че покупката й цели да осигурява още по-сладък комфорт на властта. Идват избори – при това не един, а два (но скоро може би и три), което налага текущото управление да се подсигури с медийна картина на реалността, представена за самата реалност. Успешна, цъфтяща, стабилна и прочие, т.е. без досежни точки с действителната, в която критичните гласове имат шанса да се промъкнат най-много в някой сайт.
За властта в такъв случай е напълно логично да се довери на „свой човек“, което обяснява защо се направи всичко възможно, за да пропадне сделката с чешкия медиен магнат Петр Келнер. А и нито тя, нито самият Домусчиев някога са крили топлите си отношения. Нещо повече, откакто той председателства Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, често е заемал позиции не толкова в защита на бизнеса, колкото в полза на управлението. Даде, да речем, рамо на финансовия министър в спора му с осигурителни фондове за промяна в пенсионния модел, която компаниите изтълкуваха като опит за национализация на парите за пенсия. Самият финансов министър пък живее в апартамент на „кръстника“ си в луксозен комплекс, който е собственост на братята Домусчиеви. До Разград лично би път премиерът Борисов, за да пререже лентата на новия сектор „Козмин Моци“ на „Лудогорец арена“, при това съпроводен от цяла тумба министри. Сетне по личното предложение на Домусчиев в КРИБ влезе Стоян Мавродиев, вече като директор на Българската банка за развитие, и то точно когато едно от предприятията на футболния бос се явяваше неин кредитополучател. А по някое време даже се стигна дотам да бъдат внесени спешно поправки в Закона за приватизацията, които да го освободят със задна дата от плащането на 58 млн. лв. неустойка на Българския морски флот (за негова беда, уви, това не мина).
Е, имаше и разногласия, след като Домусчиев си повярва до степен да иска министерски оставки и да отправя препоръки за назначения, но в общи линии досега отношенията с управляващата партия се свеждат по-скоро до балове и взаимни реверанси. Важно е обаче да се отбележи, че наскоро собственикът на „Лудогорец“ се осмели да влезе в конфликт с друг близък до властта бизнесмен от ранга на Валентин Златев, с което демонстрира нарасналото си самочувствие, а оттам и амбиции. За човек, който разказва, че е започнал с „една сергия пред РУМ-а на „Младост 2“ през 1989 г.“, но не помни кога е направил първия си милион, това не е никак малко, нали?
Впрочем името на Кирил Домусчиев се спрягаше и като потенциален купувач на Би Ти Ви, чийто собственик – американската Central European Media Enterprises, също даде да се разбере, че иска да напусне българския медиен пазар. А това, в съчетание с липсата на какъвто и да е досегашен интерес у предприемача към медии, говори достатъчно. Като добавим и трескавия опит на шведската MTG да продаде „Нова телевизия“, т.е. да се махне оттук, вече би трябвало да отпадне и последното съмнение на какви претенции „отгоре“ е следвало да се угажда. Съвсем друго си е „нашият човек“, нищо че не разбира от медии, понеже по-важна е успешната симбиоза между власт и бизнес, особено в навечерието на избори…
В този ред на мисли „Капитал“ съвсем удачно коментира: „Това е важен момент не само за българските медии, но и за политиката и бизнеса, защото ще засили изключително много пропагандната машина около вече близо десетгодишното управление на ГЕРБ. Какво точно ще се случи с телевизията отсега нататък, разбира се, е трудно да се предвиди, но събитията до момента следват почти буквално сценария, по който Путин затегна хватката си около Русия.“
Работата обаче е там, че пропагандната машина никога не е спирала, просто присъствието на Домусчиев в медийния пейзаж прави още по-красноречива любовната прегръдка между власт и бизнес. Тъй като водещите централни и местни български медии открай време са притежание на олигарси, истината е, че един в повече едва ли ще направи средата по-зависима, отколкото е и в момента. И сега се разтръбяват гръмовните успехи на властта, и сега на водещите се нарежда кой да шества сутрин в студиото им. И сега разследвания не се появяват, критиците на статуквото са заврени в миша дупка, Гала дава съвети за уринотерапия, мъже сменят жените си, а шефове под прикритие лепят фалшиви бради. Единственото различно е, че срутената бариера само се килна още по-грозно, но и някак по-честно: вече се знае, че властта няма намерение да действа перфидно и ще се брани яростно, до последен дъх.
И все пак, с „назначаването“ на Домусчиев като медиен магнат управлението може и да си е сложило в гащите таралеж, доколкото бизнесменът не прилича много-много на зицпредседателя Фунт. Дори и да му е вменена ролята на подставено лице, неговата амбиция, достъпът до информация, включително интимни тайни, и близостта му до определени членове на правителството със сигурност предполагат интересни изненади. Щом онзи Прохоров, както споменах в началото, също започна да играе собствена игра, а Борисов е на светлинни години разстояние от всемогъщия Путин, дали и Домусчиев няма да си повярва вече напълно? Да не говорим също, че както немалко медии обърнаха в полунощ линията от „Боко Тиквата” до „Похвално слово за Св. Евтимий Търновски” от Григорий Цамблак, така могат да върнат Борисов обратно в тиквения му период.
Just business, Бойко, бизнесът си е бизнес. И това го каза тъкмо един „шеф под прикритие“, каквито по ирония шестват из ефира на „Нова“. Днес бизнесът зависи от властта, но утре властта може да зависи от бизнеса – така е в порочните симбиози. Особено ако бизнесът е въоръжен с мощно средство за манипулация на общественото мнение и знае прекалено много за режещите ленти, вдругиден един министър-председател като нищо ще се чуди защо не изкопа пак някоя Гинка…
