Сигурно сте ги забелязали в кафенетата и заведенията за бързо хранене – млади момичета и момчета с бамбукови чашки и стъклени буркани в ръце, които молят продавачите да им сложат напитката или храната в собствените им съдинки. Понякога обслужващият персонал ги гледа изненадано и неразбиращо, но вече свикват с тях и откликват на желанията им.
Всички те са борци срещу пластмасата, пазители на природата. Ако има нещо, което сплотява младите в България, изважда ги от апатията, провокира в тях гражданско поведение и ги мотивира за участие в избори, това е точно желанието да защитят планетата. Те така и виждат разделението в света – на хора, които пазят Земята и злодеи, които я мърсят. Шестнайсет-годишната Грета Тунберг е тяхното вдъхновение, милиони от целия свят споделят думите й към лидерите от ЕК: “Вие ще бъдете запомнени като най-големият провал, който познава човешката история и като най-големите злодеи, които не са се вслушали в тревогите ни и не са направили нищо. Ние започнахме да почистваме мръсотията ви и няма да спрем, докато не свършим.”
Индианската мъдрост, която за родителите им беше главно красиво послание – че Земята ни е дадена назаем, за да я предадем на тези след нас, за поколението на новото хилядолетие е начин на живот. То бързо се връща към битовите навици от 60-те, когато хората пазаруваха с платнени торби, вече има общества на майки, които настояват в детските градини да бъдат забранени пластмасовите бутилки за вода, а пластмасовите играчки да бъдат заменени с дървени и изработени от плат.
Тези нагласи кореспондират с т.нар. всеобхватна стратегия на ЕС за пластмасите, кръговата биоикономика и целите за устойчиво развитие (добили популярност у нас със смешното съкращение ЦУР). Директивите на Европейския парламент за пластмасовите изделия за еднократна употреба предвиждат всички пластмасови опаковки, пуснати на пазара на ЕС до 2030 г. да са от вида годни за рециклиране по икономически рентабилен начин. Ще бъдат забранени най-вредните пластмасови изделия за еднократна употреба, за които съществува възможност за алтернатива, както и добавянето на пластмасови микрочастици към продукти, изглеждащи на пръв поглед екологични (такива са почти всички хартиени чаши за кафе). След по-малко от 5 години, през 2023-а, трябва постепенно да изчезнат от заведенията в страните на ЕС всички пластмасови чинии, чаши, сламки, бъркалки и капсули за кафе, а в магазините за хранителни стоки ще останат само най-тънките найлонови торбички от бързо разграждащ се тип.
Има и спорни зелени идеи, като контейнерчето за многократно ползване – алтернатива на дамските превръзки и бебешките пелени за многократна употреба. Някой са взели на прицел дори презервативите.
Светът буквално е заринат с пластмаса, частици от нея има дори в морската сол. Преди дни британски изследователи огласиха, че са открили пластмасови микрочастици във вътрешностите на дребни ракообразни, обитаващи дори най-големите океански дълбини. Микрочастици найлон, полиетилен, поливинилхлорид, синтетична коприна имало в около 50 процента от екземплярите, събрани на дълбочина 7000 метра край архипелага Нови Хебриди и в до 100 процента от екземплярите, извадени от най-дълбокото място на планетата – 11-километровата Марианска падина.
Пластмасовият обръч се затяга. Ракообразните поглъщат пластмасови частици, после ние ги изяждаме заедно с морските дарове в чините си. Изпиваме ги заедно с кафето в чашите за еднократна употреба, изпушваме ги – и в обикновените, и в електронните цигари има пластмасови елементи.
Всяка година човечеството произвежда над 300 милиона тона пластмаса, която веднъж произведена, не изчезва. Спасението е единствено в бойкота на масовото й използване. Защото и рециклирането не е решение – едва 5 % от пластмасата, която се произвежда по света, се рециклира ефективно. Разграждането й също е мит. Най-тънките найлонови торбички, в които поставяме плодове и зеленчуци, почти навсякъде вече са от разграждаща се пластмаса, но се оказа, че и тя е вредна, дори повече от неразграждащата се – разпада се на малки частици, които се разпръскват във въздуха и биват поглъщани и вдишвани от хора, животни и птици. Попаднали в стомаха, частиците стават на топка и животните умират от мъчителен глад.
За съжаление, има индикации, че инициативата за бойкот на пластмасата у нас ще бъде побългарена по предсказуем начин. Сдружения на заведения за бързо хранене вече пледират за бойкот на заложените срокове от европейската стратегия за борба с пластмасата и искат да има преходен период, в който да сменят пластмасовата посуда с друга. А стигне ли се до преходен период, нещата почти никога не се случват.
