Сигурно вече сте чули, че задаващите се избори за европейски Парламент са най-важните в неговата история. Подобни думи надали изненадват човек, който живее в демократична система. На всеки вот има причини да се мисли по този начин, обществата и икономиките са постоянно изправени пред големи проблеми за разрешаване. „Този път е наистина различно“, колко пъти наистина сме чували тези слова. Ще ги чувате и през идните дни и седмици до края на месец май. Сегашното завъртане на това клише не идва защото големите про-европейски партии се надпреварват да предлагат нови, интересни и смислени идеи за бъдещето на Европа. Не, признаци за това няма. Те просто искат да ви кажат единствено да гласувате за тях, защото иначе крайната десница и левица ще овладеят Брюксел и Страсбург. Опасността от подобна популистка вълна обаче далеч не е толкова сериозна и про-европейските партии отново ще имат мнозинство. Това което обаче няма да ви кажат е, че този изборен резултат ще се дължи предимно на една-единствена причина, Брекзит.
Всъщност, изчисленията са достатъчно лесни, макар и с някои условни допускания. През 2014 година, партията на независимостта на Найджъл Фараж спечели вота във Великобритания и излъчи 24 евродепутати. Торите пък излъчиха 19 депутати като трета политическа сила на изборите. Тоест, двете партии имаха точно 43 депутати в две от скептичните партийни фракции в сегашния Парламент. Нека приемем, че тази бройка при отсъствие на Брекзит като цяло би се запазила на задаващия се вот и към нея добавим сегашния прогнозен общ резултат на дясно-скептичните партии, сега той е 131 евродепутати. По този начин, общият брой на техните представители става 174. Точно с един повече от депутатите на предвиждания победител, европейската народна партия! При това бройката от 174-ма не включва нито един от очакваните 44 депутати от нови партии, немалка част от които със сигурност ще попаднат при десните скептици. Отделно от тази бройка са и 25-те прогнозирани депутати на движението на „петте звезди“, което би станало част от тази дясно-популистка група. Погледнато така, общата численост би скочила до над 200! Разбира се, в този логика на мислене има доста допускания. Например, предполага, че без Брекзит партията на Фараж щеше отново да е с много висок резултат и сравним брой евродепутати. По-реалистично е допускането за висок резултат на консерваторите, които сега продължават да са първа политическа сила.
Независимо от тези условни допускания е очевидно, че Брекзит спасява про-европейските партии от една изключително трудна ситуация. Този мисловен експеримент ясно очертава цялостната политическа картина и динамиките в нея. Най-често чуваното успокоение е, че популистката десница е прекалено разединена, трите групи са прекалено различни и не могат да работят заедно. Те често се цепят и много трудно постигат синхрон. Аналитично, това е вярно. Но е също така вярно, че досега те не са достигали ситуация, която реално да промени политическите стимули, тоест, да ги приближи до реална власт. Без Брекзит, те наистина щяха да бъдат в нова ситуация, в която ползите от повече координация и единение щяха да бъдат много по-големи от ситуацията в досегашните Парламенти. Е, ако Брекзит случайно не се случи, ще имаме възможността да разберем. Странното е, че толкова малко политици и коментатори обръщат внимание на тази динамика. Вярно е, че някои шумно апелират за повече участие на гражданите, защото донякъде причината за тази структура на представителството е честия наказателен вот на тези второстепенни избори. Но и това звучи повече като лесно обяснение, отколкото като разбиране за променена политическа динамика.
Интерпретациите на изборните резултати много често са решаващи за поведението на партиите в годините след тях. Независимо от по-силните резултати на скептиците, в ЕП ще има отново широко про-европейско мнозинство, този път обаче с по-решаваща роля за либералите и „зелените“. Голямото изкушение за повечето европейски политици ще бъде да обявят изхода от вота за победа и необратим удар по популистите. Нещо подобно вече се случи след избирането на Макрон във Франция. Общата политическа динамика обаче е отчетлива и при продължаващо бездействие ще удари още повече центристките про-европейски партии през 2024 година. Особено ако те изберат да не разберат или забравят какво можеше да им се случи, ако британците не напускаха ЕС.
