„Няма да искам оставката на Цветан Цветанов“, обяви в Златоград лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Той бе категоричен, че вярва в невинността на бившия вицепремиер, защото Цветанов се е заклел в живота на децата си. Въпреки сутрешните обвинения на Мирослав Найденов, според когото Цветанов е подслушвал всички министри в кабинета на ГЕРБ, Борисов остава твърдо зад шефа на партийния предизборен щаб и отново изтъкна, че Цветанов е моторът на ГЕРБ и е незаменим кадър в партийните редици.“
Цитатът е от 25 април 2013 година. Скандалът с поголовното подслушване от страна на МВР, когато вътрешен министър е бил Цветан Цветанов, вече е в разгара си. Само два месеца по-рано недовършеният първи мандат на ГЕРБ е приключил с опоскан фискален резерв и „изчезването“ на 1.5 млрд. лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес – както заради невъзстановения ДДС, така и заради невиждания рекет от страна на „калинковата“ администрация. Точно тогава някога много близкият до Бойко Борисов бивш земеделски министър повдига завесата на управлението и напоително започва да разказва за беззакония, интриги, подозрения за кражби и злоупотреби.
Принуден на тази отчаяна стъпка в опит да представи разследванията за корупция срещу него като политическо преследване, Мирослав Найденов описва как в началото на всяко заседание на правителството министрите се отделяли на групички, ослушвали се и си споделяли на кого какво му се е случило, защото не знаели до каква степен залата на Министерския съвет не се контролира. Найденов дава и примери как са се появили съмненията: „Имаше случки на определен министър, който е бил на определено място с определен човек по повод, да кажем, вземане на интервю. И след това на този министър му се казва ти си бил там, защото много е хубава журналистката“. Той твърди също, че сред подслушваните е бил и президентът Росен Плевнелиев; нещо повече – иска охрана за себе си и признава, че е скрил дъщеря си в чужбина, защото се страхува за живота й. Тогава специалистът по национална сигурност Николай Слатински коментира, че в средите на ГЕРБ явно върви с пълна сила „разборка”, като под разборка руснаците разбирали някой да се отцепи от групировката и да пропее какви ги е вършила…
Тъй като до парламентарните избори остават не повече от две седмици, Борисов се хвърля да защитава заместника си с голи гърди и Цветанов продължава да бъде шеф на партийния предизборен щаб. Цитатът от защитната реч на бившия премиер обаче е по-важен с друго: дори когато автентичността на изтеклите разработки срещу най-доверения му човек Станимир Флоров е потвърдена, всемогъщият Цецо не изпитва никакъв страх. При това не само от закона. Той се заклева в децата си с пълното съзнание какво е вършил, което говори за удивителна безскрупулност и способност да се стигне до опасни крайности, каквито даже не сме в състояние да си представим.
Разбира се, че Борисов не му е повярвал, понеже се е заклел в най-милото си – нито е толкова наивен, нито пада по-долу от „стоката си“, която прекрасно познава. Всеизвестно е, че Цветанов разполагаше и разполага с твърде много информация, за да контролира и лидера, и неговата (уж) партия; че подбираше и подбира кадри, които да са зависими и по тази причина държани „на къса каишка“. В крайна сметка методите му бяха и са единствено възможните, за да просъществува мощна организация, чиито членове не са обединени от идеология и дори минимално съзнание за мисия. Затова и Цветанов не беше и е малко вероятно скоро да бъде отстранен, нищо че в момента Борисов го играе разлютен заради купения почти на безценица луксозен имот с вградения 91-ви псалм, чиято мощна енергийна защита новодомецът почувствал и мигновено оценил.
Вярно, изглежда абсурдно Цветанов отново да е шеф на предизборния щаб, както и да остане такъв на парламентарната група, но рискът от предстояща „разборка“ осуетява надеждите за скорошен финал на политическата му кариера. Като стана дума за псалма, няма пречка сега той да се закълне и в Бог, че всичко в сделката е точно, а Борисов на свой ред да прибере перките и да му „повярва“. Пък и какво толкова ново се е случило? Както „ЦецOFFгейт” през 2013 г. не беше просто поредният скандал, а диагноза за това, че институциите са се превърнали в средство за лична употреба, така и гигантският апартамент с ВИП асансьор е симптом за окончателното самозабравяне на управлението. Неслучайно в имотната афера се оказаха замесени още две ключови фигури от ГЕРБ – правосъдната министърка Цецка Цачева и бившият културен министър Вежди Рашидов, сега шеф на ресорната парламентарна комисия, че и за цвят – кумицата на Цветанов, уредена на поста зам.-министър на спорта. Ако добавим към това обстоятелство и сигналът на TzvTzv срещу компанията само четири дни преди да си купи апартамента, от скандала изплува и познатата принуда, пред която бизнесът се налага да се огъва през последните близо десет години. Или направо казано, рекетът на властта да й се „отчитат“, за да могат фирмите да работят, срещу което тя да получава подаръци – от суджуци до имоти.
Впрочем един мой приятел, който работи в малък град, ми разправяше, че дори местните гербаджийски велможи отдавна вече колят и бесят – достатъчно позабогатели и добили самочувствие, те се изживяват като самостоятелни фактори. И това ясно си пролича през лятото на 2017 г., когато се разбра, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов четири пъти е искал от търговец от Добрич по един тон суджук „за премиера“. Освен тези 4000 килограма деликатес от еленско месо, извозени с бус на народния представител до помещение, където самият той организирал сушенето, търговецът дарил за „политическа дейност“ 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“…
По-важно е обаче да се припомни, че още в края на ноември 2011 г. Кирил Костов, член на общинското ръководство на ГЕРБ в община Добричка, устрои нещо като хепънинг: излезе на улицата и демонстративно наряза с ножичка членската си карта. Пред гражданството той прочете и декларация, в която обясни, че в Добричкия регион стотици бизнесмени и граждани давали пари на ГЕРБ, но ги нямало в списъка на дарителите. „Никой никога не е правил отчет за събраните и изхарчени пари по време на изборите.“ Според него там се е оформило „корупционно каре“ от Румен Иванов – народен представител, Желязко Желязков – областен управител, онзи Живко Мартинов и Иван Иванов – общински съветници, които злоупотребявали с търпението на гражданите, действайки под крилото на Тошко Тодоров – зам.- шеф на НАП. „Те правят схеми за източване на средства от общинския и републиканския бюджет. По-лошото е, че са започнали да притискат бизнесмени. Сред тях са и по-малки арендатори, обработващи от 20 000 до 50 000 дка земя, които са били заплашени, че няма да си получат субсидията, ако не се отчитат по съответния начин.“
Шест години по-късно Живко Мартинов стана депутат от ГЕРБ, а самият главен прокурор коментира скандала със суджуците така: От 2012 г. оказва шест-седем пъти натиск върху търговец на месо от града, като използва името на премиера Бойко Борисов. Търговецът е предупреден, че е включен в списък от лица, които трябва да подпомагат партията. В случай че не го прави, ще понесе редица неблагоприятни последици. Все свързани, разбира се, с упражняване на правомощия от държавни органи като агенцията за безопасност на храните, полицията, НАП и т.н.
Тези суджуци, филета и пастърми направиха разказа смехотворен, но добре описаха схемата на действие на управляващата партия. Както написа тогава един форумен активист, „всичко това е чудовищно и е извършено от един депутат, затова си представете какво правят останалите 94 по места. А в общините, оглавявани от ГЕРБ, имат и съдействието на местната власт!“. Представете си, значи, и какво прави лично шефът на парламентарната група, който отгоре на всичко реди листите с кариеристи от всякакъв порядък, провидели в тази партия шанса си да точат властови ресурс, като плащат лепта за това на най-високо място…
Такава алчност и подобен цинизъм, още повече в комплект с клетви в собствените деца и библейски псалми, наистина изглеждат чудовищни. Но тъкмо Бойко Борисов (с риск да се повторя от предишния си коментар) създаде тези чудовища, така че няма какво да се прави на изненадан от своя образ и подобие. Започналата проверка срещу тях сега е само за парлама, а както отбеляза „Капитал“, „за магистратите това е удобен повод да сложат под контрол едновременно министъра на правосъдието (и по право председател на Висшия съдебен съвет) и втората най-силна фигура в ГЕРБ след Бойко Борисов – Цветан Цветанов. В годината, когато ще се проведе изборът за нов главен прокурор, прокурорското статукво ще държи в зависимост правосъдния министър и човека, който казва на депутатите от ГЕРБ как да гласуват.“
Всеобщата деморализация и прогнилост, с други думи, е по-вероятно да си продължат по старому, докато и тази гнусота с апартаментите оттече в канавката. А там са и суджуците, и предишните имоти на Цветанов, и записите с подслушани разговори на премиера, и тефтерчето на онзи Златанов, в което той си записваше кой да бъде ударен по заповед на Б.Б., Ц.Ц. и позабравената вече И.Ф. Там са и покойният Мишо Бирата, и „къщата в Барселона“, и убитият насред София великотърновски велможа, с когото Цветанов беше пръв приятел…
А, понеже споменах Велико Търново, в петък новодомецът бодро обикаляше града, раздавайки партийни знаменца, все едно не се е случило нищо кой знае какво. И даже обясняваше, че срещу него се водела компроматна война, „която ще продължи по време на цялата кампания за европейските избори“ – той, демек, няма никакво намерение да се оттегля. А нека Борисов колкото си ще да разправя, че „ще събера колегите и ще преценим, ако има такова нещо, ще си понесат последствията“, сам той доволно циничен, че бил създал тази партия, „за да се бори с корупцията на комунистите“.
Голяма борба падна, та чак надминаха „комунистите“ – не може да се отрече. Надеждата е само в онези, които все някога ще пропеят като Найденов, но надали Борисов ще рискува да не повярва точно на Цветанов. Както казваше Дон Корлеоне в „Кръстникът“: „Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството“. А очевидно с Цветанов е по-здравословно да си останеш приятел, особено когато такъв човек не жали и децата си, нито го е шубе от Всевишния…
