Кой всъщност ръководи КПКОНПИ? Този сериозен въпрос напомня за една привидно весела случка. Описана е от унгарския писател Петер Юхас в книгата му „Смъртта не е алиби“, посветена впрочем на България и нейните интелектуалци. Случката станала в едно унгарско село в жарък ден. Една баба меси тесто на двора. Горещо е, толкова е горещо, че бабата си е метнала отгоре само една лека рокля, под която е дибидюс по организъм. Колкото меси, толкова по-горещо ѝ става. В един момент бабата, изнемощяла от горещина и умора, повдигнала роклята си и седнала на стола. Само че – върху тестото. Седи си бабата на тестото и се чуди какво да предприеме. В този момент откъм другия край на двора се задава дядото. И бабата се провиква: „Чисти ли ти са ръцете, да ми отлепиш тестото?“
Ей това е положението с КПКОНПИ – ще се намери ли човек с достатъчно малка тераса, за да ръководи работата на комисията?
Наближават с всеки ден изборите за европейски парламент, а ние споменаваме Европа само когато стане дума за Лаура Кьовеши. В нашите представи – човек с чисти ръце. Всички избори изваждат на повърхността най-врящите проблеми, а нашите се оказаха корупционни. Затова сега ни трябва човек с чисти ръце да отлепи замърсеното в жегата тесто, за да видим какво от него все още става за изпичане на хляб за бъдещето и каква част ще се изхвърли. Такъв човек наоколо няма, но поне някои неща започнаха да стават по-ясни.
Претенциите за чистота в момента принадлежат на думи най-много на най-обвинените, ГЕРБ. Партията претендира да се пречиства. Ето как би изглеждало истинското пречистване според една необременена с никакви допълнителни условности представа за партийно хигиенизиране. Излиза лидерът на партията Бойко Борисов и казва: „Наближават европейски избори, но по всичко е видно, че ние тук си имаме свои проблеми – големи, дразнещи, корупционни. За нас изборите са важни, но още по-важно е да си решим собствените проблеми. Да си подредим къщичката, както обичам да казвам. И няма голямо значение дали в тези избори ще вкараме един депутат повече или един по-малко. Важното е да се очистим от беззаконието, от подкупничеството, от себеустройването. Защото за нас по-важно е колко ни вярват хората в България, отколкото бройката на депутатите ни в европейския парламент.“ Ето това би било истинско пречистване.
Вместо това имаме съвсем друг сюжет. Някакви хора са обвинени в необяснимо придобиване на луксозни имоти. Част от тези хора са освобождават (Цветан Цветанов, Делян Добрев, Томи Николов, Цецка Цачева), друга част е незасегната от подаване на оставка след разговор с премиера (Николина Ангелкова, Владислав Горанов). Според запознатите с вътрешния партиен живот разчистват се хора, които не са свидни на премиера. За още по-запознати – не се докосват хората на ДПС в ГЕРБ. За нас, незапознатите, ще стане ясно след време, както обикновено.
Но какво се случва с освободените? Те по думите на Бойко Борисов са понесли наказание. По собствените им думи обаче тях никой не може да ги накаже. Кой крив и кой прав личи по това, какво се случва след освобождаването им. На Цветан Цветанов му се случи да се върне в парламента, от който беше освободен. Като човек, който ще дава акъл на заслужилите да останат в парламента, консултант. Със сигурност някъде усилено се размишлява как да бъде устроена Цецка Цачева. Делян Добре се връща да стяга в родната си област партийните редици за предстоящите избори. Тоест изборите си остават най-важни, не пречистването. Колкото е по-мътно, толкова по-ясно става, че така нареченото пречистване е ритуална имитация на жертвоприношение за уталожване на страстите. Нещо като менте курбан за успокоение на простолюдието. Така онова, което по принцип би трябвало да се нарича катарзис, всъщност е гротеска. Иначе казано – театър.
Стана ясно също така, че опозицията не е толкова ентусиазирана публика на този спектакъл. Вместо много бурно да ръкопляска, тя предпочита да си разменя тихичко реплики със съседния зрител. Омертата за тишина върху имотите тегне над цялата ни политическа класа. За БСП тя дори е по-важна отколкото за ГЕРБ, защото сигналите за необяснимо богатство у хора на ГЕРБ идват от външни на партията лица, а ако започне такова посочване на имоти в БСП сигналите ще валят вътре от партията. Не е БСП партията, която може да се произнася като морален стандарт в битка против корупцията, колкото и бутафорна да е тази битка. Макар че ако БСП беше на власт щеше да се справя с подобна имотна ситуация по кратката процедура. „Ние не даваме своите на вълците.“ Тя нямаше да освобождава своите хора през парадния вход на парламента и да ги връща през задния. Щеше да си спести тези излишни ходове. Затова БСП пада по-бързо от власт, всичко при нея е по съкратената процедура – и лицемерието, и уж катарзисите, и властването. Така че Корнелия Нинова продължава да се държи като човек, за когото изборите за европейски парламент са нещо като референдум за Истанбулската конвенция. Няма значение какво е важно и актуално за избирателите, важно е да се пратят колкото може повече депутати в Брюксел и всички те да не мислят като Сергей Станишев.
Стана още ясно, че обединените патриоти са може би наистина някакви патриоти, но не са никакви обединени. Този фиктивен брак в името на участието във властта не издържа на първото по-голямо изпитание. Обща листа за евроизборите щеше да е нещо като първо чедо на тази нагласена женитба, но то така и не се роди. Бракът е консумиран по друг начин – през властта, не през раждането на нещо ново.
Стана ясно също така, че вдясно… Нищо не става ясно вдясно. При тях е точно обратното: Колкото по-ясно, толкова по-мътно. Колкото по-ясно става, че разпилените дружинки могат да направят нещо само заедно, толкова са по-разделени. Съдбата реши да им подари едно честно и умно младо лице от Лондон, символ на проблемите и решенията на Европа, Мария Спирова. Но те ще подритнат този подарък към долните етажи на бюлетината на някоя от няколкото си десни бюлетини, вместо да се обединят около една, оглавявана от нов символ, а не от емблеми на досегашните си несполуки.
Цяло чудо щеше да е, ако беше станало нещо около ДПС. При тях всичко си е същото – седят рахат на първия ред в залата за представление, в случаите в които ходят на работа. И защо всъщност да работят, като всички работят за тях?
