„Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това гарантира, че гражданите винаги са заети с нещо и нямат време да мислят.“
В книгата си „Тихо оръжие за тихи войни“ американският лингвист и философ Ноам Чомски нарича тази техника „Разсейване“. Политическите технолози обаче предпочитат друг термин за манипулацията – Wag the Dog (да разлаеш кучето), който означава начин да се потули скандал чрез умишлено създаване на нов. Например като в едноименния филм: в навечерието на президентските избори в САЩ гръмва секс афера, която може да попречи на преизбирането на действащия президент. Преди да се е разчуло за инцидента, в Белия Дом пристига Конрад Брийн (Робърт Де Ниро), специалист по манипулациите. Предугаждайки реакциите на медиите, Брийн умело отвлича вниманието на публиката, като създава още по-хубава история – война. С помощта на Стенли Мос (Дъстин Хофман), прочут холивудски продуцент, той събира страхотен кризисен екип с цел да се режисира световен конфликт, който CNN да излъчва от сутрин до вечер…
Да ви звучи познато?
Точно така, в разгара на апартаментния скандал, който за ужас на властта няма намерение да стихва, трябва да се измисли една хубава „война“. Затова първо се пробва с „мигрантския натиск“ от Гърция, но след като не се получава, остава друг изпитан вариант – „етническото напрежение“:
За целите на операция „Разсейване“ собственикът на габровски магазин публикува във Фейсбук запис от охранителните камери с дата 7 април. От кадрите се вижда как трима роми здравата налагат продавача, защото им направил забележка за агресивно поведение. Гневът на местните се отприщва, когато циганите са освободени от ареста след първоначалното им задържане за срок от 24 часа…
„Създава се проблем, вид „ситуация“, която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й.“
Чомски нарича този метод „Проблем – Реакция – Решение“ и го поставя веднага след разсейването. А ето и продължението на историята:
Циганите, както споменах, са пуснати от ареста и недоволството съответно ескалира. Следват опит за щурм в полицейското управление и нахлуване в ромската махала; по-късно се стига и до тежък сблъсък между протестиращи и жандармерия. Вицепремиерът Томислав Дончев, по една случайност бивш кмет на Габрово, спешно пристига в града, за да даде извънредна пресконференция. „Хората са гневни от усещането на някои групи в обществото, че имат повече права от другите, от злоупотребите със социални плащания. Затова трябват мерки веднага след въдворяването на спокойствие на територията на общината, а може и преди това”, заявява той, определяйки гнева на габровци като справедлив.
Междувременно кметът Таня Христова предлага и въпросните мерки за преодоляването на кризата, т.е. „решението“. Тя нарежда най-лесното – да бъдат съборени незаконните ромски постройки, както се случи и във Войводиново през януари. Макар доскоро да нарича „манипулативна информация“ слуховете, че в Габрово масово се заселват цигани, за да се запази статутът му на областен град, Христова тепърва разпорежда да се установи броят им и да бъдат проверени адресните им регистрации…
„Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и в крайна сметка ги лишава от способността за критично мислене. Освен това използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.“
И така, хората са изкарани на улицата, бидейки обработени с още една техника за манипулация, която Чомски нарича „Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл“. Демонстрантите – ядосани, разгневени и бесни заради „циганската престъпност“ – правят опит да пробият кордона на органите на реда, за да нахлуят в ромските жилища в района на бившата консервна фабрика. От първоначално мирното шествие се отцепват групички от дегизирани с маски младежи на по 20 години, които хвърлят камъни и бомбички. В резултат има 9 ранени, а сред пострадалите е видеооператор от местната телевизия, който е с четири шева на главата и сцепена вежда, както и … интернетът, който ненадейно спира в целия град.
„Заигравания със страховете на хората“, лицемерно отбелязва премиерът Бойко Борисов от Дубровник, като уточнява, че „при предишните избори имаше мигранти, сега няма и се търсят други етнически напрежения“. Твърде любопитно е обаче, че пострадалите в сблъсъците не получават нараняванията си от контраатакуващи роми, а от полицията и жандармерията (последната, апропо, е изпратена по нареждане на самия премиер). И докато битият оператор убедено твърди, че е ударен в гръб с палка, като по същия начин е ранена и една жена („Значи жандармеристите бият журналисти и майки“, казва той), пред погледите на охраняващите в ромската махала са запалени две полумасивни постройки…
Всичко това изглежда толкова преднамерено, че дори отнасящите се с ирония към конспиративните теории започват да надават ухо. Ако е лявото, да речем, чуват, че новодомецът Цветан Цветанов нарочно подлива вода на Томислав Дончев, с когото е в сериозна конкуренция за ранга на „втория“ в ГЕРБ. Ако е дясното, да кажем, чуват точно обратното – не кой да е, а лично Борисов избира Габрово, защото е цитаделата на Дончев, където той успешно може да потуши пожара и някак естествено да се превърне в новия „втори“ в държавата. Но което и да е вярно, случващото се много бие на пунта мара, по премиера, а също и на дадените в речника синоними за „фалшиво, привидно, измамно“. И при всички положения силно мирише на тинтири-минтири за засилено етническо напрежение след алабализмите с моралното пречистване на властта, оплетена в шменти капели с евтини луксозни имоти (и не само)…
Впрочем най-запаленият любител на конспиративните теории е самият Бойко Борисов, така че няма защо да се цупи, че е основният заподозрян за разсейването в посока на Габрово. Миналото лято той провидя специална акция „Пречупване“ срещу управлението, и то само защото се пусна клипче за онази къща в Барселона. „Старите ченгета“ създават дезинформационна мъгла, за да ни съсипят, разправяше тогава, а в началото на март се заканваше „на тези гадове да ги разнищя докрай“ и заради сделката за ЧЕЗ с прословутата Гинка. Много по-преди, през 2016 г., определи и казуса с доставката на газ за частната компания „Овергаз“ като заговор срещу правителството, който можело да доведе до срив на цялата енергийна мрежа в страната и масови протести срещу кабинета. А през юни 2013 г. дори оповести в Народното събрание, че е в ход сценарий да бъде задържан и убит в ареста!
Такъв човек, с други думи, може да измисли всичко, още повече когато е в паника, както сега. В последното пък не бива да има съмнение, понеже той си въобразяваше, че с оставките на Цачева, Цветанов и прочие ще успее да тушира напрежението около апартаментния скандал, но с разгарянето му се видя вече в чудо. „Ще събера колегите и ще преценим, ако има такова нещо, ще си понесат последствията“, гласеше първата му реакция, само че след запазването на Цветанов като зам.-председател на партията и шеф на предизборния щаб пак опря до любимата си теза за подмолна външна атака. „Удариха ни лошо, но искам оттук да излезем с ясното съзнание, че сме длъжни да не допуснем ретроградните сили“, обяви Борисов при представянето на евродепутатската листа на ГЕРБ, за да набие в главите на хората тезата, че отново е жертва.
Да, ама хората лека-полека започнаха да схващат в какво се е превърнало управлението, нищо че „насърчаването им да се възхищават на посредствеността постепенно ще ги доведе до извода, че е хубаво или правилно да бъдеш вулгарен и необразован.“ Колкото и през последните десет години да се прилагаше и тази техника, описана надлежно от Чомски, те нямаше как да не забележат ширещия се в държавата произвол. Най-вече управленски, до степен на пълно разпасване, което позволява да се плюе на всякакви правила и закони. И по-лошото – което има шанса да бъде удържано също чрез произвол, при това доволно успешно.
„Не може повече да се търпи, щом те са оправдани, защитени, нахранени, без да си плащат сметките, без да плащат данъците, а ние се трудим и едвам свързваме двата края“, недоволства една жена от протестиращите. Тя има предвид циганите, но все едно се отнася за високите етажи на властта, нали? Възмущението обаче – възмущение, преливащо в омерзение, а оттам и в омраза, – просто е пренасочено към други жертви на произвола, докато произвеждащата го власт се е обогатявала за сметка на всички ни. Съвсем безскрупулно, разбира се, при положение че апартаментите са само видимата част от корупционния айсберг, чието застрашаване ще води до все по-ожесточена съпротива, за да бъде съхранен. Защото колкото повече той се оголва, толкова повече ще се налага и да се разлайват кучетата, което гарантира всякакви неприятни последствия, включително доста по-неприятни от случката в Габрово.
Не вярвате ли? Смятате го за невъзможно?
Хубаво, но сценаристите на пунта мара войните не само са в състояние да ги измислят, а и да ги реализират без всякакво колебание. Все пак те разполагат с ресурса да го направят, а тъкмо този ресурс никак не им се ще да изпускат. Пък и, уви, същите са силно улеснени: ако хората имаха достатъчно време да мислят, нямаше да атакуват циганските коптори. Съвсем другаде щяха да хвърлят своите камъни, съвсем другаде щяха да мятат своите бомбички. И веднага се сещам за квадратурите, обитавани от разпасалата се на гърба им команда, където е заровено кучето на същинските им проблеми.
