„Мафия! Мафия!“, чуха се викове след заседанието на специализирания наказателен съд, който постанови изключително тежки присъди за бившия районен кмет на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Но скандиращите въобще не бяха прави – случилото се е по-лошо от мафиотска вендета, защото става дума за управленски произвол, маскиран като правораздаване. Контролиран произвол, който много повече прилича на похватите, прилагани от Николай Ежов, когото Сталин наричал „моята ежевика“ (къпина), само дето още не са започнали и да разстрелват „враговете на народа“.
Ех, ако можеха, и това щяха да правят, но и сега разправата им се получава отлично. Двайсет години затвор, глоба от 10 хиляди лева и конфискация на имуществото за Иванчева, още 15 години зад решетките за Петрова – това е цената, която следва да се плати, щом не си част от шайката. А за целите на назиданието има, разбира се, и данък добавена стойност, в случая под формата на зрелищни унижения в продължение на година. Те включват показно задържане, пранги на краката, висене в бронирана стъклена клетка, натикване в гнусна килия с клекало – все атрибути на всесилната власт, в чиято хватка си безсилна буболечка. И накрая – тежки присъди, въпреки компрометирането на голяма част от доказателствата, събрани и представени от прокуратурата.
Впрочем още в самото начало беше съвършено ясно, че на Иванчева просто й търсеха цаката. Единственият независим районен кмет в столицата не само беше задържан и държан близо пет часа на улицата, ами това се случи точно ден преди насрочената й пресконференция срещу последните промени в Закона за устройство на София. Според анонса на нея участниците щяха да обяснят защо новоприетите текстове не защитават зелените площи от застрояване, а преди това Иванчева влезе и в няколко тежки сблъсъка с представители на строителни компании.
Нейното провинение, с други думи, беше настъпването на интереси, и тъкмо то наложи своевременен отпор. Неслучайно и един от първите, съобщили за ареста й, беше бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, някогашен автор на книгата „Шайка: Бойко, Росен, Цецо“, който ни информира, че Иванчева е заловена с подкуп. Той добре познава тези прийоми, макар да стана част от „група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда“, както пише в Тълковния речник срещу думата „шайка“. Нещо повече, анотацията на творбата му гласи: „В тази книга политологът Антон Тодоров вади мръсните им тайни. От първо лице. С документи и факти. Обективно, без да пести нищо… Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт…“. Самият факт, че специалистът по темата се озова на точното място и в точния момент, беше достатъчен да събуди подозрения, че се вихри активно мероприятие, чието елементарно ниво на замисъл и на изпълнение би смутила дори героите от някогашните милиционерски вицове.
Впоследствие гаврите с двете жени продължиха, по-важното – презумпцията за невиновност беше изначално погазена. Публичното им унижение, граничещо със садистично издевателство, очевидно трябваше да послужи за урок на несъгласните. Посланието беше отправено към всеки, който си е въобразил, че има силите и свободата да тръгне срещу шайката, защото последната все ще намери къде да го „удари“ и как да го доразмаже с тежкия си юмрук. Днес „белязани пари“, каквито спокойно могат да му се подхвърлят, утре – нещо друго, за да му скроят шапката по зловещата им кройка. Ти си нищо пред шайката, така че или направи като Антон Тодоров и стани част от нея, или шайката ще ти размаже физиономията.
Е, съдията, постановил суровите наказания – не за получаване, забележете, а за искане на подкуп, – явно е направил своя избор. А връщането на двете жени в ареста с мотива, че можело да се укрият, защото имали субективно отношение към обвинението и процеса като несправедливи (!), вероятно ще се отрази благоприятно на кариерата му. Едно обаче е сигурно: скоро България не просто ще се изкачи още по-напред в класацията по брой на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а като нищо ще я оглави.
Между другото, заслугата за това досега беше преди всичко на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, благодарение на когото данъкоплатците продължават да плащат хиляди в евро. Същият, който продължава да обитава луксозен имот, понеже като един от символите на произвола добре знае, че „няма кой да ме накаже“. И няма, да, доколкото кротко и безучастно наблюдаваме тази разправа, заблуждавайки се, че тя нас ще подмине.
Голяма грешка – не говорим за никаква мафия, нека повторя, говорим за официализирано мракобесие. Или, както се изразявал самият Ежов: „Лес рубят – щепки летят“, което ще рече, че никой, абсолютно никой, не е защитен от хватката на мрака.
