„Една баба се надвеси от прозореца от прекомерно любопитство, падна и се преби. От прозореца се подаде друга баба и се загледа в размазаната долу, но от прекалено любопитство също се изхлузи от прозореца, падна и се преби. После от прозореца се изтърси трета баба, след нея четвърта, след нея пета. Когато и шестата се прекатури, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал.“
Сюжетът с министерските оставки би бил достоен за перото на гениалния Даниил Хармс, понеже е не по-малко абсурден. Последната (засега) „падаща бабичка“ обаче удря всички в земята. Дни наред след гръмването на скандала с къщите „за гости“ и подправените му имотни декларации земеделският министър не само отказваше да сдаде поста, ами премиерът Борисов твърдеше, че е доволен от работата му. И тъкмо да си помислим, че Румен Порожанов е непобутваем и направо бетониран, той взе, че хвърли оставка, а Борисов я прие, настоявайки, че самият той е поискал да си върви. „Компромис не правим на никого“, сърдито обясни министър-председателят, който пък преди няколко дни обяви, че какъвто и да е резултатът от евроизборите, той „няма да хвърля кърпа“. Само дето от оставката на Порожанов се разбра точно обратното: друг взима решенията кой колко дълго да стои, а премиерът е по-скоро в ролята на кърпата…
Впрочем за това свидетелстват поне два факта. До махането на ценния кадър, който направи шеметна политическа кариера под крилото на ДПС, се стигна след дописка в контролирана от корпулентен депутат на движението медия със заглавие „Оставката на Порожанов вече е недостатъчна“. Цитирайки председателя на Българската асоциация за алтернативен туризъм, вестникът отбеляза, че „някой трябва да поеме лична отговорност“, и призова прокуратурата да се запита дали напускането на министъра в този случай е достатъчно. Вече при наличието на оставка, определена като „перде“, същата медия нарече абсурдно неведението на Порожанов по въпроса какво се случва във фонд „Земеделие“, нищо че буквално до онзи ден всячески го отбраняваше.
Дали корпулентният се е обадил от Дубай, за да нареди обрата, можем единствено да гадаем, но тъй или иначе завоят беше взет доста рязко. По същия начин навремето за някогашния „Боко Тиквата“ след изборите започнаха да се пишат дитирамби, което навежда на мисълта, че стига довчерашните патрони на Порожанов да пожелаят, Борисов пак може да се превърне в обикновена тиква. След като по една случайност в деня на оставката се обади главният патрон, за да напомни за себе си от т.нар. сараи, умилителният му призив да се даде път на младите може да се тълкува и като подигравка с премиера. Освен че уж дългата някога резервна скамейка на ГЕРБ все повече окъсява, самият Борисов изглежда изчерпан, като „бабичка“, на която скоро предстои да се катурне през прозореца. Или по-точно – да бъде катурната, защото това отново зависи от усмотрението на собственика (вече официално) на сараите, както и на ТЕЦ „Варна“. Все пак ударното изсветляване на неговата собственост и на средствата, с които живее на широка нога, започна тъкмо с оглед на бъдещите му творчески планове и по ирония го превърна в нещо досущ придобия ТЕЦ. Тоест даде му възможност да дремуца като студен резерв, докато не се стигне до недостиг на ток, и да се задейства, когато се отвори възможност за връщане във властта през парадния вход.
Не че той някога я е напускал, но явно му е дотегнало да се обръща към „членовете и симпатизантите на ДПС“ с писма, още повече когато наближаващите избори отварят път към нови управленски конфигурации. „Аз съм властта, аз разпределям порциите“, обясняваше някога, а без съмнение и сега се кани да го прави, вече изсветлен. Той е господарят на Малцевския пазар, той решава на кой пореден слепец да подари шал. И колкото и да ни е омръзнало да наблюдаваме този абсурд, ще продължим да си живеем в него – поне до момента, в който естествените природни закони най-сетне си кажат тежката дума.
Вечен, вечен бабугер, ама надали е безсмъртен, нали? Което звучи успокоително, особено с оглед, както сам той цинично се изрази, „младите да живеят по-свободни в един по-добър свят“.
